Поколение, обречено от родителите си
През 2014 г. Русия окупира част от Донбас и Крим. Тези тийнейджъри от Донбас и Крим, които попаднаха под окупацията преди осем години, сега са мобилизирани за война срещу собствената си родина. Такава трагедия за съвременно еничарство се пише от перото на съвременната история. И родителите на тези млади мъже носят основна отговорност за тази трагедия.
През пролетта на 2014 г. Русия, възползвайки се от момента, когато украинската армия в объркването след Майдана не беше готова да отблъсне атаката, бързо анексира Крим и унищожи местната съпротива. С помощта на широка агентурна мрежа полуостровът е превзет почти моментално и почти без съпротива, което дава основание на Кремъл да говори за „доброволно присъединяване“.
Много преди окупацията на полуострова руските медии и проруските медии, които доминираха там по време на управлението на Виктор Янукович в Украйна, формираха информационна реалност за местните жители, в която Русия е успешна държава с висок стандарт на живот и щедър социален пакет, който гарантира на своите граждани висока стабилност. Това се отнася особено за държавните служители, което е важно за Украйна, страна с голям държавен апарат.
Същото може да се обясни с факта, че част от проруското население и привържениците на Донбас подкрепиха вдъхновеното от Русия „въстание“ в източната част на Украйна. Активисти на „Л/ДНР“, намиращи се под влиянието на кремълската пропаганда и не вярващи на властите след Майдана в Киев, те искаха да получат „стабилност“, както в Крим, на фона на несигурността в Украйна.
Но ако действията им в началото на т.н. „Руска пролет“ са вложени в някаква материална логика, то последващите действия не могат да бъдат наречени по друг начин освен умишлена саморазправа. Почти веднага стана ясно, че в Донбас няма да се получи „като в Крим“. Русия започна нова игра – „гражданска война“ и провеждане на референдум за създаване на квазидържави, а не за пълно анексиране на територии, както на полуострова.
Затова още на първия етап от въоръжената конфронтация в Донбас много жители напуснаха домовете си. Относително проруски Донбас замина за Русия, относително проукраински – за безопасните региони на Украйна. Част от населението обаче остана. Някои от тях са семейства на открити сътрудници, които получиха позиции и израстване в обществото: от маргинал до директор или дори „глава на правителството“. В същото време останаха и хора, които не могат да напуснат окупираната територия по лични причини: липса на средства, състояние на собственото им здраве или здравето на техните близки и други. Тези, които идеологически, без да имат никаква материална изгода, подкрепиха „Л/ДНР“, въпреки разбирането на неприятната ситуация и дори военните действия, останаха да живеят на неконтролираната от Киев територия. Те останаха там да живеят с децата си.
Опитът на други анклави, създадени от Кремъл в Грузия или Молдова, показа, че на тези територии няма нито образование, нито икономика, нито каквато и да е перспектива като цяло. Едно е, когато възрастен е взел паспорт на несъществуваща държава и е оставен да живее в „черна дупка“. Друг е въпросът, когато хората съзнателно лишиха децата от образование, а следователно и от бъдеще. Местните сертификати не се признават никъде по света. Е, освен в Русия, но дори и тогава не много охотно. Но това особено не притеснява лидерите на непризнатите републики и техните куратори. Та нали за тях основната задача на образованието в „Л/ДНР“ е русификацията и усвояването на евтината кремълска пропаганда. Не напразно руснаците масово извозват учители от Русия във временно окупираните територии.
През 2022 г. децата, навършили десет години през 2014 г., стават на осемнадесет. От началото на пълномащабното нахлуване в Русия на териториите на Донецка и Луганска област е извършена тотална мобилизация, след което „опълченците“ от „Л. /ДНР“ се използват като пушечно месо. Без боеприпаси и подготовка те се изпращат да щурмуват украински укрепления и всъщност се използват като примамка за откриване на огневите позиции на Въоръжените сили. За Москва животът на мобилизираните украинци не означава нищо, независимо на коя страна се бият. Напротив, колкото повече семейства на „Л/ДНР“ изпитват мъка от „проклетите украинци“, психическото отхвърляне на Украйна ще става все по-голямо. Защото е трудно да се намери по-голяма емоция от смъртта на дете, брат или баща. А руската пропаганда се гради на емоции.
Най-трудното при смъртта на близък човек обаче е да поеме своята отговорност. По време на военни действия изборът на всеки човек става решаващ, защото за всяка грешка може да плати с живота си. Всъщност хората, които са останали в окупираните територии, са отговорни за децата си. И сега Москва хвърля тези деца в ада на войната като пушечно месо. Това е цената за избор на „стабилност и високи доходи“.
Не много по-добре е положението и в Крим, където Москва веднага след окупацията започна масово да мобилизира местни младежи. Показателен момент е смъртта на моряците на крайцера „Москва“, много от които са наборници от Крим. И това въпреки изявлението на Кремъл, че наборниците не участват в „спецоперацията“. Повечето от моряците по време на окупацията са били деца. Те останаха такива не на последно място и заради собствените си родители.
Крим така и не стана пълноправна част от Русия, тъй като анексията не беше призната от света. Всъщност полуостровът се е превърнал в огромна военна база, където местното население служи като ресурс за поддръжката му. И отново, смъртта им не е нещо трагично за Москва, защото, напротив, решава проблема с менталната връзка с Украйна.
В момента руснаците извършват паспортизация в окупираната южна Украйна. Действат по схемата: паспорт срещу храна и социални помощи. Така окупаторите предлагат да решат социалната криза, която самите те създадоха. Но си струва да се разбере, че паспортът за мъж в наборна възраст е моментална мобилизация. Окупаторите вече са започнали да съставят съответните списъци и да предлагат „изгодни договори“. Нови мобилизирани означава нови смъртни случаи, а с тях – и омраза към Украйна.
Следователно логиката на оцеляването на гражданите, които се оказват под окупация, диктува единствения изход – незабавно да се махнат от тези земи и да се върнат там или заедно с Въоръжените сили на Украйна, или след тях. Да останеш там означава да отгледаш „руснаци“ за Кремъл, които му трябват само като мобилизационен ресурс.
Сега има надежда, че повечето родители са научили уроците от „Л/ДНР“ от последните осем години. Поне има положителни сигнали за отказа на повечето родители да учат децата си в „руски училища“.
Прев. от укр.
* Діти окупації, Приречене батьками покоління, Орест Денисенко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/