Политиката е публична дейност. България е парламентарна република, член на ЕС и на НАТО. В продължение на повече от тридесет години, които все още наричаме Прехода, извървявахме оня път, който трябваше да ни изведе при демокрацията и при правовата държава. Поне така беше до скоро. Днес усещането за всичко това рухва пред очите ни и за повечето българи е като лош сън, от който те се надяват да се събудят. Работата е там, че не е сън, а реалност. Завръщане в миналото с герои – лица от преди 1989-та и такива, свързани с най-пагубните години на държвността. Дали това е Виденов, Рашков, Орешарски или Гечев, Мечев, Бечев….. вече е без значение. Eдно е ясно – България остава неразградената комунистическа държава, тъй като нямаше забрана на Комунистическата партия и не беше проведена лустрация.
Знам, че не се питате къде са били тези хорa и други като тях? Били са пред очите ни или в задкулисието. A задкулисието е т.н. “дълбока държава”. Тя е различна от официалната. Режисира политическия процес и работи с хибридни средства срeщу легитимната власт, избрана на парламентарни избори. Пише сценарий за влизане във властта по начин, различен от конституционния. Част от този сценарий са и режисираните, а не спонтанни протести, В същността им е свалянето на правителства, на което сме били свидетели не веднъж. Протестирането е демократична форма за изразяване на недоволство и в защита на определени права и конституционни интереси. В такива случаи те винаги включват преговори и решаване на евентуалните проблеми.
Обаче кой ще управлява в една демократична и правова държава се решава на парламентарни избори, а определящ е вота на гражданите. Протести, чиято крайна цел е политическа – насилственото сваляне на законна власт, което няма как да е част от демокрацията. В такива случаи протестите са винаги разрушителни в проявите си. Такива бяха последните протести, които не произведоха нито нови лица, нито лидери, нито нов пaртиен субект. Невидимата “дълбока държава” реанимира лица от близкото минало, свързани с БКП/БСП. Постигна го със средствaта на задкулисна, нерегламентирaна и нелегитимна дейност. И не съществува никакво съмнение, че това не е така. Това бяха разрушителни по своя характер протести – и в проявлението си като начин на изразяване, и в невъзможността да формулират и да предложат конкретни идеи на обществото, свързани с така размятания лозунг за смяна на модела, но “нов” модел на управление те не предложиха.
Самият факт, че 45-ят парламент не успя да състави правителство на т.н. протестърски субекти, ни дава основание за две предположения – всяко от които вече е многократно коментирано. В първия случай става дума за изключително слаби политически представители и вероятно нестабилно организационно, структурно и експертно равнище на въпросните партийни субекти. Във втория случай говорим за изпълнение на задкулисна политическа поръчка – да се стигне до служебно правителство на Румен Радев. Това е най-вероятното предположение, защото духът на протеста бе пренесен и като дух на служебното правителство – дух на разрушаване на правовата и демократична държава. Съществува и пряка връзка с резултата от действията на настоящия президент, който реализира мандата си в пълно незачитане на чл. 92 (1), т.е. да олицетворява единството на нацията. В този смисъл тази демократична институция изгуби смисъла на собственото си съществуване.
Истинската политика е публична дейност, нямаща нищо общо с “дълбоката държава”, която “дърпа конците” и се крие зад кулисите. А знаете, че онова, което се случва зад тях е винаги тайно, скрито и не e почтено. Така е и с “дълбоката държава”, която също работи с тайни, внушения, съмнения….. Между другото, оставям ви сами да прецените кой и кого можете да определите като почтен човек. Дали този, която ясно формулира претенциите и действията си или онзи, който рецитира наизуст – все едно, че “чете от аутoкю-то” или се ослушва да чуе по добре репликите, подавани му от задкулисния “суфльор”. Същото се случва сега, защото служебното правителство наистинa е предизборен щаб, който е назначен от самия Радев и основната му задача е да работи за неговия втори мандат. Естествено е да откриваме в управлението много популизъм, конспиративни внушения, пропагандна дезинформация – ако съдим по опровергаването й от представители на бившето правителство на премиера Борисов. Да добавим и усещането за стремеж да оставят у избирателите впечатление за решителни действия в разобличаването на “модела Борисов”. Само че засега няма нищо като факти и доказателства и е като стрелба с халосни патрони. Напротив, все повече български граждани имат възможност да сравняват управлението с премиер Борисов със сегашните действия на служебното правителство. Демонстрирането на груб популизъм с посегателство върху институциите, пускането в действие на конспиративни теории за подслушване, които изскачат всеки път преди избори, както и авторитарните методи, с които се посяга на цели системи и се уволняват служители от деполитизирани органи, доказват газене на законите и на конституцията, а индиректно се атакуват завоеванията на демокрацията и на правовия ред.
Какво запомниха българските граждани от двете седмици на управление на служебното правителство? За вътрешния министър, че навярно е първият в ЕС, който е с отказан достъп до класифицирана информация. Или че за него няма никакви пречки да уволнява журналисти от ТВ екран, да заплашва и да упражнява терор (по публични изявления на засегнати), да изисква арести без доказателства, да заявява “аз ще решa кога какво да кажa.Точка.” Навярно той така разбира “прозрачното” и “открито” управление. В същото време е много удобно да се говори публично и предизборно без факти и без доказателства за “подслушване на политици” от опозицията. За министъра на здравеопазването не е проблем да нарече .лаик водещата на интервюто с него по НОВА. За министър-председателя е нещо нормално да обяснява, че уволнява, мотивиран по медийни публикации. За министъра на икономиката са достатъчни фразите “говори се в публичното пространство” и “публична тайна е”, за да аргументира действията си по отношение на ББP. Не е проблем министърът на културата да заплашва с оставка директора на БНТ, заради директно включване с представяне и на друга гледна точка по проблем с голям обществен интерес, както и да не може да прави разлика между живо включване от място на събитието по време на предаване и изключване на предавателя. Същият си позволява публична субективна оценка за ПП ГЕРБ, определяйки я като “някаква партия” – същата, която повече от десет години продължава да печели всички избори. Нищо не пречи на министъра на МРРБ да уволнява от АПИ с мотивите „по преценка на министъра“.
Това служебно правителство е първото, което вероятно ще продължи да използва двата месеца, за да руши държавността и институциите, което е в духа на мандатa на Радев. И той, и назначеният от него кабинет избраха да продължат с противопоставянето и с рушенето. Спомняте си как по време на клетвата в Народното събрание през 2017 година той се обърна към народните представители с думите: „Имате още една седмица”. Тази реплика постави началото на войната между институциите. За да стигне до юли 2020-а година, когато излезе с вдигнат юмрук и крещеше „Мутри вън!”. Всъщност мутрите и преследваните от закона се оказаха част от цялото това режисирано задкулисно театро. А днес назначеният от него служебен кабинет ни прави свидетели единствено на акции по уволнения и назначения. Явно те така разбират “изчегъртването” на ГЕРБ, посягайки даже на деполитизираните служители в системата на МВР и специализираните органи.
С действията си настоящето служебно правителство доказва дефектите на собственото си съществуване в КРБ и потвърждава реалната опасност, че като правна фигура то може да бъде недобросъвестно използвано като инструмент за овладяване на държавността от т.н. “дълбока държава” – без избори и през задния вход. Недопустимо е в държава, която по конституция е парламентарна република, да се подменят основните задължения на служебното правителство с едноличен президентски режим. Колкото и скромно да присъства в Конституцията, и допълнено с Решение №2/1992 на КС по к.д. №30/1992 г, все пак има някаква яснота относно неговите задължения – “осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията…..управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната”, организира и провежда парламентарните избори….. Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.“ Заради последното изречение от Решението на КС, днес много българи се питат, а дали това трябва да води до политическа и държавническа безотговорност, на която днес ставаме свидетели.
