Забелязали ли сте с кого от семейството ви вашето дете общува най-често? Допускам, че с този, който е емоционално отзивчив по всяко време. Това е човекът, чието спокойно и уравновесено състояние му вдъхва доверие. Докато едно намръщено лице и имитирането на постоянна заетост, предизвикват бързо спад в настроението на детето. В такива случаи можете да видите как то тайно и търпеливо чака да бъде забелязано или се опитва да привлече нечие внимание, за да започне да задава въпроси. Те са най-естественото състояние на детето – любознателно е, защото всичко за него е ново и непознато. Не пренебрегвайте този факт и не допускайте новите знания да идват стихийно и случайно – поставете си за задача да въвеждате детето малко, по малко в заобикалящия го свят.
За съжаление, възрастните хора в семейството не винаги се интересуват от тази потребност на децата. В много случаи общуването се свежда само до забележки и забрани. Много малко време се отделя на активното общуване, което стимулира устната реч, но също дава възможност за ценностната ориентация на малкия човек. Не бива да подценяваме и обстоятелството, че взаимоотношенията в семейството са източник на много ярки впечатления. Това е и мястото, където за първи път към детето се предявяват разумни и обосновани изисквания, свързани с поведението и постъпките му. Така детето подготвя себе си за взаимоотношенията, извън стените на дома – с неговите връстници и с другите хора.
Трудно или лесно е детето да се ориентира, относно това кое е правилно и кое не е правилно? Най-важното е, при всеки отделен случай и възрастният, и детето да достигнат до едно и също разбиране на дадената ситуация. Постарайте се да му помогнете да разбере за какво му се карате, или за какво го хвалите. Никога не приключвайте само със забележка или с похвала. Не пропускайте да вложите ценностен смисъл, разговаряйки с него и помагайки му да осмисли своите постъпки. Тогава можем да очакваме от него да съблюдава норми и да се съобразява с изисквания, т.е. то самото да прояви активност.
На децата е присъщо да подражават. Детето взаимства от отношенията, имитира поведение и обноски, включва в речника си лексиката, с която си служат останалите от семейството. Факт, който ни навежда на мисълта, че по-възрастните са отговорни за поведението си, за модела на семейните отношения и за начина, по който разговарят или се карат. Ако в семейството се разиграват “бурни спектакли”, чиито свидетел е детето, това влияе на емоционалното му състояние. То става раздразнително, носи в себе си несподелен срам или става грубо и агресивно.
Емоционалното развитие на нашето дете е много важно. Емоциите са част от неговото отношение към хората около него и към всичко, което го заобикаля и е източник на вълнение. За децата са присъщи положителните емоции и те трябва да си останат основни в периода на детството. Няма нищо по-хубаво от това да са весели, радостни и да изпитват щастие. Има емоции, които са спонтанни, други – предизвикани. Според мен, има и такива, на които детето трябва да бъде научено. И това е така, защото мотивът за тях е дълбоко ценностен – да можеш да се зарадваш на добрата постъпка на другия, да споделиш чуждата радост, да използваш чутото или прочетенето като повод за съпреживяване и т.н.
Случва се родителите да не забелязват, че детето им е напрегнато и неспокойно. Има деца, които споделят всичко. Има и такива, които прикриват истинското си състояние и това, което ги тревожи. Причината – знаят, че няма кой да ги изслуша. Остават сами с това, което ги вълнува и на което не намират отговор. Причината може да е и във факта, че детето вече е разбрало – възрастните не се съобразяват с мнението му, значи не се интересуват и от неговите преживявания. Това може да доведе до чувство за малоценност, заради пренебрежителното отношение към него. В такива случаи, бих посъветвала да бъдете по-близки с децата си и да не приемате като единствен знак на родителска обич само грижата си за тях. Да, те имат нужда от вашите грижи и напътствия, но и от малко самоувереност. А тя се придобива, когато детето ежедневно получава потвърждение за своето “можене” и справяне. Намирайте време за да го мотивирате, поставяйки му различни задачи. Нека постепенно привиква към задълженията. Възлагайте му ги доброжелателно и със загриженост, така че то да не ги възприема като наказания, а като доверие към неговите възможности.
Огромна е ролята на възрастните хорав семейството за формирането на личността на детето. Затова е много важно по-големите да заемат правилна позиция по отношение на всичко, което се отнася до възможностите му и справянето със задачите. Заедно се радвайте на малките му успехи. Приучете го да свикне да назовава грешките и недостатъците. Признавайте и своите пред него. Заедно ще се научите да ги преодолявате, а доверието между вас ще расте. И запомнете, че нищо не е така важно за детето, както подкрепящата среда на неговото семейство.
