Главният секретар на президента – Димитър Стоянов, решиил да отговори във Фейсбук на председателя на НС Цвета Караянчева, която била “дала оценка за комепетентността на президента”. Както навярно си спомняте, тя реагира на неаргументирания избор на втората дата на вота и на идеите на Радев за промени в Изборния кодекс. Но как го прави въпросния президентски чиновник? Като спекулира с изразената от нея позиция. Да изключим факта, че използва език, който е извън стандартите на междуинституционалната комуникация. Не изписва името на председателя на НС, а си позволява неуважително съкращение с направено от него уточнение “ПНС за краткост”, не ПКП”. Всъщност причината за комуникационната криза в междуинституционалното общуване в български условия е дефицита във владеенето на т.н. “меки умения”, при които водещи да са неутралната аргументация, позоваваща се на фактите, както и професионалният коментар.
Как Стоянов “аргументира” несъгласието си ли? На изразеното от председателя на НС мнение, че „въпреки неаргументирано определената дата за избори, ние ще се съобразим с нея“, той се позовава на чл. 98 т. 1 от Конституцията. Да, вярно е, че “аргументация при определяне датата за избори няма. Не се изискват и консултации”, както твърди той. Отварям скоби, за да кажа, че след местоимението “ние” в нейното изречение, в коменара си той вмъква в скоби (ГЕРБ), като по този начин предлага спекулативен прочит на местоимението. Работата е там, че това мнение на Караянчева е в качеството й на председател на НС и като използва 1 л. мн. ч. има предвид законодателната власт. Когато говори за аргументиране на датата, въпросната дата е 4 март, различна от вече публично обявената – 28 март. Президентът беше длъжен да аргументира тази смяна, дори причината да е в смяната на времето, както обяви в интервю същият този негов чиновник, един ден по-късно.
Оборването на мнението на председателя на НС, че препоръката на европейските институции е да не се правят промени в Изборния кодекс, непосредствено преди избори, се оказа също толкова безуспешно. Вярно е, че извънредната ситуация налага промени. Но какви промени? Непосредствено преди изборите е логично те да засегнат осигуряването на безопасна здравословна среда и условия за упражняване правото на глас за всички български граждани. Иначе по конституция президентът можеше месеци преди това да посети НС и от парламентарната трибуна да направи обръщение към политическите сили и към депутатите за въпросните промени, отчитайки пандемичната ситуация. Мнението на експертите е, е че тези промени касаят философията на изборния процес и не трябва да се правят два месеца преди датата на изборите.
Цвета Караянчева била казала, че „президентът … изолира католическата и арменската общност“. Изказването й се използва за спекулативното внушение, че Караянчева не познава и нарушава конституцията, респ. чл.13 ал. 4. Според този текст „верските убеждения не могат да се използват за политически цели“. Така е, но не тя е човека, който използва верската принадлежност на едни или други наши сънародници. Тя напомня за видимо пренебрежителното отношение към техните съкровени чувства и традиционни нагласи за отбелязване на празника. И това стана веднага ясно и се потвърди в публично изразените реакции на представители на споменатите общности. Достатъчно доказателство, че президентът и екипът му не са отчели и не са се съобразили какъв ден от църковния календар е датата 4 април и така са предизвикали настроения и недоволство, свързани с религиозните традиции на тези хора. Мнението на Караянчева за несъобразяване на датата с периода на училищната ваканция е провокирана вероятно от предположението, че вероятно много от родителите ще пожелаят да изведат децата си от дома на места, логистично отдалечени от местоживеенето. Така че аргументът “Децата не гласуват!” е несериозен.
Няма значение дали едно лице, публично известно или заемащо висока позиция в йерархията на власттa, е решило да опонира от страницата на някоя медия, електронен сайт или в социалните мрежи. И при трите случая в това негово качество е длъжно да спазва определени стандарти, които касаят междуинституционалните отношения. Недопустимо е да се проявява нетактичност като се използват изрази, които унижават другата страна. Има червена линия в стилистиката на подобни изложения, която не допуска използването на фрази, с които се посяга на личното достойнство или на авторитета на която и да е институция. Попадането в порочния кръг на емоциите е симптом за дълбока комуникационна криза и за институционален дисбаланс в публичното общуване. Процес, който стартира в този президентски мандат и който доведе до разрушен и невъзможен диалог между демократичните институции. Всъщност способността да се общува ефективно чрез пубичната междуинституционална комуникация не се изчерпва само с умението, което трябва да притежават онези, които са упълномощени да я осъществяват. При всички случаи не става ли дума за разрушени комуникационни канали между обществото от едната страна, а от другата – институциите и политическите субекти?
