Още веднъж за Будапещенския меморандум
Орест Денисенко, Zahid.net
Противно на твърденията на руски политици и пропагандисти, че Вашингтон и Брюксел са разрушили Съветския съюз, всъщност колективният Запад в началото на 90-те години на миналия век се стремеше да запази Съветския съюз, макар и обновен. Най-малкото, за да бъде предотвратен хаосът, в който според западни анализатори трябваше да изпаднат новите „скрап“ държави**.
Но тъй като сривът не можеше да бъде предотвратен, Западът реши да положи всички усилия, за да гарантира, че поне съветското ядрено оръжие няма да се предостави за въоръжаване на други страни, тъй като смяташе, че това ще дестабилизира региона. Западните политици вярваха, че е по-добре да се справим само с една ядрена държава. И това беше направено. В резултат на това, десетилетия по-късно тази страна започва мащабна война в Европа.
Още древните римляни са знаели: si vis pacem, para bellum (ако искаш мир – готви се за война). Именно този модел осигурява баланс на силите, става гаранция за мир. Тя трябва да предотврати дори теоретичната възможност за значително предимство.
Въпреки това, през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз и „парада на суверенитетите“, Западът решава да избере различен модел на сигурност. Моделът, при който на Русия беше дадена ролята на „надежден партньор“, „гарант за сигурност“. Така всички други нови постсъветски държави станаха условно „ненадеждни“, от които трябваше да бъдат конфискувани смъртоносни оръжия, за да се предотвратят възможни войни, т.е. т.н. обезоръжaване.
В този контекст си струва да споменем „Съвместната програма за намаляване на заплахите”, по-известна в света като „Програмата на Нун-Лугар”***, и последствията, до които сега доведе нейното прилагане.
Тази програма е създадена през декември 1991 г. Тя е написана от двама американски сенатори, демократът Сам Нън и републиканецът Ричард Лугар. Тя обяви унищожаването на оръжията за масово унищожение в страните от ОНД, за да не се озоват във враждебни страни. Между другото, официалното име на програмата беше „Закон от 1991 г. за намаляване на съветската ядрена заплаха“. И това име ясно отразява идеологическия компонент на този процес.
Но програмата не беше само за ядрени оръжия. Всички знаят, че документът, който кулминира в изпълнението на програмата Нун-Лугар, е скандалният Будапещенски меморандум****, в който Обединеното кралство, САЩ и Русия уж гарантират на Украйна защитата на суверенитета в замяна на отказ от ядрени оръжия. В същото време в рамките на програмата Украйна предаде на Русия 176 междуконтинентални балистични ракети и до 4200 тактически ядрени ракети. 42 стратегически бомбардировача ТУ-95 и ТУ-160 също бяха унищожени или предадени на Русия.
И това не е всичко, защото под натиска на западните страни Украйна беше принудена да свали 60 бомбардировача ТУ-22М и седем ТУ-142 под наблюдението на американски инструктори. И в рамките на тази програма Украйна обезвреди 487 крилати ракети Х-55 и предаде още 581 на Русия, сякаш като плащане за газови задължения.
Струва си да припомним, че Русия, която също беше участник в тази програма, не беше длъжна да обезвреди никакви ракети и бомбардировачи, да не говорим за ядрени оръжия. Злата ирония на тази ситуация е, че Русия сега нанася удари по Украйна с ракети Х-55, изстреляни от бомбардировачи ТУ-95. Така на 18 март 2022 г. руските въоръжени сили удариха Лвовския авиоремонтен завод с ракети Х-55 (вероятно от тази страна).
И сега Русия чрез своите депутати и пропагандисти също заплашва да нанесе ядрен удар по Украйна.
Така че имаме ситуация, в която световната общност поиска Украйна да предаде тежките оръжия на Русия и да ги унищожи, но вместо това получихме гаранции за мир. Всичко това трябваше да гарантира сигурността в региона. Сега, когато Русия се натъкна на всички споразумения и меморандуми и започна инвазия в Украйна, Западът все още спори: трябва ли Украйна да получи тежки оръжия? Ако да, кои, в какви количества? Дали Украйна няма да удря обекти на руска територия? Ще загуби ли Путин лице? Няма ли това да провокира Русия към „асиметричен“ отговор?
Макар че в контекста на реализираната „Програма Нун-Лугар” би било по-правилно да се каже не „предоставяне”, а „връщане” на оръжие. Западът трябва да преразгледа архитектурата за сигурност на изток. Страните от бившия Варшавски договор и дори балтийските държави, които бяха част от СССР, получиха членство в НАТО като гаранция срещу имперските посегателства на Москва.
Вместо това Украйна беше разоръжена, позовавайке се на факта, че така би било по-добре за сигурността на региона. Поради такава недалновидна политика Кремъл вече има значително предимство в авиацията и ракетните оръжия. Така че светът не е спечелил нито мир, нито сигурност в Източна Европа. Време е да признаем грешката и да я поправим.
*Настав час повернути Україні зброю. Ще раз про Будапештський меморандум, Орест Денисенко
**Има се предвид държавите от бившия СССР и останалите от Варшавския договор
***Aмериканската програма „Нун-Лугар“ за утилизация (унищожаване) на военна техника в страните от Източна Европа.
****На 5 декември 1994 г. в Будапеща лидерите на Украйна, САЩ, Русия и Великобритания подписват Меморандум за гаранциите за безопасността във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрено оръжие. B съответствие с Меморандума и Лисабонския протокол от 1996 г. Украйна се присъединява към Договора за неразпространение на ядреното оръжие наравно с Казахстан и Беларус като страна-участник, която не разполага с ядрено оръжие.
