Нито има “граждански кипеж”, нито “институционална криза”
Напоследък се питам къде се изгубиха мрежoвите интерпретатори на т.н. протест“, известни като “шамани на прехода” и “изнасилвачи” на обществените нагласи. Стопиха се и те, като протестиращите. Дай Боже, да са се засрамили, но едва ли? Къде ти срам у хора, на които “работата” им е да изкривяват действителността. Но каквито й да им бяха интерпретациите за този протест (а не протести!), недоверието към тях е безспорно. И след като не успяха с внушението за протест на “млади образовани българи”, “млади готини хора”…, сега акцентът е върху “мащабите на площадното недоволство”. Ще кажеш, че ние не ги виждаме тези “мащаби”… Кризата в мащабите стигна до там, че мобилни групи като “хвърковата чета” во главе с Отровното трио да прехвъркват от София до “големи областни градове”….Така се онагледяват фалшивите медийни новини. Да не се налага Kanna Ra4eva да си измисля като в оня случай. Достатъчни са десетина протестиращи, а сред тях 3-4 малолетни деца и непълнолетни юноши, за да се появи заглавие, че във Варна, Стара Загора или Пловдив масово протестират.
Внушението за “масови и всенародни” протести е много важно за мрежовите интепретатори. Иначе как да докажат другото си безпочвено твърдение – за “дълбока криза на доверието”. И както пише “един с папионката”, “то дава легитимност на публичните фигури и съответно липсата му делегитимира действията им – толкова повече, колкото по-високо стоят в йерархията.” Колкото и самоцелно да ви звучи това изречение, то има своята семантична роля в цялото каламбурене по темата за протестите. Защото след такова изречение е важно да се “изстиска” следващото внушение. А то е, че „кризата преди всичко „удари“ министър-председателя и главния прокурор, чиито оставки хиляди протестиращи искат от 50 дни.” Eто, че си дойдохме на думата! Това за “хилядите протестиращи” ще е за потвърждаване на легитимност за искането за оставките. Ако обаче тръгнем от значението за легитимност – законност, справедливост, законосъобразност…ще трябва да задълбаем много дълбоко. Защото легитимност не се набавя с беззаконие и с незачитане върховенството на закона, с агресия и проповядване на насилие, с черни чували и с провесване на бесилки. Доверие и подкрепа по този начин не се печели.
Този протест демонстрира зависимости от задкулисие още от първия ден, когато стъпи накриво – с участието на пРезидента. Само слепият не провидя, че замисълът на задкулисието бе да извади Фигуранта на “гребена на вълната”. Ама то не само няма “гребен”, но няма и “вълна”. Искането за оставки на правителството и на главния прокурор издайнически ги провали. Протестният балон се спука много бързо и заработи против онези, които го надуха. Оттам нататък започна едно изпускане на нервите от страна на сценаристите, което отблъсна и малкото повярвали, че става въпрос за спонтанно изразено гражданско недоволство. Протестът опустя. Останаха палатките на двете софийски кръстовища и на “триъгълника”. Отидоха си “младите, образовани, готини” българи. Заместиха ги мъртвите риби. При дефицит на вербални умения, замерянето с домати, с рула тоалетна хартия и с яйца останаха единственото изразно средство за малкото протестиращи, разпознаваеми като вечните наемници за всеки протест.
Фонът, върху който т.н. мрежови анализатори се опитват да надграждат и да хиперболизират “истината” за протеста e толкова отчайващ, че няма кой да им повярва.Те са направо забавни особено в опита си хем да поддържат Фигуранта в епицентъра на протеста, хем да завъртулят политическата генеалогия на неговото поведение. Така да се каже – няма да го запокитваме в ъгъла я, защото той ни е спасението. Иначе как ще свалим законното правителство на България без да искаме оставка и да разчитаме на служебното правителство на пРезидента. Затова те стигат и до тази крайност – да загърбят принадлежността му към БКП/БСП и Кремъл, тактически свързвайки го с протеста. Да, ама не! Там провалът е пълен и окончателен. Блатото е стигнало дъното. Пресъхнали са и не съществуват никакви възможности за прелегитимирането му и свързването му с демокрацията, срещу която той работи от първия ден на встъпването си като държавен глава. А и “умните и красивите” отдавна не са част от демокрацията и правовата държава, предвид отношението им към правовата държава и към законността. Анархокомунизмът се е събудил в главите им. Заспалите корени на злото покълнаха отново. “Звярът е още жив”,,,, както БНТ ни напомни вчера с излъчването на едноименния документален филм.
Истината за протестите в България е, че те винаги са били свързвани със съмнения за тяхната “спонтанност”. Много пъти съм писала, че политическата култура на българина и познанията му за възможностите, които конституцията му дава като право той пряко да контролира властта, са на най-ниското възможно равнище. Този факт обяснява и недоверието към протестни акции, които много бързо се спихват. За това има и още една причина – политическата класа се изхаби откъм личности и има дефицит на комуникационна култура и на умения за артикулиране на важни за обществото каузи. Сценариите се повтарят, актьорите – също. А демокрацията работи чрез избори, когато всеки може да изрази волята си и да каже кой иска да го управлява. Времето между изборите е време за партиите, които трябва да работят за печелене на електорално доверие. Но вместо това, некадърни политици и кандидати за “софрата” предпочитат да възпроизвеждат публично едни и същи внушения за управлявщите, спекулирайки и разчитайки на компромати, фалшиви новини и на дезинформация. Да вкарваш в политическата игра познати еднопосочни внушения, свързани с Пеевски и Доган, а да пропускаш неудобни теми за олигарси, които ти пълнят “паничката”, защото защитаваш техните интереси, отдавна е без ефект в българската политика. Не може повече да се говори за влияние без да се доказва, защото подобен подход вървеше през първите години на Прехода.
Сега е очевадна връзката на този протест с мутренско-олигархичното задкулисие, което е изпълнител на известни чужди интереси. Когато логистиката му беше поверена на обвиняем в 19 престъпления, а пРезидентът го цитира като доверен свидетел, точката за печелене на доверие бе поставена много бързо…Така че нито има граждански кипеж, нито криза, а само ламтеж за власт на едни политически джуджета, изгубили посоката на истинската политика. Този протест ни напомни, че “звярът още е жив” и досега хитро се е спотайвал. За да оцелее като хамелионите, само е сменял окраската си. Така че дали има протест или няма…сами преценете, като се огледате и като се ослушате. И дали не става въпрос за беззаконие, преследвано в различни текстове на Конституцията и на Наказателния кодекс. Струва си да си помислите и върху това дали нарушаването на конституционния ред е само политическо безсилие или незаконен опит да се разруши демокрацията и да се нанесе удар на правовата държава с клевети за “институционална криза” в България. А клеветата, както е казал Ерве Базен, “е последното убежище на безсилието”. Ако пък на някого много му се иска да влезе във властта и да промени нещо в България, то няма проблем – има демокрация, печелиш избори, управляваш и променяш.
