А дали пробивът им във Франция и в Германия ще продължи и на други места в ЕС, това според мен зависи от самия Съюз и колективните му усилия, които да са с обърнат фокус към самата Европа и нейните граждани.
Спомняте си за неотдавнашните предсрочни избори във Франция, когато след първия тур всички – не само във Франция, се питаха дали обединената крайна десница е пред прага на властта? Тогава президентът Макрон предприе радикалната крачка за обединяване срещу настъплението на крайнодесните в лицето на „Национален сбор”. В тогавашна моя публикация („След първия тур на изборите във Франция”) се опитах да намеря отговор на въпроса кои са причините за този процес. Посочих като една от тях – недоволството от управлението на Макрон, който беше загубил харизмата си и олицетворяваше единствено властта, която беше далеч от дневния ред на френските граждани и затова поетапно предизвикваше недоволството им.
Днес темата за настъплението на крайнодесните е свързана с Германия, където само преди дни се проведоха избори за местни парламенти на Саксония и Тюрингия. Потърсих на картата къде точно се намират те, и както вече писаха коментатори по темата, говорим за бившата ГДР. Важен детайл, който може да е отправна точка за много и различни разсъждения. Защо точно там ултрадясната “Алтернатива за Германия” получи 30,6%, а в източногерманската провинция Тюрингия АГ e победител. За отбелязване е, че Олаф Шолц и неговата партия СПД получиха само 7%. Въпросът е как ще изглежда местното правителство, след като стана медийно известно, че останалите партии са изразили отказ да си взаимодействат с „Алтерантива за Германия”, за която се знае, че е дясноцентристка, евроскептична и проруска.
Резултатите от тези избори дадоха повод на анализатори да си припомнят, че това е първата победа на германската крайна десница от 1933-та година насам, а после и през 1936 и 1937, когато партията на Хитлер продължи да печели парламентарните избори. Подтекстът на това припомняне е да алармира за случващото се и евентуално да се стигне до някакви изводи за този процес, който предвид и на неотдавнашните резултати във Франция, се превръща в европейски. Все пак говорим за държави-лидери в европейското пространство, каквито са Германия и Франция. Но за да избегна спекулациите, си спомням, че в началото на 90-те години в т.н. източни германски провинции, водещи бяха християндемократите на Хелмут Кол. После левицата – трансформираната Партия на демократичния социализъм, започна да печели. Но вероятно тя не е успяла да се утвърди като сериозен конкурент, защото на територията на бившата ГДР започва да надделяват радикалните настроения. А какъв може да е резултатът от тази тенденция? Увеличаване на електоралната подкрепа за ултрадесни политически субекти.
Има нарастване на представителството на крайнодесни политически партии, и това е факт. Съществува мнение, че радикализирането на партиите е резултат от радикализирането на избирателите. Има нещо вярно в това, особено ако става въпрос за нарастващото недоволство – и в Германия особено, свързано с мигрантите и с последващи събития, които се отразиха негативно на живота и на сигурността на германците и на европейските граждани като цяло. Затова е най-естествено този процес да върви паралелно с промени в обществените нагласи на европейските граждани. Повечето от анализаторите сочат като първопричина отношението им към миграционната политика на Европейския съюз. Те не одобряват твърде либералния подход, който ги вкара в една променена реалност, посяга на някои техни права и на сигурността им. Особено засегнати се почувстваха гражданите на онези европейски държави, които се оказаха най-силно засегнати от миграцията.
Мисля, че партии като „Алтернатива за Германия” паразитират именно върху временните проблеми на съответната страна и обществото. Добавете и войната в Украйна, която също е шанс не само за германските, но и за европейските ултрарадикали. Не пропускайте и руската пропагандна машина, която целенасочено провокира евроскептицизъм и радикализиране на отношението на европейските граждани към националните правителства. Така че не може да очакваме в близко бъдеще особени промени в реториката на партии с ултрадясна идеология, докато въпросните фактори продължават да действат. А дали пробивът им във Франция и в Германия ще продължи и на други места в ЕС, това според мен зависи от самия Съюз и от колективните му усилия, които да са с обърнат фокус към самата Европа и към дневния ред на нейните граждани. Защото ще се съгласите, че радикализирането е преди всичко следствие, което може да бъде предотвратено с eфективни политики по действителния дневен ред на гражданите и на държавите-членки на ЕС. Тогава може да се очаква неутрализиране на всички евентуални негативни политически и електорални последици, свързани с ултрарадикални обществени настроения.
