Днес българското училище, повече от всякога, трябва да отговоря на обществените очаквания, като дава знания и умения за организиране на собствения живот – тези са и двата от критериите, включени в дефиницията на ЮНЕСКО за образованост. Очакваната реформа трябва да изравни образователните стандарти на училищното ни образование с тези на европейската образователна система. Но постигането на тази цел е невъзможно без участието на родителите, защото началото на процеса се поставя в семейството и в годините на детската и ученическа възраст.
Има области, за които не знаем много. Например, педагогическата наука, която изследва системата за обучение и възпитание на децата¸ но и отражението на тази система върху изграждането на детската личност. Изучава се в университетите. Но за да станете добри родители не е нужно да завършите такава специалност. Има знания, които може да придобиете сами – от Интернет, с посещение на библиотеката или като се консултирате със специалисти и т. н. Често и самата практика може да ви помогне – човек се учи от собствените си грешки и от грешките на другите. Но не всичко, свързано с ангажиментите към собствените ни деца, позволява да го отлагаме, защото действително може да се окаже, че времето не чака. На детето трябва да му бъдат предоставени адекватни условия за пълноценно физическо, интелектуално и емоционално развитие, за формирането му като социална личност, за активизиране на способността му за социална адаптация и социална отзивчивост.
От родителите не бихме могли да искаме да правят ежедневна диагностика на своето дете. Но те, като са свидетели на цялостното му развитие – физическо, интелектуално и емоционално, могат да се произнасят доколко това е един стабилен процес; да знаят в каква степен и кога изпитва състояние на тревожност; среща ли затруднения при общуване с околните и т.н. Известно е, че някои от факторите, в т.ч. и стресообразуващите, идват от семейството. Родителите са първите, от които децата черпят пример и те са тяхното най-голямото вдъхновение. Затова не подценявайте семейните взаимоотношения, тъй като всичко, което детето вижда и на което става свидетел, то го превръща в свое поведение. Ако в семейството има разбирателство и обич, ако детето се чувства обичано, започва да обича и себе си, и другите. Не е без значение какъв човек отглеждате в семейството – егоист или алтруист. Но трябва да знаете, че това е въпрос и на ценностно възпитание. Ценностите не са нещо абстрактно – за тях се говори, но до тях се стига и по самостооятелен път. В този смисъл, определящи са семейните взаимоотношения. Ако те са нестабилни, носят рискове за самото дете. То расте в постоянен стрес и развива агресивност – скрита или явна. Често боледува и проявява психическа лабилност. Успехът му в училище е нисък или се наблюдава тенденция на понижаване. На такива деца им е скучно, както у дома, така и в училище. И те не го крият, изричайки на глас своя проблем. А това за мен винаги е било знак, че детето има нужда от внимание и разбиране – усеща се, че търси някого, който да го изслушва и да отговаря на въпросите му.
Как да разпознаем стреса? Специалистите биха определили точната симптоматика, но според мен, такива деца се оплакват много често от главоболие, уединяват се или са раздразнителни. В такива случаи, освен консултация със специалист, родителите трябва да осигурят щастливи занимания у дома, да не допускат детето да се усамотява пред телевизора или пред компютъра. Нужен е емоционален комфорт, който да неутрализира вътрешното напрежение. Добре е да се редува ученето с разтоварване. Предразположете го да споделя и му отделяйте повече време.
Според мен има три неща, около които всяко дете трябва да бъде възпитавано в своето семейство. И те са – да се труди, да има ясни цели и добро образование. Защо точно тези? Защото те ще накарат нашето дете да насочи своите усилия към самото себе си. Вярно е, че раждането на децата е най-хубавото нещо, но то може да се превърне в катастрофа, ако не ги подготвим да изживеят силно живота си. Те отрано трябва да бъдат обучавани да се стремят да значат нещо. Но за да значиш нещо, се изисква да работиш много по това – да придобиеш знания, да имаш цели и да полагаш достатъчно усилия за постигането им. Не пропускайте нито една възможност, в която детето ви да може да се доказва. Стимулирайте неговата мотивация и го поощрявайте. Поканете го да вземе участие в семейните съвети – покажете му, че е важно да чуете и неговото мнение. Така то ще почувства какво е вашето отношение към него като към личност, ще намери своето място в йерархията на ценностите.
Децата, както и всички останали хора, са различни. Някои са авторитарни, други – компромисни, трети – много емоционални и сдържани или положителни и вечно сърдити. Понякога ни изненадват и с отделни свои отрицателни прояви. В тази връзка, има неща, които може и да не харесваме у нашето дете. В такъв случай, не крещете и не позволявайте то да става свидетел на собствената ви слабост, т. е. вие не сте в състояние да се справите или нямате търпение да разговаряте. Избягвайте да прилагате санкции, свързани с ограничения. Помислете предварително и не прибягвайте до репресия. Подобни “мерки” не винаги дават добри резултати, но могат да изострят още повече отношенията ви с детето. Не бързайте да предприемате каквито и да е действия спрямо него, преди да сте провели така необходимия разговор. Направете го търпеливо и нека то да усети вашата готовност да го разберете и да му помогнете. Ако е важно да запомни някакво ваше изискване, не използвайте императиви и не ги придружавайте със заплахи. В случай, че детето демонстрира нескрита агресивност или усетите, че разговорите го провокират още повече, потърсете специалист. С неговото посредничество и при общо желание – вашето и на детето, ще решите проблема по-бързо.
Не забравяйте, че уважението, което децата изпитват към своите родители, зависи и от желанието ни да споделяме с тях натрупания във времето опит. Научете се да го споделяте, за да не оставяте у детето усещането, че животът ви е започнал с неговото раждане. Животът ви, преди то да се роди, е също важен. Връщането ви назад във времето и свързаните с него емоции и преживявания, ще укрепят доверието помежду ви. А то е в основата на привързаността между деца и родители, създава приемственост в знанията и уменията, в трупането на опит като цяло.
Обичайте децата си! Не пропускайте да им го казвате, но не забравяйте, че имате и отговорности, свързани с тях. Помагайте им по пътя към успяването! Те имат нужда от вашата подкрепа. Гледайте на това си задължение, без да пестите време. Един ден и те, и вие ще разберете, че си е заслужавало.
