Преди години ми препоръчаха книгата “За демокрацията” от Робърт Дал. Дoтогава не знаех нищо за него, и докато книгата “пътуваше” към мен, се поразрових в Интернет. Разбрах, че изследва демокрацията във всичките й етапи. Когато преди време на някой у нас му беше хрумнало да лиши част от българските граждани от равни права при гласуването, реших да си поприпомня прочетеното някога. Още повече, че Дал формулира един от важните принципи на демокрацията – всеки гражданин трябва да е уверен, че неговите решения са равни по тежест с решенията на останалите. Съотнесено към нашия случай, това означава, че гласът на никой българин не бива да бъде пренебрегван.
Особено ме впечатлява образното определение, което Дал дава за пътя на демокрацията, сравнявайки го с „маршрута на пътешественик, прекосяващ равна и почти безкрайна пустиня, в която има много малко възвишения, докато най-накрая започне изкачването до сегашните висини“. Бързам да кажа в своя подкрепа, че почти три десетилетия, за българите демокрацията вече не е нещо, което държим в стъкленица или зад вратите на някой шкаф. Обаче това не би трябвало да ме спре в намерението ми да разкажа на по-любознателните за зараждането на демокрацията по Робърт Дал. Така заедно ще изминем част от този маршрут, за който той говори.
Още в най-ранни времена, може би интуитивно, хората са търсели хармония в съжителството, внасяйки ред и преодолявайки противоречията в името на общото си оцеляване. Това е много далеч от съвременната ни представа за обществени отношения.Заради това Дал нарича най-ранната проява на демокрация “примитивна“. Тя е от времето на първите човешки съобщества. Тогава по-възрастните и по-опитните поемат водещата роля при организирането на лова и разпределението на дивеча, инициативата по местенето от едно място на друго. По-късно, когато съжителството на групи от хора прераства в устойчиви общности /племена/, възникват условия за появата на йерархия. А това означава, че някои от членовете, каквито са вождовете, имат повече права от останалите.
В 500-та година, пр. н.е. се появяват гръцките градове-държави. Те приемат система за колективно управление, какъвто е случаят с Атина. Тогава се появява и термина демокрация /demokratia/, който идва от демос – народ и кратос – управлявам. Идеята е всички свободни граждани да участват в управлението чрез т.н. събрание. То избира ключовите управленски фигури, а всеки гражданин може да бъде избиран да участва. По същото време, подобно народно управление се появява и в Рим. Римската система е наречена република. На латински език res означава нещо или дело, а publicus – публика, общество, т.е. нещо, което принадлежи на народа. В управлението участват само патрициите /аристократите/, но по-късно това право придобиват и обикновените хора, т.е. плебса.
Около 1100-та година, народно управление възниква и в много североиталиански градове. Представителството се развива по римския модел – право са имали само благородниците и едрите земевладелци. По-късно се включват и представители на средната класа – търговци, банкери и други. Те населяват множеството италиански градове, които съществуват по това време, между които са Венеция и Флоренция. Като оживени проспериращи центрове, те разполагат с гражданско управление, което е заличено през ХIII век,когато се появяват националните държави.
Ако се позовем на Дал, на разгледаните до тук системи на народно управление в Гърция, Рим и Италия, на тях им липсват три основни политически институции – национален парламент, местни управи и национално правителство. Според него, такава комбинация възниква в някои страни от Северна Европа – Англия, Скандинавия, днешна Холандия и др. Този модел включва прякото участие на граждани и благородници в местни, а по-късно и в регионални и национални събрания. Всички представители се избират чрез гласуване, каквато е практиката при викингите. Те се събират да заседават на събрание, наречено Ting. Мястото му маркират със струпани камъни, а участниците спорят, обсъждат и отхвърлят закони, одобряват и избират крале. От равенството се възползват самосвободните мъже, но не и робите. Народно участие в управлението има и в други европейски райони, като Алпите. Там равнопоставени са хората, които се занимават с животновъдство, тъй като най-важни са решенията, свързани с използването на пасищата.
Преминаването от събрания към парламент датира от Х век, когато викингите създават т.н. върховно събрание. То се нарича Althing и предхожда появата на парламент. А в Норвегия, Дания и Швеция се създават регионални, а по-късно и национални събрания. Тяхната роля намалява със засилването на кралската власт, а в Швеция те прерастват в представителен парламент /риксдаг/. В Холандия и Фландрия събранията трябвало да съдействат за събирането на данъците и в тях участват най-влиятелните представители на градовете. Те все още само наподобяват парламент. Едва в средновековна Англия, по времето на крал Едуард Първи, се появява т.н. представителен парламент. Неговата история преминава през създаването на конституционна система и разделение на властите. Това се изразява във взаимното ограничаване правомощията на парламента и на краля. В самия парламент,властта на наследствената аристокрация – Камарата на лордовете, се уравновесява от гласа на народа чрез Камарата на общините. Законите, въведени от краля и парламента се тълкуват от съдии, които са независими от тях.
Проследявайки историята на зараждане на демокрацията, става ясно, че нейното начало – събранието, е резултат на логиката на равенството. Идеята, управляващите да вземат съгласието на управляваните, се оказва фактор за търсене на представителство чрез жребий или избор. А за да се осигури участието на гражданите, се прибягва до създаването на изборни представителни органи на различни нива – местно, регионално, национално. Но големият извод е, че още в самото си зараждане, и въпреки тенденцията на усъвършенстване на системата за участие на гражданите в управлението, тази система все още се характеризира с редица ограничения. Те са свързани със самото упражняване на права от всички граждани. Липсват и минимални демократични критерии при функционирането на парламентите. Съществува неяснота, относно институциите, които да представляват демократичната държава.
Аз избрах да ви представя перифразиран разказ за зараждането на демокрацията по Робърт Дал. Моят източник бе книгата му “За демокрацията” /1999, Обсидиан, 220 c./. Постарах се да проследя как са се развили формите за участие на гражданите, така че и вие да се почувствате пътешественик във времето, когато и за други хора, и за други поколения, е било също толкова важно – управляващите да вземат съгласието на управляваните.
aприл 2017 г.
