ДОКЛАДЪТ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ ЗА 2021

докладът на държавния департамент
Време за четене: 5 минути

Публикуван е Доклада на Държавния департамент на САЩ относно спазването на човешките права в България пре 2021 година. Документът констатира полицейско насилие, в т.ч. произволни арести, корупция, ограничения върху свободата на словото, етническа и полова дискриминация, насилие върху деца и сериозни проблеми със съдебната независимост. Така обобщено са ограсени проблемите, свързани с човешките права у нас през миналата година.

Като водеща констатация е изведена работата на Министерството на вътрешните работи – злоупотреба с пълномощия от страна на полицията, насилствено отношение, произволни арести. Значителните проблеми с човешките права са подкрепени с достоверни доклади за: полицейско насилие, вкл. злоупотреба със свободата на събранията; сериозни проблеми със съдебната независимост; ограничения върху свободното изразяване, включително насилие, натиск и заплахи за насилие срещу журналисти. Посочени са конкретни ,случаи, в които полицията безнаказано малтретира физически задържаните в арестите, като се сочи, че тази практика е широко разпространена в страната. Има позоваване на проучване, според което задържани в полицейския участък се оплакват от физическо насилие, включително чрез токов удар, а като цел на подобни изтезания е посочено извличането на информация. От държавния департамент на САЩ припомнят, че в България полицията може да задържи дадено лице след предварителна заповед. Това лице може да прекара до 24 часа в арест без обвинение, като прокурорът може да позволи задържането му за още 72 часа. За по-дълго задържане е необходимо разрешение от съда. Припомня се, че през юли Върховният административен съд постанови, че разпоредбите в правилата за полицейска регистрация, позволяващи на полицията да получи съдебна заповед за снимане, снемане на пръстови отпечатъци и ДНК проби от лица, обвинени в престъпление, са противоконституционни. В решението се посочва, че съдилищата обикновено одобряват такива искания без преразглеждане и без възможност на засегнатото лице да се защитава или да обжалва решението. Върховният административен съд поиска от Конституционния съд да отмени разпоредбите. Към декември делото остава висящо, се посочва в проучването.

Във връзка със злоупотребата с човешките права чрез унижаващи практики и наказания докладът посочва примери на малтретиране на затворници от надзиратели. През ноември Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията заяви, че последното му периодично посещение през октомври в България е установило „неуспеха“ на властите да се справят с недостатъците и да изпълнят препоръки относно лечението, условията и правните гаранции на пациенти с психични разстройства и на такива, настанени в институции за социални грижи. Комитетът отбелязват множество случаи на „физическо малтретиране на настанени в домове за социални грижи и пациенти с психиатрични разстройства от страна на персонала“, незаконно използване на методи на „изолация и механично ограничаване“, „ужасяващо ниво на хигиена“, „напълно небрежни грижи” и „крайно недостатъчен” персонал, изтъква докладът. Акцентира се на случаите на нетолерантност и дискриминация спрямо ромите, както и насилие или заплахи срещу хора с различна сексуална орентация, се уточнява в доклада.

В документа се споменава за проблеми със съдебната независимост. Изтъква се още, че българската конституция предвижда правото на всяко лице за справедлив и публичен съдебен процес. Посочва се, че според правозащитни организации законът предлага ниски стандарти за справедлив процес, създавайки възможности за нарушаване на процесуалните права на адвокатите и обвиняемите. Припомня се, че през октомври Конституционният съд се произнесе в полза на жалбата на Oмбудсмана и обяви за противоконституционни разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс, които влязоха в сила на 1 юли и позволиха на съдилищата да решават мерки за неотклонение с виртуално участие на подсъдимите. Омбудсманът оспори разпоредбите през юни, заявявайки, че те нарушават правата на обвиняемите да се защитават адекватно. Отбелязана е тенденция през последните няколко години, когато съдилищата рутинно присъждат много по-малки от поисканите обезщетения за злоупотреби.

В доклада се говори за „сериозни корупционни практики“ и преследване на извършителите, макар действията на властите да са „недостатъчни“ и безнаказаността все още е проблем. Визират се и съобщения за злоупотреба на правителството по отношение на произволна или незаконна дейност, свързана с поверителността, семейството и дома. Споменава се за разпореждания за подслушване и наблюдения на лица от антиправителствените протести през 2020.та година, но не е пропуснат факта, че през септеври Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) е заявило в доклад, че незаконно подслушване на политици и на участници в протестите не е имало. В България не са известни политически затворници или задържани по политически причини. Има предприети стъпки за преследване и наказание на нарушителите на човешки права, но те също са недостатъчни. Безнаказаността на подобни престъпления остава проблем, отбелязва докладът. По отношение на проведените през миналата година парламентарни и президентски избори държавният департамент на САЩ посочва, че Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната не е докладвала за сериозни нередности по време на отделните избори. Въпреки това „международните и местни наблюдатели“ отбелязват някои недостатъци в тази връзка.

Докладът прави кратък преглед на правомощията на някои от правителствените служби и обхвата на техните задължения. Министерството на вътрешните работи отговаря за правоприлагането, миграцията и граничния контрол. Държавната агенция за национална сигурност, която се подчинява на кабинета на министър-председателя, е отговорна за разследването на корупцията и организираната престъпност, наред с други отговорности. Армията отговаря за външната сигурност, но също така може да съдейства за сигурността на границите. Националната служба за охрана отговаря за сигурността на високопоставените лица и отговаря пред президента. Гражданските власти поддържаха ефективен контрол над силите за сигурност. Констатирани са случаи с участието на служители на силите за сигурност, като същите са извършили някои злоупотреби.

Като аспект на опазването на човешките права, докладът съдържа констатации за условията на работа и живот. Законът предвижда национална минимална заплата за всички сектори на икономиката, която е по-висока от официалната линия на бедност, определена от правителството. През август властите промениха методологията за определяне на официалната линия на бедност, което доведе до 12% увеличение на оценката за 2022 г. През май Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че 23,8% от населението живее под прага на бедността, се посочва в доклада. Министерството на труда и социалната политика отговаря за прилагането, както на минималната работна заплата, така и на стандартната работна седмица, се посочва в доклада. Инспекторите по труда имаха правомощията да извършват внезапни проверки и да инициират санкции, но броят на инспекторите е недостатъчен, за да наложи спазването на изискванията, изтъкват от държавния департамент на САЩ.

По отношение на безопасните условия по време на работа, проучването показва, че като цяло правителството прилага ефективно законите за безопасност при работа, като наказанията за нарушения са съизмерими с тези на други подобни закони. Най-много нарушения има в строителния сектор, както и в търговията на дребно, общественото хранене, растениевъдството, животновъдството и лова. Във връзка с неформалния сектор правната защита и правителствените проверки в България не обхващат работниците от тази част на икономиката, която според НСИ представлява 21 процента от националния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2019 г. Според проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, публикувано през февруари делът на недекларирания труд в страната намалява с 41,4% спрямо предходните 10 години. По време на двумесечното извънредно положение, свързано с ограничаването на разпространението на COVID-19 през 2020 г., правителството позволи на работодателите да приложат метод на дистанционна работа за своите служители и им позволи да принудят работниците да използват половината от натрупания си годишен отпуск.

Това са част от заключенията на годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати за човешките права у нас през миналата година. Моето мнение е, че за първи път в подобен документ най-впечатляваща е негативната констатация за злоупотреба с пълномощия от страна на полицията, насилствено отношение, произволни арести, забрана на събрания, ограничаване правото на свободно изразяване и злоупотребата с човешки права чрез унижаващи практики, публичните заплахи към журналисти, както и ограничаване правото на личен политически политически избор чрез участие в изборния процес. Негативни тенденции, които са нови за българската демокрация и са симптоматични за нейното погазване.

error: Свържете се с автора за разрешение!!