Десният популизъм е против политическия консенсус и работи срещу проактивния диалог в парламента
Онова, което продължава да се случва в Народното събрание на парламентарната ни република е тревожен знак за прага, до който стигна българската демокрация и правовата ни държава. Процесът се развива от четири години насам и започва да придобива всички белези на парламентарен разлом. Стартът бе даден с промените във вътрешната структура на българската демокрация. А хаосът и разрухата настъпиха след “онези” протести, които „узакониха” уличното беззаконие, което придоби мащабите на анархия. А се знае, че тя вниаги е отражение на институционален разпад, съпътстван от нарушение на законите и на Конституцията.
Нахлуването в законодателната и в изпълнителната власт през тези четири години на хора, които не притежават минимум политическо и управленско познание, и които не изпитват никакъв респект от законите и от Конституцията, доведе до това, че днес върховенството на закона виси като “мръсно пране” на въжето на българската правова държава. И е съвсем естествено негативните аспекти на неприлагането на върховенството на закона да се отразява на българските граждани и на усещането им за справедливост. Позволявам си това мое съждение, което изглежда логично предвид общата неудовлетвореност, че правораздаването ни не винаги следва текстовете на законите и на Конституцията. Но да не забравяме, че следствието винаги следва от причината. В този контекст бих могла „да потъна” в дебрите на правораздаването, като не пропусна акцента в тази тема – до каква степен то осигурява т.н. възпиращ ефект, т.е. страх от последващо наказание.
Но целта на моята публикация е друга – какви алтернативни следствия и възможности успя да генерира т.н. „промяна”. За голямо съжаление – изцяло негативни! Всички очаквания, които вербално и с обикаляне на студиата, бяха изразявани тогава от политическите коментатори, се оказаха по-скоро вероятностни, но реално непостижими за възможностите и компетенциите на онези, които представляваха „промяната”. Оказа се, че те са били преждевременно и хиперболизирано възхвалявани, а грешките и последващите им противоконституционни действия – омаловажавани и оставени без последствия за върховенството на закона! И се стигна дотам, че негативният аспект в техните действия засегна в основите принципите, върху които функционират държавността и демокрацията.
Засега ПП/ДБ присъстват фигуративно в политическия ни живот като един политически субект, който видимо се разпад(н)а. И ако трябва образно да се изразя – те са като двата крачола на едновремешните бабини розови кюлоти… Оставям на вашето въображение да развиете многоточието. Очевадно е, че там тече процес на разделение, съпътстван от липса на вътрешна комуникация и координация. ДБ рискуват да продължат да създават впечатление, че отдавна са претопени от ПП и затова виждат шанс за оцеляването си под тази обща „шапка”. В същото време ПП дават всички основания за съмнения дали те въобще съществуват в познатия и законово определен формат на политическа партия. Съвсем наскоро, по време на участие по БТВ, психиатърът д-р Николай Михайлов беше много точен:”Въпросът е до колко ПП е партия. Те са по-скоро политическа импровизация, която поддържа някакво доверие. Но ако тя се откаже от „санитарния кордон”, ще загуби подкрепата на избирателите си. Ако кажат – да, Борисов премиер, и с Пеевски може да се управлява, те ще са приключени. Как може да се апелира ПП да бъде благоразумна и да изпълни тези условия – това ще ги довърши.”
По мое мнение, в общите си действия коалицията проповядва десен популизъм. Аргументът ми е, че неговите представители са против политическия консенсус и проактивния диалог в парламента. Точно този подход е характерен и за ПП/ДБ. Това ги прави изключително токсични за демокрацията, в която водещи и предопределящи са диалогът и търсенето на консенсус. Ако съдим от поведението на ПП/ДБ, и което е типично за десния популизъм, е разделението, вкл. и като се демонизира политическия опонент. И ако все пак те имат някаква мисия, то тя определено е свързана с прокарването на разделителни линии и сеенето на омраза сред обществото. И тъй като те нямат идеология, която да следват, за тях рушенето на конституционния ред и соченето с пръст на по-силния политически опонент им действа като тотем на оцеляването. Навярно някой от вас ще побърза да ми опонира, напомняйки, че от началото на 21 век изчезването на идеологията се наблюдава и в международен план. Като че ли партиите се отказват от глобалните аспекти на идеологията, за да я заместят с „ремонтиране” на системата, често редуцирайки го до разбирането “да сменим вашите хора с нашите”. Или като се търсят конюктурни или ситуационни решения в интерес на статуквото – управляващото в момента парламентарно мнозинство, както се случва в България. Затова за десните популисти често се казва, че ако са във властта, по-скоро те се превръщат в проблем, отколкото да очакваме да дават решения на проблемите. А шумно изричаните лозунги за правов ред и антикорупция, на фона на техните действия, звучат кухо и са параван на собствените им пороци и участието им в корупционни схеми за източване на държавни ресурси. Гръмогласното провикване за върховенство на закона е въвеждане в заблуда на онези български граждани, които лесно се поддават на манипулиране. В същото време комуникаторите по тази тема са свързвани с публично оповестени корупционни схеми, но неизвестно защо до тях не достига прилагането на върховенството на закона. Обаче това не им пречи, те да говорят за „бухалки”….И въпреки, че към този момент те сa неуловимите и недосегаемите от закона, за тях много важна цел се оказва осигуряването на гаранции за лична сигурност през превземане на правосъдието – дори през прокарване на противоконституционно законодателство.
ПП/ДБ са подходящ пример за изучаване феномена на десния популизъм, който в неговия радикален вариант е разрушителен за българската демокрация. Аз не намирам основание за висока оценка на тяхната експертност и политическа зрялост. Поради тази причина те не ни предлагат визията си за общественото ни развитие, а избират спекулативния подход за представяне на реалността, защото те не могат да предложат идеи за развитие. Затова пък „благоденствието” според ексфинансовия министър Василев остана в собственото му въображение. Затова овладяването на държавата продължава да върви с ликвидирането на държавността и правовата държава. Затова процесът на радикализиране и на левия, и на десния популизъм продължава да се задълбочава. Затова българската многопартийна система ще продължи да бъде оплождана от “Дондуков” 2 с единствената цел да убива парламентаризма с политическа евразийска „отрова”. Затова имаме нужда от друго качество политическа класа. Доказано, част от нея няма как да е “Промяната”.
Р.Р. Може да прочетете и други мои статии по темата, вкл. “Те са безнадежден патологичен случай”, „Когато популизмът се радикализира”.
