И кой иска да я използва като политическа “бухалка”
На 8 юни 2017 г. първите 20 държави — членки на Европейския съюз, постигнаха политическо съгласие за създаването на Европейската прокуратура чрез засилено сътрудничество. Кое беше правното основание за създаването й? В Договора от Лисабон се поставя особен акцент върху борбата с тежките финансови и икономически престъпления с трансгранично измерение. Правното основание и правилата за създаването на Европейската прокуратура са предвидени в член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи:„В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст.“ В член 86 от ДФЕС също така се предвижда възможността за създаване на Европейската прокуратура чрез засилено сътрудничество, ако група от най-малко 9 държави — членки на Европейския съюз, желае това. На 8 юни 2017 г. 20 държави — членки на Европейския съюз, постигнаха съгласие по общ подход за създаване на Европейската прокуратура чрез засилено сътрудничество. Регламент (ЕС) 2017/1939 за създаване на Европейска прокуратура по процедурата за засилено сътрудничество беше приет от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 12 октомври 2017 г. и влезе в сила на 20 ноември 2017 г. Участващите държави членки, считано от датата на влизане в сила на регламента, са: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Словения. По-късно се присъединиха Нидерландия и Малта. Става ясно, че има държави-членки на ЕС, които след приемането на Регламента не са пожелали да вземат участие в Европейската прокуратура, но те могат да направят това всеки един момент. Седалището на Европейската прокуратура е в Люксембург.
Какво представлява Европейската прокуратура? Още тогава стана ясно, че тя ще бъде независима и децентрализирана прокурорска служба на Европейския съюз с компетентност да разследва и преследва по наказателен ред престъпленията против бюджета на ЕС, като например Европейската прокуратура да спомогне за справянето с измамите със средства на ЕС, надхвърлящи 10 000 евро, както и със сложните трансгранични случаи на измами, свързани с ДДС, с вреди за над 10 милиона евро. Очаква се Европейската прокуратура да доведе до по-успешно наказателно преследване и до по-успешно събиране на парите — предмет на измама, както и да предава на съд извършителите на такива престъпления. Като единен орган, тя трябва да обединява усилиятa на европейските и националните правоприлагащи органи в единен, интегриран и ефикасен подход. Очакванията са да бъдат защитени финансовите интереси на ЕС и законното разходване на европейските средства. В правомощията на Европейската прокуратура е да извършва разследвания във всички държави-членки, като се разчита на координирани усилия във всички етапи на разследването, особено когато става въпрос за трансграничини измами.
Ще направя малко отклонения, отговаряйки ви, а какво става c добре познатите ви европейски органи – ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите), Eвроюст (Европейска агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие) и Европол (Еврпоейска полицейсска служба), които са с правомощия да правят административни разследвания и да ги предават на компетентните национални органи, но не могат да извършват наказателни разследвания и да преследват по наказателен ред случаи на измама с европейски средства. При новите условия те продължават – всяка в своя сектор на правомощия. Евроюст – върху оперативните си задачи, т.е. координират и насърчават сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с трансграничната престъпност и подпомагаj Европрокуратурата, като осигурява координацията на разследванията на Европейската прокуратура с разследващите органи на държавите-членки, които не участват в създаването на Европейската прокуратура. OLAF запазва компетентността си за провеждане на административни разследвания на нередностите, включително измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, и на тежките нарушения, извършени от служители на ЕС, тъй като не всички държави членки участват в Европейската прокуратура,
Общата европейска стратегия, свързана с реализиране на правомощията разчита на двустепенна структура – на централно равнище и на национално равнище. Както вече е известно, централното равнище включва Главен прокурор, който в момента е Лаура Кьовеши и европейски прокурори – по един от всяка участваща държава-членка, а двама от тях са нейни заместници, административен директор и специализиран и разследващ персонал. На децентрализирано равнище действат европейските делегирани прокурори, които са на участващите държави членки. В техните правомощия е да провеждат разследванията и преследването по наказателен ред в своята държaва-членка, прилагайки националното законодателство и в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи. Но действайки в рамките на мандата на Европейската прокуратура, те ще трябва да действат напълно независими от националните прокурорски органи. Надзорът върху разследванията, повдигането и поддържането на обвиненията на национално равнище се осъществява от централното равнище. И за да обобщя, ще кажа, че проучвайки източници по темата, у мен надделя усещането за търсене и на конкретен ефект – да се работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи, но и да се използват директно опита на националните съдебни системи, практиката на националните съдилища и натрупаното познание в борбата с корупцията и измамите с евросредства.
Много са въпросите, свързани с независимостта на Европейската прокуратура. Какво казва по този въпрос Регламента? На първо място, ЕП не търси и не приема указания от никоя външна инстанция. Този критерий трябва да се тълкува и от още един ъгъл – работещите в този европейски орган не трябва да са подвластни или да са в нарочна и целенасочено търсена координация за каквото и да е влияние при изпълнение на задълженията и правомощията. Независимостта й ще е гарантирана и чрез обстоятелството, че няма да е интегрирана към никоя друга европейска или национална институция или служба. В същото време, се разчита и на прозрачност при подбора на кандидатите и назначенията. Що се отнася до националните европрокурори, то те трябва да са напълно независими и от националните прокурорски органи. Eдновременно с това Регламентът взема предвид и правните гаранции, които защитават разследваните лица или юридически субекти. Техните права са защитени от Хартата на основните права на ЕС, от европейското, така и от националното законодателство. Освен това, заподозряното лице разполага с правата на защитата, предоставени от националното право, от което зависи производството. А ще може ли Европейската прокуратура да задържа хора с помощта на собствени полицейски сили? Не. Само националните органи ще могат да задържат хора за извършени от тях престъпления, които са от компетентността на Европейската прокуратура. Европейските делегирани прокурори ще извършват наказателни разследвания и ще повдигат и поддържат обвинение в тясно сътрудничество с националните полицейски служби и правоприлагащи органи.
До тук е ясно, и може да го прочетете в Регламента за дейността на Европейската прокуратура. А имам ли повод да задам въпроса, съдържащ се в подзаглавието на публикацията? Първо, да започнем от факта, че ставае свидетели как настоящото правителство и негови представители – един от които е премиерът, със свои изказвания и публични огласявания оставят впечатлението за разпореждане с нейните функции. Ще кажеш, че Европейската прокуратура е част от българското правителство, а ако си спомняте в Регламента се казва, че ЕП, вкл. и българските европрокурори не са интегрирани към никоя национална институция. Но управляващите, както си позволяват да посягат на демократичния принцип за разделение и независимост на съдебната власт, по същия начин си мислят, че може да го правят и по отношение на ЕП в лицето на нейните български представители. Подобна девиация в мисленето и действията на изпълнителнат власт може само да навреди на независимостта на българските делегирани прокурори. Публична злоупотреба е и преследването на внушението, свързано с т.н. “контактна точка”. Не говорим за нищо извънредно. Сигнали може да подава всеки гражданин и всички органи, които имат отношение към правоприлагането, а изпълнителната власт по същество е свързана с него. Второ, вече четем медийни интепретации за нерегламентирани отношения, целящи външно въздействие върху българските делегираните европрокурори с политическа цел. Коментират се зависимости между български представители на ЕП и правителството. Намирам го за много смущаващ факта, който беше медийно оповестен, че европейски делегиран прокурор е разпитвал бизнесмена, укриващ се в Дубай, макар че случаят няма никаква връзка с евросредства. Няма как да не спомена и друг медийно оповестен факт, че български представител в Европейската прокуратура е в конфликт на интереси, тъй като съпругът е заместник-министър на външните работи. Да добавим още, че в момента в който се извършва арестуването на Борисов, Горанов и Арнаудова, по същото време в сградата на МС са не само разследващите полицаи, но и европейски делгиран прокурор.
И въпреки че е известна рамката на действие на ЕП – “разследвания, наказателно преследване и предаване на съд на извършителите и съучастниците в престъпления, засягащи финансови интереси на ЕС”, но не и извън тези норми, както и съществуването на текст в член 22, който казва, че Европейската прокуратура “при никакви обстоятелства не е компетентна за престъпления, свързани с националните преки данъци”, има публично изречени съмнения, че управляващите търсят начини тази рамка да бъде “пробита” от български “реформатори”. Днес попаднах на публикация в “Труд”, в която се изразява предположение, основано на експертно мнение (следва цитат), ”че ще се опитат да променят НПК така, че европейските делегирани прокурори да образуват дела и без да е налице връзка с европейски пари. По тези дела те ще могат да предявяват обвинения, да задържат до 72 часа и да внасят искания в съда за налагане на тежки мерки за неотклонение, каквито правомощия имат техните колеги от Прокуратурата на Република България, а когато се окаже, че обвинението трябва да бъде променено, например – за изнудване чрез заплахи, образуваните от тях дела да не могат да се прекратят, а механично да се прехвърлят в друга прокуратура и да се дава поне 2-месечен срок за допълнително разследване. По този начин разследващите полицаи на Рашков, които са “на втория етаж в Министерския съвет” ще могат по законно образувани разследвания да правят разпити, да претърсват и изземват, да задържат по Закона за МВР и да искат повдигане на обвинения, по каквито и да е политически поръчки”(край на цитата). Цитатът е точен и може спокойно да го добавите към набора от ваши аргументи за т.н. “реформа”. Засега – единствено като закриване на специализираното правосъдие и предсрочно прекратяване мандата на Главния прокурор. Целта е ясна – да бъде овладяна прокуратурата и използването й за политическа “бухалка” най-вече срещу опозицията и инакомислещите. Очевидно е, че апетитът за овладяване на наказателното производство е насочен и към Европейската прокуратура.
Който разбрал, разбрал….Аз само ви предложих фактите и още един повод да размишлявате върху българската обществено-политическа действителност, към която не бива да оставате безразлични….
