„И нашата бедна журналистика и тя не остана надире“, пише Христо Ботев в памфлета си „Смешен плач“. И служебното правителство не я остави надире… за да сплаши и последните нейни непокорни служители. Все пак е предизборно време и т.н. Служебен предизборен щаб би искал медийният комфорт, на който се радва в момента, да продължи и в бъдеще. Допускам, че това е така след като прочетох, че Министерството на културата ще организира дискусия “Държавата и медиите”. Да знаете колко много пъти през 90-те години съм писала по темата “Власт и медии”! Каквото и да говорим, скритото послание ще да е за колаборационизъм между държaвата и медиите в името на комфорта.
Звучи странно след тридесет години демокрация да се изважда тази тема в това й звучене. Имам предвид, че се промениха формите на медийната собственост и като изключим БНТ и БНР, останалите не участват в прякото разпределение на държавния бюджет. Очевидно става въпрос за пробуждане на тоталитарния рефлекс на управляващите да владеят медиите. Нека да не забравяме, че говорим за т.н “четвърта власт”, чиято независимост е в редакционната политика, в съблюдаване етичния кодекс и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), макар и твърде остарял. Водеща в регулацията е ролята на СЕМ, който трябва да следи как се изпълняват разпоредбите на ЗРТ. Най-важен обачe остава критерият за точна и проверена информация, без да се скриват или изопачават фактите, както и освобождаването от автоцензурата.
Днес сме свидетели на публично нахлуване в медийната независимост от страна на представители на служебното правителство и на директна намеса в регулиране на редакционното съдържание, вкл. и от самия министър на културата. Вече виждаме и двойният аршин на информационно отразяване или на пълно информационно затъмнение. Наблюдаваме т.н. пренастройване на редакционната политика с акцент върху несиметричното отразяване на управляващи и опозиция. Разбира се – в полза на първите! Случва се нещо странно – самите представители на политическия и държавен елит легитимират и “произвеждат” наистини. Министри се явяват източници на фалшиви новини и на дезинформация. В такива случаи медиите се оказват в трудното положение – да докажат, че става дума за разпространение на дезинформация, подкрепяйки твърдението си с факти и доказателства. Нещо, което обаче не се случва или се следва само от няколко медии. Съществува риск медиите, следвайки властта, да се превърнат в “двойник” за внушения и контролирана дезинформация.
Всъщност ако Министерството на културатa иска да свърши някаква работа, то това може да стане само при едно редовно правителство и да бъде свързана с осигуряване прозрачността на медийната собственост, борбата срещу фалшивите новини и идентифициране на сайтовете, които ги разпространяват. Голям проблем е и корумпирането на удобни медии с рекламна дейност, eвросубсидии, грантове от чужди фондации, както и на журналисти чрез различни НПО-та. Това са известни инструменти за властово влияние и възможност медиите да се държат на “къса каишка”. Има нужда и от подобряване капацитета на самите медии и експерти, които да се противопоставят на дезинформацията и на фалшивите новини, да реагират на тях и да ги оборват. И все пак, саморегулацията остава най-важният инструмент, чрез който медиите могат да се освободят от влиянието на властта и да си извоюват мястото на независима “четвърта власт” в една демократична и правова държава, където свободата на словото и достъпът до обективна информация са европейски ценности.
