Как да предотвратим следващото отмъщение на Русия
Любко Петронко, Zahid.net
– Ще заминете ли за дълго в Берлин?
– Аз съм на ППЖ.
.- Имахте предвид на ПМЖ (постоянно пребиваване)?
– Не, на ПMЖ, а на ППЖ , „Пока Путин Жив” („докато Путин е жив“).
Този диалог на двама руски емигранти беше цитиран в чат от един мой колега журналист от Германия. В Русия отново се появиха нейните „невъзвращенци“, както по времето на Съветския съюз. Хора, които знаят, че когато се върнат в Русия, рискуват да попаднат зад решетките, например, за статия за компрометиране на армията. За това е достатъчно и войната да се нарече война. Или, не дай си, Боже, да се обяви против войната, която Русия уж не води, според официалната версия на Кремъл, защото провежда „СВО” („специална военна операция”). А обвиняването на руското правителство за започването на войната вече е престъпление от нивото на предателство. Най-известният руски опозиционер Алексей Навални беше сигурен, че режимът на Путин няма да посмее да го хвърли зад решетките. Така той се върна от Германия в родината си. И режимът дори се осмели и го вкара в колония за дълго време, поне до затвора.
Но кога ще умре? Кремълската медицина е в състояние да поддържа руския лидер дълго време, ако не в активно състояние, то поне в живо състояние. Наскоро обаче удари една оптимистична камбана. Началникът на Главното управление на разузнаването на Министерството на отбраната на Украйна Кирило Буданов даде интервю за американския телевизионен канал ABC News, в което по-специално говори за тежкото заболяване на Путин. „Той е болен от доста време. Сигурен съм, че има рак. Мисля, че ще умре много скоро. Надявам се, че много скоро… Просто го знаем – от хора, от източници“, увери шефът на украинското разузнаване.
Поредното твърдение за бързата смърт на Путин е направено в новата книга на руския писател и също емигрант „невъзвращенец“ – Борис Акунин, т.е. Григорий Чхартишвили. В наша публикация вече споменахме, че наскоро излезе неговият нов роман „Адвокатът на дявола“**. Историята е предсказание и в същото време историята е предупреждение. Авторът не споменава името и фамилията на руския диктатор. В книгата той е представен като „Национален лидер“. Като цяло авторът директно назовава само един герой в историята – Евгений Пригожин. На много фигури са дадени имена, които лесно се свързват с реални хора, например, пропагандистът Рудолф Соловейчик, телевизионният водещ Владимир Рънър, телевизионният продуцент Ернест Константинов, говорителката Захра Мариева, бившият президент Ведмедев и др.
Вече споменатият Алексей Навални e Манделни. Намек за Нелсън Мандела може да прочетете тук, защото във въпросната история Манделни наистина става новият руски президент, след като е излежал присъдата си. Скоро обаче Манделни беше победен от по-опитен и най-вече много по-коварен политик от старата гвардия на Кремъл – Владислав Сергиевич Хомяченко, бивш заместник-секретар на президентската канцелария. На чий прототип е базиран? Това е по-скоро събирателен образ. Съдържа малко (или може би не малко) от Владислав Сурков, малко от Владимир Медински, Дмитрий Козак и други разумно верни „адютанти на негово превъзходителство“. Авторът свързва президентството на Манделни с възстановяването на демократичния път, със завръщането към цивилизования свят. Свободната преса и гражданските организации отново заработиха, в страната се провеждат честни и справедливи избори. Благодарение на тези демократични избори, Хомяченко – инициаторът на най-кървавите стъпки на предишното руско правителство, се завръща на власт.
Как ще се справи той – няма да го преразказвам, защото все някой ще поиска да прочете „Адвокатът на дявола“. Ще цитирам само един цитат от изявлението на Хомяченко, адресирано до западния свят:„Моето фенерче е червен бутон. Да, ракетите няма да излетят, но ядрените заряди ще избухнат. Ветровете ще разнесат радиацията до всички краища на света. Сигурно няма да стигнат до Америка, но старата Европа ще свърши. Ние ще умрем, но и вие също. Спасих света от ядрена катастрофа и ще го унищожа, ако се наложи.“
Защо цитирах точно този пасаж? Защото съдържа предупреждението на Борис Акунин. Нейната същност е, че на Русия не може да се остави никакъв шанс да възвърне своята мощ. Трябва веднъж завинаги да се спре с това безсмислено бърборене за „спасяване лицето на Путин“. Първо, международната прогресивна общност трябва да осигури пълна и неотменима победа над Русия. След това всички руски лидери, замесени в избухването на войната, трябва да бъдат предадени на международния трибунал, в Хага, Нюрнберг, Страсбург – няма значение дали ще се проведе справедлив, но строг процес. Необходимо е веднъж завинаги да се премахне нейното смъртоносно жило, тоест да се извърши пълната й денуклеаризация. На следващо място, установяване на международен контрол върху нейните силови структури и отбранителен комплекс. Тук няма как да не се съгласим с Буданов, който заявява в гореспоменатото интервю: „Терористична страна, която размахва ядрена бойна глава срещу всички и заплашва всички, не е режим, който има етичното или политическото право да контролира оръжия за масово унищожение“. Ако всичко това не бъде направено, рано или късно Русия ще тръгне по пътя на отмъщението. И новата история на Руската федерация е ярко доказателство за това.
В историята на Борис Акунин, „Националният водач“ умира неочаквано, от естествена смърт, точно по време на скучна, дълга пряка линия. Но не трябва да се надяваме на провидение, докато чакаме победа. Ние трябва да победим, независимо дали Путин е жив или мъртъв. Защото, както правилно отбеляза руско-американският историк и публицист Юрий Фелщински, „в Русия има още 200 Путин, които чакат да сменят сегашния“. Така че той прави всичко възможно за нас.
*Оригинално заглавие:Поки Путiн живий. Як не допустити наступною реваншу Росii, Любко Петренко, Zahid.netї***
**Може да прочетете превода на статията “Русия без Путин”. Пророческият възглед на един руски писател-емигрант”, a нейн автор е Микола Мороз, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
