Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие публикува годишния “Световен доклад за щастието за 2022 година”. Целта на проучването е хората в 149 държави да бъдат попитани и да бъде измерено нивото на щастие. Но за да бъде определен резултата на всяка страна се вземат предвид и данни като БВП, социална подкрепа, лична свобода, здравеопазване, нива на корупция… През последната година животът на хората по целия свят премина под знака на пандемията и ограниченията, която тя наложи, но въпреки всичко човешкият дух е способен да премине и през най-големите изпитания. Това е десетото поредно издание на доклада, а класацията в него използва и данни за периода 2019-2021 година. За пета поредна година Финландия заема първото място като най-щастлива страна в света. На второ място е Дания, Исландия – на трето, а Швейцария и Нидерландия са съответно – на четвърто и пето място. Тези държава, наричани “щастливите скандинавци”, по традиция са на едни от първите места в класацията, като според авторите на проучването това се дължи в голяма степен на фактори като продължителност на живота, БВП на глава от населението, обществена подкрепа в трудни времена, ниски нива на корупция и високи нива на обществено доверие, щедрост и грижа на хората един за друг, както и свобода всеки да прави своите житейски избори. САЩ са на 16-та позиция, като са се изкачили с три позиции нагоре в сравнение с 2021 година. На последно 146-то място е Афганистан..
България е на 85-то място и се е изкачила с три позиции нагоре в сравнение с 2021 година, когато е била на 88-о място. Тогава пък се бяхме изкачили с осем позиции нагоре, спрямо 2020-та година, когато бяхме на 96-то място. Въпреки това движение нагоре, ние оставаме в групата на най-нещастните държави в Европа. Трябва обаче да отбележим, че през последните десет години бележим най-голям ръст в оценката за щастие и това ни нарежде по темпове на усещането за щастие в топ три по този показател. Корелацията трябва да я търсим в подобряване качеството на живот, социалната подкрепа, личната свобода, услугите, БВП, нарастване на доходите, а от другата страна – управлението и политиките, реализирани от правителството през последните десетина година. Най-големите ръстове в средната оценка на щастието са между периодите 2008-2012 г. и 2019-2021 година. Към първата десетка за голям ръст са и Сърбия, Румъния, Унгария, Того, Бахрейн, Латвия, Бенин, Гвинея и Армения. През последните десет години Сърбия, България и Румъния са увеличили средно оценките си с 1,4 пункта по скалата от 0 до 10, или над 20%, спрямо нивата от периода 2008-2012 година. През последните 10 години най-големите спадове в оценките се наблюдават в Ливан, Венецуела и Афганистан.
Докладът използва данните от световни проучвания, за да докладва как хората оценят собствения си живот, като класацията се базира на тригодишна средна стойност. Ключовите променливи, които допринасят да се обясни оценката за живота на хората, включват освен посочените по-горе показатели, още и продължителността на здравословния живот, щедростта, социалната подкрепа, свободата да правиш житейски избори, възприятията за корупция, ценностен интегритет с другите хора. Авторите отчитат и средно дългосрочна умерена възходяща тенденция на стрес, безпокойство и тъга в повечето държави, както и „лек дългосрочен спад на радостта от живота“. На фона на пандемята нивата на страх и тревожност през втората година има спад, но продължава да е с 4% по-висок от предепидеичната 2019 година. Отчита се намаляване на чунството за удовлетворение при по-младите, а засилване има при по-възрастните (над 60 години). В тази връзка, Джефри Сакс, който е директор на Центъра за устойчиво развитие в Колумбийския университет казва, че “социалната подкрепа, щедростта един към друг и почтеността на правителството са съществено важни за благосъстоянието“. Затова той съветва световните лидери да внимават, а „политиките трябва да бъдат насочени, както великите мъдреци отдавна настояват – към благополучието на хората, а не към властта на управляващите“.
