Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно е в основата на прякото преподаване на мислене в училище. Формалните методи и подходи в нея са свързани със знания за практическо мислене, но и с придобиването на опит, за който при други обстоятелства би било нужно повече време. Усвояването на практически умения от учениците е процес, който протича едновременно с развитието на техния интелектуален потенциал. Може би това има предвид авторът на тази система, твърдейки, че мисленето е “действено умение, чрез което интелектът оказва въздействие на опита“. Това прави възможно решаването на проблеми – умение, което те могат да придобият още в първите години на училищното образование. А това непременно ще им даде увереност не само за справяне с ученето, но и в целеполагането на собствения им живот, което пък е свързано с проактивното им поведение. В нашия случай, то намира изражение в значението на новата дума “действеност”, което означава умения за “правене”.
Работилницата за детска инициатива e модул към Часа по мислене. Дейностите и обучението по време на занятията имат за цел да осигурят последната фаза от прякото преподаване на мислене –прилагане на наученото в т.н. Час по мислене
Обхванати са децата, които се обучават по проекта “Училище за идеи”. Занятията по този модул са веднъж месечно. Темите са разпределени така, че да включват придобиването на знания и умения, свързани с подготовката и работата върху проект, а в края – и неговото публично презентиране. Учебното съдържание включва следните теми:
№ | ТЕМА | ЦЕЛ |
1 | Проект. Стъпки за подготовка. | Нови знания |
2 | Видове проекти | Нови знания |
3 | Избор на тема. План за действие. | Нови знания |
4 | Структура на проекта | Нови знания |
5 | Уточняване темите на всеки проект | Обсъждане |
Консултиране на проектите | Консулт.помощ | |
6 | Консултиране на проектите | Консулт.помощ |
7 | Подготовка на презентация | Консулт.помощ |
8 | Публична презентация | Демонстриране на умения |
Всеки проект, според Де Боно е ”фундаментална част от мисленето. В него се включват всички аспекти, свързани със “сглобяването” на нещата, за да се постигне резултат“. Но най-важното е, още в началото да бъде провокиран интерес към практическото осъществяване на идеи, свързани с различна тематика и с различно целеполагане. Учениците свободно избират темите на своите проекти. Те решават дали да работят върху индивидуален или върху групов проект. Същинската работа върху тях стартира с представяне на идеята и нейното обсъждане. Достатъчно е ученикът да може да направи устно изложение, мотивирайки своя избор, както и да предпостави практическите резултати.
Конкретното обучение е свързано не само със знания и умения за проектирано мислене, на което в българското училищно образование продължава да не се отделя много време. Децата имат възможност да оценят информационните възможности на библиотеката и на Интернет при подготовката на проектите. Практикуването на умения за издирване на информация е процес, койтоте осъзнават като съществен в етапа на проучването по темата. Не само това – имат свободата да използват творческите си умения и нагласи в приложната част на проекта – изработването на скици, макети, илюстрации, фотографии, колекции, резултати от самостоятелно проучване, записи, артефакти и т.н.
Изключително емоционален е последният етап – публичното презентиране на проекта. Публиката е от родители, учители и съученици. Всеки може да се кандидатира и за участие в номинациите за наградата “Млад мислител”, която учредих и финансирах с лични средства .