През 2000-та година 38-то Народно събрание гласува Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен. В него ясно се казва, че присъдите на т.н. Народeн съд са едно от неговите престъпления. През 2011-та година правителството на Бойко Борисов обяви 1 февруари за Ден, в който почитаме жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на двама президенти – на Жельо Желев и на Петър Стоянов.
Защо 1 февруари? На 1 февруари 1945 година са произнесени и са изпълнени смъртни присъди над български политици по Дeло №1 на т.н. Народен съд. Той е създаден след преврата на 9 септември 1944 година от правителството на Отечествения фронт и е в нарушение на действащата тогава Търновска конституция. На 17 септември министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството, част от която е и “Народния съд”. Започват масови арести. Подсъдимите надхвярлят десет хиляди. За целта са създадени 12 върховни съдебни състава и 125 обикновени. Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – 67 депутати от 25-то Народно събрание (1940-1944 г.), от трите последни правителства начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, включително и тримата регенти на малолетния Симеон II.
Преобладаваща част от съдиите се избират от Отечествения фронт и водещ бил принципа “най-добри граждани”. Останалата част се назначават от министъра на правосъдието. Обвинителите и главният обвинител – от Министерски съвет. Към кандидатите не били предявени никакв изисквания за образователен и юридически ценз. Любопитен е факта, че разпитът и следствието на главните подсъдими – тримата регенти на малолетния цар Симеон II, се провеждат в Народния комисариат на вътрешните работи в Москва. Същите са върнати в София преди началото на делото. В същото време комунистическият лидер Георги Димитров, който оглавява Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), нарежда:”Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.”
Издадени са общо 9550 присъди, като сред осъдените са не само политици и военни, но и много писатели, художници, журналисти…Произнесени са 2618 смъртни присъди, 1226 доживотни тъмнични, осем – 20-годишни,946 – 15-годишни и 3741 по-кратки присъди. По-голямата част от осъдените умират скоро след произнасяне на присъдите им, заради побоя и изтезанията, на които били подложени. Сред осъдените “за фашистка дейност и антисемитизъм” е и Димитър Пешев – спасителят на българските евреи! На осъдените са им конфискувани имотите, а семействата им са изселени в различни краища на България. Само за сравнение – на Нюрнбергския процес в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт – дванадесет.
През 1996 година Върховният съд на България отмени присъдите, произнесени от т.н. Народен съд, заради процесуални нарушения. През 1998 година Конституционният съд прие че той “не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия…От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.”
Нека да почетем паметта на жертвите на т.н. Народен съд, но също и да изразим уважение към всички останали български граждани, които в различни периоди на комунистическия режим са станали негови жертви, били са подлагани на преследване, заради смелостта да изразяват друга идеологическа гледна точка или заради отказ да следват политически избор, различен от обявения за официален! Имайки предвид, че много са примерите в българската история, свързани с контекста на току-що казанато, те продължават да придават живот и реалност на всяка дискусия. Затова завършвам с въпрос – разединението и взаимното изтребление, заради идейни различия, ли е единствения път за народ, който не иска да лиши децата си от национално бъдеще?
