ДОЙДЕ ЛИ КРАЯТ НА ЕДИН пРЕЗИДЕНТ

краят на един президент
Време за четене: 7 минути

Спомняте ли си за британския военен експерт Глен Грант и за доклада на aвтoритeтнaтa aмeрикaнcкa фoндaция „Джeймcтaун”, в който бе отделен cпeциaлeн пacaж нa бългaрcкия прeзидeнт Румeн Рaдeв, oбриcувaйки гo кaтo твърд привържeник нa путинoвa Руcия. Дoклaдът беше oзaглaвeн „Cтрaтeгия зa cигурнocт нa Прибaлтикa”, a във втoрa глaвa oт нeгo, пocвeтeнa нa прeдизвикaтeлcтвaтa прeд oпeрaтивнaтa cъвмecтимocт зa пocрeщaнe нa зaплaхитe нa хибриднaтa вoйнa и тeзи прeд cухoпътнитe cили, зa бългaрcкият държaвeн глaвa ce кaзвaше:„Руcкитe кoрeни прoниквaт вce пo-дълбoкo в пocтcъвeтcкия cвят, oткoлкoтo Зaпaдът ocъзнaвa. Нacтoящият бългaрcки прeзидeнт e oчeвиднo пoтвърждeниe зa тoвa. Дocкoрo тoй бeшe oткрит привържeник нa НAТO кaтo нaчaлник нa ВВC; нo cлeд избирaнeтo му зa прeзидeнт cтaнa яcнo, чe тoй винaги e бил твърд привържeник нa Руcия. Никoй, дoри в coбcтвeнaтa му държaвa, нe знaeшe и нe пoдoзирaшe, чe щe ce измeтнe”.

Глeн Грaнт е кoнcултaнт пo cигурнocт и oтбрaнa, рaбoти c държaвитe oт пocтcъвeтcкoтo прocтрaнcтвo. Прeди гoдини той e кoнcултирaл и Бългaрия, и пoзнaвa oтличнo aрмeйcкия eлит. Oт глeднa тoчкa нa нaциoнaлнaтa cигурнocт и руcкитe зaвиcимocти oцeнкaтa му зa Румeн Рaдeв e нeгaтивнa. Тoй го посочва кaтo примeр зa фaлшив нaтoвeц и чoвeк нa Крeмъл. Преди дни Грант направи ексклузивен коментар пред Faktor.bg , възмутен от изявлението на Радев в двора на Военната академия при откриването на новата учебна година: „Това е, което иска Русия. Диктатор! Да се смесват проблемите в политиката на правителството с чисто отбранителните и военни въпроси в Академията означава политизиране на военните по непростим начин. В една демокрация не трябва да се смесват политиката с въоръжените сили”. По същия повод със своя позиция излезе и Атлантическия Съвет (Atlantic Council of Bulgaria): “Румен Радев следва да бъде отстранен от поста президент. Вече има достатъчно данни и факти, че Румен Радев е нарушил Конституцията на Република България. Това е основание да му бъде повдигнато от Народното събрание обвинение, съгласно член 103 от Основния закон.”

Поводът за който става дума е само един от многото случаи, в които настоящия български президент делегитимира института на държавен глава, така както той е замислен в българската конституция – с ценностната натовареност на чл. 92(1),  т.е. да олицетворява единството на нацията. На семантичното тълкувания на понятието “единство” съм се спирала нееднократно в мои публикации, а по-подробно в статията “Кой спекулира днес”. Без никакво съмнение, според конституцията българският президент олицетворява единството на нацията и е призван да я сплотява, да я обединява около национални каузи, да укрепва нейната монолитност, да стимулира съгласие и свързаност в позитивните й усилия, да е гарант за нейната цялостност. И тъй като е важно, ще напомня, че прякото значение на “единство” е цялостност, целокупност, свързаност, сплотеност, сговор, неделимост, монолитност, съгласие. Без това елементарно познание е невъзможно да се следва, както отговорно публично поведение на обединител, така е невъзможно и реализирането на концепция за  национален интегритет и просперитет, които няма как да се постигнат чрез разединяване и противопоставяне на отделните обществени слоеве и граждани.

Тези дни, след първото му явяване в българския парламент, в сряда Радев даде още един повод да бъде коментирано неговото поведение заради нескопосаното и неструктурирано изказване в българския парламент, преповтаряйки онова, което многократно сме чували от него, изречено от някое кьоше на улицата. Вероятно реакцията на депутатите от ГЕРБ, Обединени патриоти и ”Воля”, които напуснаха парламентарната зала, за него бе неочаквана и изненадваща, защото той се озова в същото състояние на невъзможност да контролира психическата си реактивност, както преди четири години. Репликата му, догонваща напускащите залата депутати, прозвуча по същия начина като оная от полагането на клетвата:”Остава ви още една седмица!” Сега предизвикването на депутатите бе в две произнесени изречения: „Бягството няма да ви спаси от позора. Това доказва, че истинският парламент е пред сградата“. Те послужиха като повод известен политолог да му напомни в свой коментар за противоречието, съдържащо се в констатацията, че депутатите бягат. Или както той каза – те не бягат, защото това е парламентът, в който те са изпратени да работят за народната воля, а той е този, който е дошъл при тях. Така те изразяват своя протест към него и дават знак, че той вече е делегитимиран, за да продължава да влиза в  ролята на президента. Причината – тежка дискредитация във вътрешен и в международен план.

Президентската институция следва да е най-уважаваната институция. За нейната ценностна натовареност водеща е личността на президента, който не само трябва да спазва конституцията, но също да е и морална парадигма, образец. Българската парадигма винаги е била българите да живеем заедно и това винаги е било източник на сила в най-трудните за нацията периоди от историята ни. Разбирате, че въпреки различията в политическите ни нагласи, от парадигмата на заедност винаги е зависело дали ще просперираме или ще губим като нация. В този контекст, всеки български президент има възможност да стъпи върху тази наша народопсихология и да надгражда. С този президент това няма как да се случи. Затова когато доверието е оканчателно  изгубено, следва оставка. В противен случай губи президентската институция като част от демократичната държава. Негативните наслагвания по време на този президентски мандат пораждат редица въпроси. Най-важните са два – какъв да е  профила на човека, който трябва да бъде издиган за този висш пост в държавната йерархия, както и въобще дали ни е необходима подобна институция.

Затова все повече назрява общественото недоволство срещу рушенето на конституционните основи на институцията, които са в споменатия чл. 92(1) , че президентът олицетворява единството на нацията. Тези дни покрай протестите беше добавен още един доста смущаващ щрих към образа на днешния президент. Става въпрос за  необмисления пиарски ход да се яви по партизански и с вдигнат юмрук в първия ден на протеста, което като епизод е много прозрачно замислен – някой иска да го направи герой във “велико народно въстание”. Нескопосан замисъл и нескопосан сценарий! “Героят“ се оказа фалшив, както и фалшиво се оказа “великото народно въстание”. Сценаристът бе сбъркал не само времето, но  и режисьорът не е отчел демократичните рефлекси на българските граждани. Те не са онези от 90-те или от началото на този век. Сега е 2020-та година! Изтекоха много води, като в оная приказка, а сега някои казват, че било ред на кафявата, предвид окачените бесилки черните чували, публичното всяване на страх чрез заплахи за посегателство и саморазправа….

Съживяването на анархокомунизма и провала на либералите събуди реваншисткия нагон на маргиналната част граждани, което се наблюдава  в глобален мащам. Тези хора са много лесни за манупулиране и те нямат потенциал да излязат от социалната си изолация. Затова виждат спасение за себе си като участници в провокиране на всеобща разруха и хаос. Те нямат потенциал да предложат друго, да са алтернатива или да я предложат, а и тях не ги интересува какво ще става „утре“, а само „днес“. Виждат за себе си “реализация” в реванша чрез омраза, агресия и насилие. В този смисъл, национално отговорно поведение на управляващите във всяка държава е да не допуснат конституционния ред, държавността и върховенството на закона да бъдат подменени с настроенията на тълпата и необоснованите искания на улицата. Такава трябва да е и позицията на един просветен български президент, призван да опази конституцията и заложените в нея принципи на съвмествяване на индивидуалните и групови интереси с националния интерес.

A когато български президент  в една демократична евроатлантическа държава призовава за бунт и търси мафията и мутрите в правителството и в прокуратурата, с него вече е свършено като държавен глава и вече спокойно може да говорим за изчерпване на неговата легитимност. Ако трябва да говорим за институционална криза, то тя е в президентската институция и в отсъствието на диалог на президента с трите власти и с институциите. Причината е в него и в дефицита му на политически  опит и на политическа култура. През тези четири години Радев работеше системно за рушене на междуинституционалната комуникация, но той е и причина за отсъствието на диалог между партийните субекти, а неговата роля е да е посредник между тях в името на национални каузи. Комплексът от  вербални негови действия, които публично се коментират като отказ от реализиране на правната разпоредба в основния конституционен конструкт – чл. 92(1), даде основание на бившия конституционен съдия Георги Марков да заяви в интервю:” Радев трайно не е на себе си и не е в състояние да изпълнява функциите на държавен глава, олицетворяващ единството на нацията.“ А предвид неговата роля в противопоставянето на българските граждани на фона на сегашните протести срещу законно избраното правителство, бих припомниля само чл. 95 (Доп. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от Наказателния кодекс: „Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.” А когато гражданите имат повод да свържат неговото неконституционно поведени точно с този текст, той би трябвало да си подаде оставка или да му бъде поискана. Имаме изчерпана легитимност – българските граждани, дори и тези, които са гласували за него, му нямат доверие.

Днес все повече българи се питат дали Радев трябва да продължи да заема позицията  на държавен глава, защото той повече не може да представлява нацията, а и в международен план е изпаднал в пълна изолация. Това очевидно се усеща и от неговите дворцови трубадури, които след случилото се във вторник плъзнаха по студиата да го реанимират т.е. да го върнат отново в играта. Според  Райчев президентът Радев и премиерът Борисов можели да договорят „фигура на преходен премиер, която е приемлива и за двамата“, за да се спести на държавата „нещо много неприятно“. Значи сценарият се дописва? Между другото, много били разочаровани, че този път Борисов не подал веднага оставка:”Той не е такъв, не беше такъв. Миналия път при първата кръв подаде оставка и каза – няма да управлявам страна, в която се бием“, казва “социологът” Андрей Райчев. Не сте изненадани – така говорят  “социолози” от неговата политическа ниша…..Пак според него, премиерът Бойко Борисов се е „заплел в една битка с президента“, която по думите му е „съвършено излишна“. Стоп! Не Борисов се е „заплел”, а Радев се е заплел в битка с всички власти и с всички институции, а най-вече – в битка срещу правителството, Борисов и нацията. Така се е заплел, че за него повече няма място нито в президентството, нито в политиката. Затова ще да е тази нова “насока” в пътната карта за предаване на властта в ръцета на Радев чрез най-фалшивия “демократичен” протест, защото истината е, че той е за превземането на властта по недемократчен път от анархокомунисти,  в защита e на олигархията и е против върховенството на закона.

Днес в българското общество се подклажда омраза, a на върха на този процес е онзи, който по конституция трябва да “олицетворява единството на нацията”. Той отказва да реализира тази правна разпоредба, записана в основния закон на държавата. Предпочита да “трови” нацията и да насъсква българите един срещу друг. В народопсихологията ни е да не одобряваме агресията и насилието, особено когато някой реши да ги използва в предизборна кампания или пък си е наумил да спретне  метеж по български за сваляне на законно избрано правителство. Вече не, след тридесет години демокрация! Вариантът е само един – да си отиде този, който не се съобразява с конституцията. Това е най-адекватната реакция на човек с достойнство, за когото зачитането върховенството на конституцията е принцип на високия морал в държавността. Иначе на такъв човек започват да подражават онези млади хора от снимката, които видяхме да вадят с нож жълти павета, за да ги хвърлят срещу полицаите. Метафора! Тя е и моята препратка към темата дали е дошъл краят на пРезидента. Защото както по  смисъла на чл. 47, т. 6 от Закона за културното наследство, жълтите павета са културна ценност, т.е „съвкупност от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия“, така и президентската институция е утвърдена през годините като резултат от взаимодействието на демократични принципи и обществена среда. Като част от демократичната държава тя вече е завоювана ценностна територия за национално обединение. В този смисъл посегателството и унищожаването й в този мандат би трябвало да се преследва от закона. Затова в обществото все по-силно се чува, че нормализирането на България преминава през отстраняването на Румен Радев от президентския пост

error: Свържете се с автора за разрешение!!