ВРЕМЕ ЗА МИСЛЕНЕ, ВРЕМЕ ЗА ОТГОВОРИ

децата на протеста
Време за четене: 5 минути

“Истината и фактите не са така тясно свързани, както повечето хора си мислят. Истината е свързана с една система от жонглиране с думите, известни като философиия. Фактите са свързани с нещо преживяно, което подлежи на проверка…. Aко всички лебеди, които ни се е случвало да видим, са били бели, можем ли да направим храброто заключение, че всички лебеди са бели? Можем – и го правим. За момента това е едно вярно обобщение на нашия опит. В този смисъл то е също така и факт. ….Когато видим първия черен лебед, съждението “всички лебеди са бели” става невярно. Ние забележително бързо превключваме от “вярно” към “невярно”. И все пак, ако погледнем фактите, имаме сто видени бели лебеди срещу един черен. При това положение въз основа на опита си ние казваме: ”Повечето лебеди са бели”, “Общо взето, лебедите са бели” или “Малко повече от деветдесет и девет процента от лебедите са бели”. (Eдуард де Боно, Шест мислещи шапки, С., Кибеа, 2010)*

Ние с вас не сме виждали въобще „лебедите”, т.е. “децата на протеста“ или “образованите млади хора”. Не сме ги виждали в смисъла на тяхната безмълвност – липсва т.н. автентична артикулация за себе си, слушаме само медийния разказ за тях. Познато ни е като тактика от предизборната кампания на Радев, когато той остана скрит за очите и ушите ни. Сега, макар и късно, всички разбраха защо. И за да не се повтори пак същото, добре е да разберем кои са тези “бели лебеди”, и след като видяхме вече един при Ризова по БТВ, можем ли да кажем , че “Всички лебеди са бели” или ”Повечето лебеди са бели”, “Общо взето, лебедите са бели” или “Малко повече от деветдесет и девет процента от лебедите са бели”. И аз не мога да ви кажа, но мога да ви помогна като задам следните въпроси:

– Кои в действителност са протестиращите, представяни медийно като “деца на протеста” и “образовани млади българи“?

– Ако са “деца на протеста”, в това ли е обяснението, че едни “чичковци” и “лелки” говорят вместо тях? Ако не са “деца на протеста”, а са “образовани млади българи“, защо не им се разрешава сами да се промотират медийно, артикулирайки кои са, какви са, какво искат да постигнат за България и как може това да се случи според тях? Нека да чуем техния разказ, а не медийния! Нали не са лица под запрещение?

– Те знаят ли какво е корупция, мафия, олигархия и ДС? И ако знаят, защо не се разграничат от Черепа, от ДС, БСП и червената олигархия, от “търговията с влияние”, “мокрите поръчки” и обвиненията в шпионаж в президентството?

– Знаят ли, че по Конституция има ТРИ НЕЗАВИСИМИ ВЛАСТИ – законодателна, изпълнителна и съдебна, а президентът не е власт. Всяка от тях функционира според действащите закони? В основния закон на държавата са записани също правата, задълженията на всеки гражданин и как се идва на власт. Затова нека направят така, че на изборите през м. март да дадат своя глас на онези, на които се доверяват или да основат партия.

– Известно ли им е, че в конституцията има раздел “Президент” и чл. 92(1), който прецизира като основно негово задължение да “олицетворява единството на нацията”. За първи път в историята на президентската институция настоящият държавен глава не реализира този текст от БК, а с действия обслужва БСП и противопоставя българските граждани.

– Подкрепят ли президент, който по повод действията на прокуратурата предизвиква усещане, че претендира да е единствен недосегаем в правовата държава? Разграничават ли се от подобно поведение?

– Не се ли чувстват жертва на дезинформация, след като допускат организатор, ментор и оратор на протеста им да е лице, известно с разпространението на фалшиви новини? Защо не се разграничават от него?

– Не смятат ли себе си за употребени от извехтели и провалени “политици”, които с присъствието си там демонстрират, че са политическите лица на протеста? И дали са чували за „Костинбродската афера“?

– Осъзнават ли как партии-едночлени, медийно известни като част от политико-олигархичен кръг, уж покрай „съдебна реформа“ се целят в отнемане независимостта на прокуратурата и в разграждане на институциите на правовата държава?

– Щом учат в европейски държави, защо на плакати е изписано „30 години капитализъм стига“, „Народен съд“, „България да напусне НАТО и ЕС „, протестиращи палят знамето на ЕС и окачват бесилки? А кой президент и в коя европейска държава призовава на бунт, подстрекава към агресия и насилие с подобен каруцарски език?

– Те деца от комунистически фамилии ли са, и затова ли ги пазят от медийни участия, за да не бъдат разконспирирани като „пребития студент по право в Хага“?

Държавността не е да режисираш пърформанси, а е много работа. Всеки има право да протестира, да поставя ясно формулирани искания и в диалог на различни равнища да настоява за тяхното изпълнение. Демокрацията дава на всички в държавата права, но имаме и задължения. И заради това, никой не трябва да се чувства привилегирован да посяга на нечии конституционни права. В тази връзка само напомням член 1 от Конституцията: „България е република с парламентарно управление“ и „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Няма как политическата воля на милиони българи, които са заявили на избори кой да управлява държавата и кой да е в опозиция, да бъде подменена от площада с няколко хиляди протестиращи – неясни в исканията и в идентификацията си, и които позволяват обвиняеми олигарси, разпространители на фалшиви новини и провалили се политици да са техни водачи, подстрекатели и ментори.

*Eдуард де Боно е гений в областта на когнитивната психология, създател е на латералното мислене и мой гуру. Негови са думите:” Имай решимостта да мислиш и направи така, че тя да е очевидна и за самия теб, и за всички наоколо.” Следвам съвета му и вече четвърта година го правя за вас, моите читатели. И умната!

error: Свържете се с автора за разрешение!!