Европейската комисия публикува първия Доклад относно върховенството на закона, обхващащ целия ЕС. Той включва информация от всяка държава членка и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС. Включени са четири основни стълба, свързани с върховенството на закона: националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление. В него е отделена част за всяка държава-членка на ЕС.
Докладът в частта за България е положителен, обективен и ясно очертава постигнатите резултати в сътрудничество с Брюксел. В него се казва, че “съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Остават предизвикателствата, особено по отношение на необходимостта от финализиране, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия, процесът на реформа, започнал през 2019 г. по отношение на правните процедури относно ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, което води до нови предложения за реформи. Отменени бяха противоречиви разпоредби относно автоматичното спиране на магистратите в случай на наказателно разследване и задължението на магистратите да декларират членството си в професионални организации“.
По отношение на страната ни се подчертава, че през 2017 и 2018 г. България извърши цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. В резултат на това „реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Новите реформи осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика“, констатират от ЕК.
Във връзка с корупцията се отбелязва, че „предстои да се установят солидни рекорди на окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво. По-добрата и ефективна комуникация по отношение на разработването и прилагането на антикорупционната стратегия би била от полза. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на лобирането, което остава нерегламентирано от закона, както и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната“. В същото време като акцент върху борбата с корупцията, според Брюксел трябва да се положат още усилия на фона на ниското доверие в обществото. Изразяват се очакванията за ефективни присъди по корупционни дела. Освен това се подчертават предизвикателствата по отношение на необходимостта от финализиране на някои реформи, предвид становището на Венецианската комисия, по отношение например на отчетността на главния прокурор. Остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат. България е една от държавите с приети стратегии за противодействие на корупцията. Като предизвикателство е посочено изграждането на образ на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни.
Що се отнася до медийния плурализъм, в доклада на ЕК се посочва изрично, че българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен за своите дейности, но на Органа липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите му. Отделено е специално внимание на приетия у нас Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. В доклада се посочва как действа въведеният с промените механизъм, чрез който се осветлява непазарното финансиране на медии у нас, както и техния краен собственик. Посочва се обаче, че все още липсата на прозрачност на медийната собственост у нас предизвиква притеснения. Отбелязано е твърдението на български журналисти, че някои от тях са заплашвани и е честа политическата намеса в работата на медиите. Докладът съдържа становище и относно националните институции по правата на човека. Констатацията за България е, че „въпреки ограничените ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължава да се подобрява“.
Вчера чухме и първите отзиви за доклада. Според министъра на правосъдието Десислава Ахладова, „докладът е положителен, обективен, ясно очертаващ постигнатите резултати от сътрудничеството с ЕК в контекста на Механизма за сътрудничество, оценка и постигнатото досега. ЕК акцентира върху сфери, приоритетно насочени, за да гарантират спазването на върховенството на правото в ЕС, като тези области съвпадат с приоритетите на правителството“. Становището й бе потвърдено и от ПГ на ГЕРБ, като на брифинг бе заявено, че докладът отразява обективно свършеното от българското правителство. А по думите на Емил Радев – евродепутат от ГЕРБ, ЕК призовава България да продължи по пътя, по който е поела, защото препоръките за затвърждаването на върховенството на закона са положителни за държавата ни. Така че, „който е очаквал частта за България да бъде апокалиптична и да повтори опорните точки на тези, които се опитват на всяка цена да свалят правителството, вероятно е разочарован“, сподели и Ева Майдел – също евродепутат от ГЕРБ. Тя смята, че направеното дотук в областта на правосъдието е оценено, както и че започналите реформи трябва да бъдат доведени докрай, което е в интерес на цялото общество и ще доведе до повишаване на доверието.
Ще завърша с казаното от Андрей Ковачев – друг евродепутат от ГЕРБ, ръководител на българската делегация и заместник-председател на ЕНП в ЕП: ”Докладът на ЕК у нас е използван с политически цели.” Той определи като неправилен подходът, в който опозицията да търси най-негативното изречение или пък управляващите да търсят най-позитивното изречение и двете страни да изграждат своята теория или политически анализ върху това. „За всички нас е важно, не какво е казала ЕК, а колко е справедливостта в България и как приемаме случващото се около нас. ЕК казва, че има постигнати положителни неща, има и неща, по които работата трябва да продължи, такава е и съдебната реформа. По отношение на съдебната власт и прокуратурата да продължат и разследванията на различни нива по сигнали за корупция. Това е валидно за всяка страна членка на ЕС. Съдебната система трябва да осигурява справедливост“, каза евродепутатът.
Този първи всеобхватен доклад показва, че много държави членки имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. Затова и целта е относно върховенството на закона в целия ЕС е да се обогати съществуващият инструментариум с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.
