За дванадесета поредна година ЕК отчита напредъка на България и Румъния с годишни доклади и препоръки по Механизма за Проверка и сътрудничество, с който двете балкански държави обвързаха членството си в Общността. Той отчита напредъка в борбата с корупцията по високите етажи на властта, реформата на съдебната система и медийната свобода. Според евродепутата от ГЕРБ/ЕНП д-р Андрей Ковачев, “докладът на ЕК ще бъде положителен за България. Това, което Жан-Клод Юнкер беше обещал, явно ще се случи, защото България е изпълнила всички препоръки по механизма. Ние винаги сме казвали, че трябва да има общоевропейски механизъм, който да наблюдава върховенството на закона”. За да се случи обаче това, решението на комисията трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент.
Ако питате за моето мнение, aз се присъединявам към онези, които смятат, че мониторинговият механизъм за съдебната система е дискриминационен, защото се прилага само спрямо България и Румъния. Не мисля, че в останалите страни-членки всичко, свързано с правосъдието е наред. Ако искаме ЕС да върви към промени, ще е справедливо наблюдението за спазването на закона да се използва като инструмент за реализирането на европейските политики и зачитането правото във всяка една от тях. Да се наблюдават и оценяват еднакво, и по едни и същи критерии, както и да се предприемат мерки за преодоляването на общите проблеми, е крачка към създаването на ресорен механизъм при констатиране на нарушения и корупционни практики.
Сигурно се питате, а има ли недоволни от тази новина и кои са те? Обичайните българофоби – БСП, левите “десни“, както и присъдружните им медии, които побързаха да изразят антибългарската си позиция. Анонимни автори в тях вече “бистрят” тази “несправедливост”, според тях, тъй като България не заслужавала това. Опитват се да омаловажат факта, свеждайки го до „защото Юнкер обеща на Бойко…“ или че е предизборен жест към ГЕРБ. А “чудото” в правното познание – лидерът на ДъБъ побърза да изпее, че „властта ще обвърже отпадането на мониторинга не просто като триумф за избора на Гешев като главен прокурор, а за да го превърне в ракета-носител за още по-голяма репресивност, беззаконие, „пеевщина“ в медиите“. Звучи толкова познато и скучно, че вече никой не обръща внимание на говоренето му.
Обратно на спекулативното мнение на Христо Иванов, че “c отпадането на мониторинга Брюксел демонстрира отказ „да ни придърпва“ към себе си и така България да бъде изтласкана в някаква периферия”, ще кажа, че това звучи спекулативно и невярно. Защото истината е, че България става една от всичките страни-членки, спрямо които ще се прилага един и същи аршин. Няма нищо лошо в това, ако към националната система за институционален и граждански контрол продължи да действа сегашният механизъм, но вече преработен в друг, свързан с бюджета на ЕС. Този нов механизъм ще направи косвена връзка с Копенхагенските критерии, на които трябва да отговаря всяка страна, кандидат за ЕС. Това означава, че в случаите на нарушения на свободата на медиите, на независимостта на съдебната власт, констатирането на корупционни практики и други, ще бъдат намалявани европейски средства за всяка страна-членка. От това имат интерес всички еврпопейски граждани, включително и ние като българи.
