Непрозрачност от българска страна и противоречие между официалните версии на България и на Турция, и сериозни индикации за нарушение на българското и европейското право с най-висока степен на обществен риск.
Цвета Кирилова, Фейсбук
В рамките на няколко месеца беше извършен пълен цикъл на институционално уведомяване по казуса „Булгаргаз – Боташ“. Реакциите разкриват тревожен поведенчески модел. Липса на прозрачност, системни откази от достъп до информация, скрити преговори, отсъствие на мандат, противоречие между официалните версии на България и Турция и сериозни индикации за заобикаляне на Конституцията.
Българската държава отрича наличието на предварителни договорености, докато Турция ги описва в детайли. Подписването е станало преди одобрението от МС, което е в противоречие с българското право. Договорът създава монополно положение за чужда държавна компания върху ключови входни газови капацитети на ЕС. Няма доказателство за нотификация до ЕК необходима по европейското енергийно и конкурентно право.
Ето кристално ясно обобщение на турските публикации, което доказва ВСИЧКО, което установих. В официалната версия на Турция няма нито грам съмнение, че:
– Споразумението е междудържавно,
– Договорено е от президентите Румен Радев и Реджеп Ердоган,
– Министрите само изпълняват политическото решение,
– „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ подписват от името на държавата,
– Договорът дава възможност за търговия с газ за други страни през България,
– и представлява ключов елемент от турската стратегия за газов хъб.
КАКВО ПИШЕ В ОФИЦИАЛНИТЕ ТУРСКИ ПУБЛИКАЦИИ
1. Договорено лично между Ердоган и Радев
„Само три седмици след като президентът Ердоган и неговият български колега Румен Радев се срещнаха в Истанбул и постигнаха споразумение…“ Това е убийствено доказателство. Президентът на България е договорил параметрите на международно споразумение без мандат, което е нарушение на Конституцията и УПМСА.
2. Министрите подписват политическото решение
„Министрите са подписали споразумение с „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, партньорите на Боташ в България.“ Тук е ключът: Министрите „подписват“ след президентското споразумение – т.е. няма процес по съгласуване, няма МС, няма мандат.
3. Газът може да се транспортира през България до трети страни
„Газът може да бъде доставян не само до България, но и до други съседни страни през България.“ Това е международно споразумение за транзит. Такъв договор задължително се ратифицира по чл. 85 от Конституцията на Република България. Не е ратифициран, следователно е нищожен.
4. Турция обявява, че чрез България ще снабдява региона
„Благодарение на това споразумение ще можем да задоволим нуждите от природен газ на Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия и Северна Македония.“ „Ще се транспортира газ и до други страни през България.“ Тоест България вече е част от Турския газов хъб – не по свое решение, а по турско съобщение.
5. Споразумението е част от стратегическия турски газов хъб
„С тази инфраструктура ние положихме още един основен камък в газовия хъб.“ „С това споразумение всъщност започваме да берем първите плодове.“ Турция използва договора като инструмент за регионална доминация. А България – като транзитен придатък.
6. Българският служебен министър на енергетиката потвърждава всичко това.
В турските публикации Христов е цитиран многократно: „Споразумението е исторически документ.“ „Благодарение на споразумението можем да закупуваме газ от всички световни производители.“ „Оценяваме усилията на Турция да играе ключова роля в търговията с газ.“
„Споразумението може да се счита за всеобхватен пробив.“ Това е признание, че:
– Договорът има международен характер,
– има търговски и транзитни последици,
– има геополитически ефект.
КАКВО ЗНАЧИ ВСИЧКО ТОВА?
– Президентът е договорил международен енергиен ангажимент без правомощия.
– Министърът на енергетиката е подписал международно споразумение, маскирано като търгавски договор.
– МС е „одобрил“ нещо, което вече е подписано.
– България се превръща в транзитен канал под турски контрол.
– ЕС не е уведомен, както изисква правото на ЕС
– Това е нарушение на българското и европейското право с най-висока степен на обществен риск
Публикациите на Турция съдържат пълния набор доказателства, които показват:
– Нарушение на Конституцията
– Нищожност на договора
– Регионален газов модел, поставящ България в зависимост
– Заобикаляне на Министерския съвет и Народното събрание
– Международен ангажимент, скрит от обществото
Това е пълен пробив в държавността.
Източник:Tsveta Kirilova, Фейсбук
