Тази моя публикация е за родителите, чиито деца имат проблеми с четенето. Според мен, партньорството дете – родител при усвояване на умението за четене трябва да започне още в етапа на предучилищната подготовка, но най- вече – в първи клас. Тогава затрудненията са видими и се забелязват лесно. Ако пропуснем този момент, те могат да се натрупат и детето започва да изостава от съучениците си. При по-тежки случаи то може да загуби интерес не само към четенето, но и към ученето въобще. Всеки родител трябва да погледне сериозно на провокирането на интерес към книгата, защото с това стартира желанието да се трупат знания.
Четенето е умение, което се усвоява, упражнява и практикува. В резултат на това то се превръща в навик. За съжаление, децата притежават индивидуални способности и този процес протича с различна динамика. С това ние трябва да се съобразяваме и да го отчитаме. Не бива да сме нетърпеливи, ако нашето дете попада в групата на деца със затруднения. Нито учителят му, нито вие не трябва да сравнявате вашето дете с друго, а да следите кривата на достиженията на детето ви – като време за овладяване и като качество на овладяното знание. Другото би било непрофесионално. За мен като педагог винаги е било важно да проследявам индивидуалната крива в развитието на всяко дете и с какви темпове то овладява или се справя с поставената му задача. Същността на този подход е в отчитането на индивидуалните особености.
Кои са забележимите признаци на затрудненията в четенето? В практиката си съм срещнала доста деца, които дълго време не могат да слеят буквите в срички и сричките в думи. Опитват се да налучкат думата. Преместват или заменят едни звукове с други. Дълго се застояват над думата или се връщат на прочетената вече. В тези случаи навикът за четене се формира по-бавно и по-трудно. А причините могат да бъдат различни. Най-често всичко започва с първите пропуски в усвояването на звуково-буквените елементи, от които се състои думата. Различаването на звуковете и запомнянето на графичното им изобразяване има пряка връзка с умението за четене. Препоръчително е в този период да се правят преписи и диктовки.
Ако детето продължи с пропуските в усвояването на звуково-буквените елементи, това ще го затрудни по-нататък при овладяването на звуково-сричковия анализ и синтез на думата. Приемете, че сте закъснели да сте в помощ на детето си, ако още не сте използвали възможността да се срещнете с учителя му във времето, отредено за консултации и срещи с родителите. Осведомете се за ролята си в преодоляване на затрудненията. Запознайте се с учебната програма и с учебното съдържание, с изискванията на учителя. Незабавно започнете упражнения у дома. Превърнете ги в занимателни игри – за анализиране на думите (брой на звуковете и буквите, тяхната последователност, брой на сричките), за онагледяване и оцветяване на звуковите модели по начина, по който детето се обучава в часовете по български език. Преминете плавно към звуково-сричковия синтез, като отново използвате играта – свързване на срички в думи, произнасяне на сричка/срички от думата, а детето да я довърши, произнасяйки я или дописвайки я. Практикувайте с едносрични и двусрични думи, чието значение е познато. Не пропускайте диктовките и самодиктовките. Те са начин да проверите до колко детето се ориентира в звуково-сричковия анализ и синтез. В “игрите” включете и по-големия брат или сестра. Засичайте време за изпълнение на упражнението. Проявете въображение, а някои идеи може да подскаже и самото дете. След справянето с едносрични и двусрични думи може да продължите с четенето на прости изречения. Включете ги в диктовките и самодиктовките.
Друга причина за затруднения в четенето е отсъствието на усет за езика, или при вашето дете той започва да се проявява след по-продължителна работа. Имайте предвид, че такива деца не забелязват съществуването на връзка между думите, каквото е окончанието. Те не улавят зависимостта между тях и ги възприемат отделно една от друга. И поради това правят необосновани паузи след всяка. В този случай се работи по-продължително върху модела на изречението, подредбата на думите, обяснява се слятото произнасяне на малките думи със следващата голяма дума в него. Не е случайно, че добрите учители, въпреки ограниченията, наложени от норматива на часовете по български език, се стараят да отделят повече учебно време за работа върху звуковите модели и върху модела на изречението.
Причината за затруднения в четенето може да е и много индивидуална – най-често това е аномалия в самия речев апарат, водеща до дефекти в говора, а оттам – и в четенето, както и други отклонения. В такива случаи не отлагайте консултирането със специалисти – дефектолог или логопед. Не се страхувайте да потърсите и друга специализирана помощ, ако детето е със специални образователни потребности (СОП). То може да бъде включено в допълнителна програма за работа с ресурсен учител.
Определих четенето като умение и навик. Спрях се много бегло на някои основни причини за затруднения в усвояването на четенето като умение. Позволих си да насоча вниманието ви към някои възможности да сте полезни на вашите деца. Сами разбирате, че в тази публикация разгледахме четенето като техника, но важно е и дали детето ви разбира онова, което чете. Затова ви обещавам следващата статия да е посветена на четенето с разбиране.
