Определението не е мое, но в контекста на усещането ми за всичко, което характеризираше приключващия мандат на четиредесет и петият президент на САЩ, е попадение. Когато през май 2017-та година публикувах моята статия “Какво е намислил Тръмп?”, аз имах предвид доколко той ще съумее да отговори на очакванията на неговите избиратели, на американския народ, а и на света. Трябва ли да напомням, че изборът на всеки американски президент винаги е бил повод да се свързва със световните процеси. Той е важен и за гражданите на Европейския съюз, предвид обвързаностите ни с най-мощната икономика. Но САЩ са политически и военен фактор, и с това сме свикнали, предвид реалните възможности на първата държава в света да реагира с военната си мощ и да заема решителна и категорична позиция при решаването на един или друг международен конфликт. САЩ се възприемат и като пример за свободата, спазването на законите и функционирането на демокрацията като цяло. Усещането винаги е било за политическа система, в която думите, изречени на глас от политиците и държавниците, имат своята тежест.
Естествено е всеки избор на американски президент да се свързва с конкретни очаквания и той да се впише успешно в историята на американската държавност. Спомням си, че навремето името на Обама се свърза с преодоляването на една травма, продължила от времето на робството и расизма. Сигналите, които идват от САЩ винаги са очаквани и не се подминават от нито един държавен лидер в Европа и света. И това е така, защото изборът на конкретната личност, неговата политическа биография, партийната му принадлежност и предизборна концепция са симптоматични и за векторите в международните отношения. Европейците винаги са очаквали посланията, които идват от оттатък Океана и които са свързани с бъдещето на световния мир, общата сигурност, човека и неговата свобода.
Вероятно американците са свързали избора на Доналд Тръмп с разнопосочни очаквания. Тогава медиите писаха, че него са го подкрепили бели американци, работници, граждани с висше и колежанско образование. Той получи по-малко гласове сред населението, но спечели повече делегати в избирателната кампания и така успя да победи Хилъри Клинтън. Още по време на предизборната му кампания до нас достигаха сигнали за противоречивото му говорене. Доколкото следя публикации за американския политически живот, не е трудно да се досетя колко силен е бил сблъсъка между машината за печелене на избори от една страна, а от другата – неговите политически опоненти и медийните рупори, чиято симпатия той така и не успя да спечели. Покрай многото сигнали за атакуване на кампанията му с фалшиви новини и дезинформация, имплементирането на т.н. “руска връзка” в изборите и целенасоченото атакуване на неговата личностна характерология, беше възможна хипотезата, че мандатът му в личен план няма да е лесен. В същото време неговите опоненти също го упрекваха, че самият той разпространява лъжи и фалшиви новини.
Известно е, че изборните кампании в САЩ винаги са протичали като елитарно политическо шоу. В условията на пандемичната ситуация това бе възпрепятствано от ограниченията, но репортажите оттам показаха, че това не се отрази кой знае колко на събирането на много хора на едно място. Най-важни се оказаха комуникативните умения и посланията на кандидатите. Дали стратезите на Тръмп са успяли да дешифрират очакванията на повечето американци, не знам? Но истината е, че той спечели подкрепата на 77 млн граждани от всичките 230 млн с право на глас. Как ги е спечелил? Предполагам, че това се дължи и на емоционалния му талант и демонстрираната неотстъпчивост, с която следваше вродения си бизнес хъс в политиката. В същото време Тръмп се оказа неприемлив, заради решителното изправяне срещу “арогантния елит” по негово определение, който той противопоставяще на обикновените американци. Е, това нямаше как да се хареса точно на този елит с представителност в държавата, политиката и в медиите. Всъщност неприемането на Тръмп като президент беляза мандата му още в началото. Не сте забравили на каква подигравка той бе подложен от видни представители на интелектуалния и на артистичния свят. Доколко неговият екип е отчел факта, че на Тръмп му предстои най-голямата битка – да спечели доверието и на тези, които не му вярват, не мога да кажа. Истината обаче е, че той продължи да следва експанзивната линия в поведение, което се превърна в основен прицел за опонентите му. Неведнъж в изказвания той не просто взривяваше статуквото, но даваше повод да се говори за него като за източник на заплахи.
Тръмп е определян като странен човек, което го изважда от формата на познатия конвенциален американски президент. Това е така, но кой не го знаеше? А и може ли да е основание да пренебрегнем неговите консервативни възгледи и егоизма му в положителен смисъл – да работи първо за просперитета на американците, а после за другите. Тръмп не е комформист и това го прави бунтар срещу статуквото. Много години, ползвайки и моя опит, и моите лични битки, аз опознавах този дух на съпротивата и колко странни изглеждат всички хора, които имат смелостта да се изправят срещу това статукво. Срещу тях се обединяват уплашените да загубят привилегиите за принаделжност към него, но и несвободните да реализират себе си със собствени сили и познание. Тук е мястото да вмъкна моето разбиране за “правения пример” в какъвто се превърна и Тръмп. И ако трябва да го кажа много кратко – Тръмп се оказа неудобния президент. И за целта той трябваше да бъде нарочен, казано по нашенски. От началото на мандата му заработи антиТръмп плакатността и медийната пропаганда за несъстоятелността му да е американски президент. Казвам го със съжаление, но самият той продължи да налива “масло в огъня”, давайки “храна” на опонентите си. А щурмът на Капитолия на 6 януари наистина взриви статуквото и демокрацията в САЩ.
Доколкото познавам традициите в политическия живот на САЩ, аз самата имах надеждата, че Тръмп ще се отърси от манталитета на политически “хулиган” и от самочувствието да демонстрира преди всичко себе си. Надявах се той по-бързо да извърви пътя до новата си роля на американски държавен глава, но и на световен лидер – нещо, на което американците, а и ние сме свикнали. Да бъде възприеман сериозно като такъв му пречеха и всички онези акценти в политическия и в поведенческия маниер, които обаче го правят различен и феноменален. Най-честият въпрос, който бе провокиран от противоречивото му и нестандартно поведение наистина беше ”Какво ли е намислил Тръмп? Сега вече въпросът е друг и той е свързан с неговото бъдеще. Аз съм убедена, че на тези опити той да го видим докрай омаскарен, ще бъде поставена точка. Доколкото чувам от специалисти по темата за прилагането на 25-тата поправка, за нея няма време, а и разбрах, че процедурата предвижда и съгласието на самия президент. В Сената и в Конгреса това също едва ли било възможно да се случи, тъй като са необходими 2/3 гласове. Сега мнозина от избирателите му се питат какво следва оттук-нататък? Какво се случва с Републиканската партия, която очевидно е разделена? А много от поддържниците му вече се готвят за голям протест на 20 януари….
