Денят на Европа се отбелязва всяка година на 9 май и е посветен на мира и единството на европейските народи. Датата е свързана с годишнината от историческата Декларация на френския външен министър Робер Шуман. Той я произнася точно на този ден през 1950 година в Париж. В нея споделя идеята за нова формация за политическо сътрудничество в Европа, която да направи невъзможно избухването на бъдещи войни на територията на европейския континент. Предложението му е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана – изключително важно за възстановяването на следвоенна Европа. Една година по-късно, тази институция вече е факт. Тя е първообраз на днешния Европейски съюз – съюз за икономическо и политическо сътрудничество, съюз на парламентарната демокрация, на свободата, на законността и на човешките права. През 1985 година в Милано, на среща на лидерите на ЕС, се взема решение 9 май да бъде отбелязван като Ден на Европа.Така се поставя началото на Европейския съюз като обединяваща наднационална организация, която да съхрани мира на континента. А от 2000-та година, по предложение на ученици от цяла Европа, мотото на ЕС е:”Единство в многообразието”. Днес Европа е всичко това, но тя трябваше да тръгне и да измине един нелек път – от пълно разорениие и милиони човешки жертви, до Европа на гражданите и Европа на единството.
След края на Втората световна война, преди 77 години, следвоенна Европа даде различен шанс за народите от Изтока и Запада, а Берлинската стена се превърна за десетилетия напред в символ на разделението и на “Студената” война. Това е истината и никой не може да я скрие. В половината Европа краят на войната означаваше налагането на тоталитарни комунистически режими. Те откъснаха тези страни от общото европейско развитие след войната, доведоха държавите до икономическа разруха и донесоха на народите им много човешки страдания. Това време в България не е много далечно, за да бъде то забравено, оспорвано или отричано. Когато през 1989-та година падна Берлинската стена, в следващите години паднаха и всички онези прегради, които пречеха на Европа да продължи обединена в новия ХХI век. Eвропейският съюз затвърди Европа на гражданите и на свободата. Сбъднаха се очакванията за силен и проспериращ Европейски съюз. Надеждата на народите – основната цел на европейската цивилизация да са гражданските ценности и изравняването в удовлетворяването на основните човешки нужди от храна, подслон и здраве, както и преодоляването на общото усещане за несправедливост, се превръщаше в реалност и в новите страни-членки на ЕС. Народите от т.н. държави от Източния блок се нуждаеха и получиха от надеждата, че и в бъдещия свят на високите технологии, човешкото достойнство ще продължи да е важна ценност с ключова стойност.
Днес Европа е в нова ситуация. На територията й има война и един народ – украинският, е подложен на геноцид от руските агресори. Пред очите ни се разкриват непознати за очите ни мащаби на унищожение и целенасочено масирано отнемане на човешки животи. Европа не можеше да остане безучастна и безразлична към този нацистки акт на посегателство върху суверенитета на съседна държава и заличаването й като политически субект от картата на Европа, както и към масовото унищожаване на невинни украински граждани, убийствата на деца, издевателствата над жени и заличаването на цели селища от земята. Украйна има нужда от подкрепата на целия демократичен свят, защото войната, която Русия води е война срещу демокрацията, свободата и мира. Украйна защитава територията си, земята, децата и свободата си, Днес държавата-агресор е в Украйна, но утре може да е във всяка друга страна, посягайки на нейния суверенитет и на правото й да се развива като независима държава. Затова държавите-членки на ЕС са солидарни с Украйна, с нейния храбър народ и помагат на героичната й армия. Защото само въоръжените сили на Украйна и съпротивата на украинския народ могат да спрат това нечовешко нашествие. и варварство. Днес светът е солидарен с Украйна в нейната борба срещу новото Зло, което днес е руския нацизъм. Действията на руските окупатори, които продължават и в този ден за памет и на всички жертви на нацизма по време на Втората световна война, трябва да ни напомнят, че историята винаги може да се повтори, защото Злото не спи и ние трябва да сме бдителни… Днес целият демократичен свят е на страната на Доброто и само заедно ще сложим края на тази война. Трябва заедно да спрем Злото, за да не се разпространи по света.
