Свикнали сме да ги търсим, връщайки се назад в миналото. Застанали са с лицата и с действията си в трудни за народа ни исторически периоди. Винаги, когато е имало най-голяма нужда от водачи. Дали в ръка с книга или с оръжиe на свободата, те са връщали със знание или със силна воля надеждата за промяна. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, братя Миладинови, Раковски, Чинтулов, Левски, Ботев, Каравелов, Вазов…..Те никога не са подвеждали своя народ, пробуждайки и подкрепяйки устрема му към духовно, национално и политическо обособяване и просперитет.
Паисий Хилендарски е първият народен будител. Неговата “История славянобългарска” (1762) е отговор на потребността да бъде съхранено народностното самосъзнание и човешкото достойнство на българите. Възкресявайки историческата памет, Отец Паисий връща гордостта им. Да възкреси историята на българския род не е само повод да обоснове правото на самостоятелна държава в годините, когато не е съществувала такава. Авторът е вдъхновен от намерението си да събуди патриотични пориви у своите сънародници. Не е случайно, че още в предговора съветва читателите да обичат своя род и език, отечеството си и своето българско име, да не се срамуват, че са българи. Всеки от тях трябва да знае да чете и пише на български, да познава и помни историята на предците си. Припомняйки част от историята на средновековната ни държава, Паисий внушава самочувствие и воля да бъде отвоювана националната ни свобода.
Продължител и последовател на Паисий е Софроний Врачански. Личната среща между тях през 1765 година се оказва съдбоносна. Още същата година той прави първия препис на “История славянобългарска”. По-късно, вече като епископ на Врачанска епархия и духовно лице, той обикаля навсякъде, където е българско. Разгръща книжовна дейност, а най-голямото му творческо постижение е автобиографичната творба “Житие и страдания на грешния Софроний”. Тя продължава да впечатлява и съвременния читател заради човешката откровеност, с която авторът описва своя живот. А цялата културно-просветна и обществена дейност на Софроний е резултат на убеждението, че образованието и националната независимост ще върнат България при цивилизованите държави. Няма да мине много време и по българските земи ще се появи новото светско училище, което ще замени килийното. Утвърждаването му ще е резултат от усилията на будни млади българи, получили своето образование в Европа. Като Петър Берон – автор на “Рибен буквар”(1824), но и радетел на създаването на единен български език. Като Васил Априлов – друг български книжовник, който през 1835 година ще открие в Габрово първото българско светско училище. Известен учител в него е Неофит Рилски – духовник и книжовник, приложил сричковия метод на обучение, както и взаимоучителната организация на обучение. Автор на много учебници и учебни помагала. Захарий Княжески – възрожденец, книжовник и просветен деец. Името му е свързано с девическото образование и с основополагането на библиотечното дело. Изучава и разпространява българския фолклор и обичаи. Организира курсове и просвещава населението в областта на земеделието
Матей Преображенски – монах и проповедник, има много заслуги като духовник и будител. Предприема обиколки и прекарва дълго време в манастирските библиотеки и се интересува не само от религиозна литература. Интересите му се разпростират и в областта на естествените науки. Трупайки все повече познания за света, докосвайки се до дебрите на тогавашната наука и започва да мечтае как да реализира свои идеи и проекти, свързани с физиката, механиката, математиката и астрономията. Искал да създаде “вечен двигател “, който да се задвижва със силата на водата. Успял да реализира идеята за воденица на брега на Бяло море, а по-късно и мелница, която да се задвижва с пясък. Плод на техническите му познания и на конструктивното му въображение са още водна помпа и два модела пушки, които били произведени и използвани от четниците на Ботев. За онези времена Миткалото, както го наричат още, е жива и подвижна енциклопедия. Обикалял страната като книжар, за да разнася ръкописи и книги. Не е случайно, че е наричан “чуден скиталец“, а и прозвището му прилягало – не се спирал и за миг. Нали Миткалото идва от глагола “миткам“/скитам/. Той е този, който пръв откликва на призива на Раковски за просвещение на българите.
Възраждането е белязано от бурен просветен подем. Той е свързан с имената на велики българи, които днес тачим като будители на българската нация. Сред тях са и лидерите на нашето национално-освободително движение – Георги Сава Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, дейците на Априлското въстание и цяла плеяда книжовници и дейци за Освобождението на България. Будители на народната свяст са и големи писатели като Иван Вазов, Алеко Константинов……, чието творчество и обществена дейност са оказали мащабно въздействие върху духовното и политическо израстване на българския народ. И затова историята не ги забравя, защото тяхното дело е повлияло съдбоносно на нацията ни. Посланията им събирали много съмишленици и последователи, които с перо и мисъл са вдъхновявали народа. Техният живот и тяхното дело са безценно благо на българския дух. Защото няма по-добър пример от този да оставиш след себе си следа за изпълнен дълг към отечеството и народа.
Методий Кусев, известен и като Митрополит Методий Старозагорски, е също един от най-достойните будители и защитник на българщината. Той е пример как трябва да се носи българския дух, въпреки предизвикателствата на историята. Участник и свидетел на всички събития, преди и след Освобождението ни през 1878 година, обществената му дейност предизвиква почит у неговите съвременници и те го възприемат като пастир, който няма да предаде надеждата им за свободна и независима българска държава. Той е свършил много в името на българското. Особено активен е в битката за опазване териториалните граници и независимостта на възстановената българска държава. Не пропуска възможност да демонстрира привързаността си към тази кауза и обединяването на всички българи. Като митрополит на Стара Загора продължава народополезната му дейност. С думи и дела той се застъпва за всяко родолюбиво дело, пише писма, книги, ръководи делата на епархията си. За него Добри Ганчев казва: “Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело … И е прав, защото животът и делото на Методий Кусев го нареждат до будители като Паисий и Софроний Врачански.
Те са истински великани и “мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.” А до тях се нареждат и будни и смели жени. Не ги споменаваме много, но те заемат достойно място в плеадата жени-будителки. Йорданка Филаретова, Рада Казалийска, Баба Неделя, Анастасия Димитрова, Евгения Бакърджиева, Райна Княгиня, княгиня Елеонора, Анастасия Тошева, Екатерина Каравелова – българската Елинор Рузвелт, Констанца Ляпчева….. Те всички са образовани и притежават буден дух. Учителки и просветителки. Като истински будителки се занимават с активна обществена работа. Поставят началото на женското движение и се посвещават на благотоворителна дейност. Основателки са на първите девически училища в България и на женските дружества. Участват в освободителните борби и са доброволки във войните като милосърдни сестри. Извършват просветителска дейност сред жените, девойките и децата. Не щадят сили за съхраняването на българското самосъзнание чрез просвета и образование.
Народни будители! Просветени и всеотдайни на каузата си мъже и жени! Частица от техния дух ни е необходим и днес – за да продължим да обичаме България като тях и да не предаваме делото им като служим на българщината. Затова нека да изразим почитта си към Първите, които не пренебрегнаха дълга към своя народ и се посветиха на него! За нас оставиха посланието да ги последваме и да продължим онова, на което те посветиха целия си смислен живот – да пребъде България…. Вечна памет на всички, които със слово и жертвоготовност прокарваха българския път към просвета и национална идентичност! Да помним техните имена и да не спираме да обичаме Отечеството! Поклон и пред съвременните будители – последователи и поддържници на неуморимия и героичен български дух! Точно сега имаме нужда от него, за да преминем силни през изпитанието COVID-19 и произтичащите от заразата предизвикателства….Защото будителството, освен всичко друго е хуманност, заедност и солидарност между хората.
Честит празник! И не жумете, останете будни, за да будите другите….
