За първи път договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ се разглежда не само в национален, но и в европейски институционален контекст. Процедурата пред Европейския парламент продължава, като предстои Европейската комисия да представи своите констатации по поставените въпроси.
Цвета Кирилова, Фейсбук
Преди месеци започнах сама една битка за истината. За повече от 6 месеца извърших мащабна документална и правна проверка на публичните документи, свързани със споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската държавна компания BOTAŞ, чрез използването на всички законови механизми за достъп до информация и съдебен контрол. В резултат на десетки заявления по Закона за достъп до обществена информация бяха образувани множество административни производства, част от които вече приключиха с решения на Административен съд София-град. До момента по две отделни административни дела съдът отмени отказите на „Булгаргаз“ да предостави на общественото внимание съдържанието на договора, като прие, че отказите са незаконосъобразни.
Паралелно с това беше събран значителен доказателствен материал, включващ съдебни решения, официални актове на държавни институции, кореспонденция с ключови ведомства, сред които Министерството на енергетиката, Министерския съвет, „Булгаргаз“, Българския енергиен холдинг и други публични органи.
Случаят вече излезе извън рамките на националните институции. Петиция № 0112/2026, внесена в Европейския парламент, беше официално обявена за допустима от Комисията по петиции. Комисията реши да поиска от Европейската комисия извършването на предварително проучване по поставените въпроси, а петицията беше изпратена и до Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и до Комисията по външни работи (AFET). В рамките на петицията са поставени въпроси относно съответствието на споразумението с правото на Европейския съюз, включително във връзка с Решение (ЕС) 2017/684 относно междуправителствените енергийни споразумения и Регламент (ЕО) № 1/2003 относно правилата на конкуренцията.
Към настоящия момент продължава събирането и систематизирането на доказателства, включително съдебни актове, административни преписки и официална кореспонденция, които ще бъдат предоставени на Европейския парламент и Европейската комисия като допълнение към досието по петицията. За първи път договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“ се разглежда не само в национален, но и в европейски институционален контекст. Процедурата пред Европейския парламент продължава, като предстои Европейската комисия да представи своите констатации по поставените въпроси.
Битката за прозрачност и върховенство на закона продължава. Ще продължа, защото обществото има право да знае как са поети многомилиардни ангажименти от името на България и дали при това са били спазени българското и европейското право.
„Уважаема г-жо Кирилова,
С удоволствие Ви уведомявам, че Комисията по петиции разгледа Вашата петиция и я обяви за допустима, тъй като въпросът, който поставяте, попада в областите на компетентност на Европейския съюз. Поради това поисках от Европейската комисия да извърши предварително разследване по въпроса. Предвид предмета на петицията, я препратих също така до Комисията на Европейския парламент по промишленост, научни изследвания и енергетика (ITRE) и до Комисията по външни работи (AFET).
Бих искал да Ви информирам, че Европейската комисия следи отблизо развитието на събитията на българския газов пазар и в по-широкия регион на Югоизточна Европа, особено след началото на войната в Украйна и прекъсването на доставките на природен газ от „Газпром“ за някои държави членки.
Комисията е узнала за споразумението, което „Булгаргаз“ ЕАД е сключило с турската държавна компания BOTAŞ, малко след неговото подписване, тъй като то не е било официално нотифицирано предварително от компетентния български орган. Макар подобно уведомяване да не е било задължително по закон, то би било необходимо съгласно Регламент (ЕС) 2017/1938, член 14, параграф 6, ако компетентният орган е имал съмнения, че споразумението може да изложи на риск сигурността на доставките на природен газ за държава членка или за даден регион. Освен това Решение (ЕС) 2017/684, което установява механизъм за обмен на информация относно междуправителствените енергийни споразумения, предоставя по-широка рамка, чрез която Европейската комисия да бъде информирана за споразумения, които могат да окажат влияние върху енергийното право на ЕС и вътрешния пазар.
Бих искал да добавя, че Комисията наблюдава това споразумение още от началото на 2023 г. и поддържа активен диалог със съответните органи и заинтересовани страни, включително чрез официални искания за информация. В този контекст през октомври 2023 г. Комисията поиска информация от „Булгаргаз“ на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, относно споразумението с BOTAŞ, включително по въпроси, свързани с резервирането на капацитет и условията за доставка.
Комисията оценява всички поставени въпроси, включително тези, свързани с прилагането на Решение (ЕС) 2017/684 и със съответствието с правилата на ЕС в областта на конкуренцията.
Ако бъдат установени признаци на несъответствие, Европейската комисия ще предприеме необходимите действия. Оценката продължава и на този етап не може да бъде посочен срок или краен резултат. Освен това Европейският съюз и Турция поддържат дългогодишно и конструктивно сътрудничество в енергийния сектор, особено в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и интеграцията на пазарите, включително в газовия сектор. Това включва сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA), който подпомага развитието на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и интегрирането на турските пазари на природен газ и електроенергия към вътрешния енергиен пазар на Европейския съюз. Това сътрудничество подпомага интеграцията и стабилността на регионалните енергийни пазари и не предопределя текущата оценка на Европейската комисия относно разглежданото споразумение.
Моля да имате предвид, че от май 2022 г. Европейският съюз предприема мерки за намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива чрез енергийни спестявания, диверсификация на доставките и ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници. В този контекст Комисията прие допълнителни мерки за укрепване на енергийната сигурност, включително пътната карта, представена на 6 май 2025 г., за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ, нефт и ядрена енергия, както и последващото законодателство, прието през януари 2026 г., което предвижда постепенно, но окончателно прекратяване на вноса на руски природен газ. Комисията публикува също така актуализирани насоки за прилагането на плана REPowerEU, за да увеличи възможностите за предварително одобрение на вноса на природен газ с произход извън Русия. Моля, обърнете внимание и на законодателната резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2025 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ, подобряване на наблюдението на потенциалните енергийни зависимости и изменение на Регламент (ЕС) 2017/1938 (COM(2025)0828 – C10-0123/2025 – 2025/0180(COD)).
Бъдете уверена, че ще Ви държа в течение за всички последващи действия по Вашата петиция.
29.06.2026
Източник: Tsveta Kirilova, Фейсбук
