ДЕМОКРАЦИЯТА Е И ДИАЛОГ НА СЪГЛАСИЕ И НЕСЪГЛАСИE

демокрацията е и диалог
Време за четене: 4 минути

Най-впечатляващото в случващото се днес е, че политици и анализатори пестят и не артикулират цялата истина за отминалата предизборна кампания и протичащия в момента следизборен процес. Партиите, с изключение на ГЕРБ, мълчат и не коментират изкривената предизборна кампания и начина, по който бяха проведени тези избори. Помислете си колко полезно за всеки гражданин би било едно целенасочено политическо мислене – без опит за манипулиране, без спекулиране с фактите и без изкривяване на реалността. Звучи ли ви като фантастично бъдеще? Така е. Но няма как скоро да стигнем до него, докато българските политици не се освободят от типа фоново мислене. Означава, реактивно мислене, при което те разчитат единствено как да нападнат опонента си, като го скандализират с фалшиви новини, като дезинформират обществото и отглеждат омраза. Днес за преобладаващата част от българските политици омразата се използва като инструмент за отхвърляне на опонента. Това е един много предпочитан и лесен начин за печелене на доверие – да провокираш омраза към политическия опонент.

Питате ли се защо това е така? Кое пречи на българския политик да демонстрира обективно и неутрално говорене? Пречи му освен експертния, но и широкия политичеки поглед, умението да интерпретира конкретната политическа ситуация, очертавайки пътната карта на политическите си действия. В латералното мислене съществува терминът operacy(действеност, оперативност), който означава умение да действаш, но звучи и като грамотност. На повечето български политици им липсва политическа грамотност. Политиката не е фирма или корпоративна компания. Тя е преди всичко взаимодействие и съблюдаване на демократичните принципи за функциониране на държавата и отделните системи в нея. Съществуват процедури, които са задължителни, конституционно дефинирани и са елементи на рутината в държавността. Тази рутина спасява всяка държава от руиниране в правовия ред и от антисистемност, която винаги води до хаос и до обществен ценностен разпад. Конформизмът и премълчаването на истината не са подход за тяхното недопускане и предотвратяване.

Сега да погледнам откъм страната на случващото се днес. Ще започна с констатацията, че дилетанщината и дефицитът на експертност в областта на държавността, както и липсата на политическа култура са на път да се превърнат окончателно в мярка за постижение. Само напомням, че когато играеш себе си, можеш да си позволиш всичко, но когато си в ролята на политик трябва да внимаваш много, защото това е една ясно дефинирана роля. Отговорихте ли си вече защо с толкова различни и антагонистични мнения бе посрещнато изявлението на Трифонов преди два дни? Само ще ви напомня казаното вече – политикът е дефинирана роля и следователно става въпрос за игра с правила. Нормално ли ви звучи някой още преди обявяване на окончателните изборни резултати да обявява състав на правителство, самозвано поставяйки себе си в центъра на една неприключила предизборна ситуация? Бил антисистемен играч и действал различно, каза един коментатор. Но това далеч не е истината. Говорим за неопитност или за поведенчески дискурс, който не е съобразен с правилата. Ама нали ставаше дума уж за връщане към нормалността, което означава не друго, а спазване на правилата?

Един политически анализатор, опитвайки се да коментира въпросното действие на Трифонов зададе риторичния въпрос, а кой е той и после си отговори – лидер на ИТН, но не е депутат и не е председател на парламентарна група. Явяването му на запис и от екрана на собствената му телевизия е най-малко несериозно и провокативно към базовите ценности на демокрацията и на правовата държава. Ултимативният и назидателен тон не съответства на относителното тегло на електоралната подкрепа за ИТН. Като вземем предвид и ниската избирателна активност, легитимността е поставена под въпрос. Каквото и да се говори как 60-80% от българите подкрепяли протестите и искали промяна, това не се потвърди с тези два поредни парламентарни избора. Напротив, 60-70% не просто не отидоха до урните, но и онези, които гласуваха поставиха на първо място партията, която всички искаха да изчегъртат. Нали и вие като мен си мислите, че тези 0,55 стотни са умишлено търсена „разлика” не без мушенгиите на машините…

Как се прави правителство с 60-ма депутати? Ами с публичен и прозрачен диалог с останалите партии. Нарича се преговаряне около състоятелни и важни за държавата и за гражданите политики. Онова, което избирателите не видяха и не чуха в предизборната кампания, сега трябва да бъде видяно и чуто. Mоите познания в областта на политическия диалог и дискусията ми подсказват, че когато говорим за правителство на малцинството става дума за договаряне на политическа платформа от отделни приоритети с неотложен характер, с ясен хоризонт на изпълнение и финансово обезпечаване. Едно правителство на малцинството не може да се ангажира с реформиране на системата, коeто да сe отрази стресово на държавността и на отделните системи. В случая, за авторитарност на една партия над останалите не може и дума да става. Водещ за управлението трябва да е принципа за прозрачност, защото в такава ситуация съмненията за задкулисие съществуват. Особено когато истината я знаем всички – става въпрос за усвояването на едни 30 млрд. Като добавим към това, че ИТН и другите две т.н. протестърски партии се открояват не толкова като политичеcки субекти, а най-вече – като инструменти за икономически интереси и преразпределение.

Когато става въпрос за нещо, което вече ни се е случило, моят съвет е да отчетем всички негативни последствия за държавата, а после да направим най-положителните интерпретации за последващи неотложни действия. Време е приближените до Радев партии да се освободят от неговата примка, ако не искат електоралната им подкрепа да пада още надолу, и го оставят сам да се погрижи за предизборната си кампания за втори мандат. България е парламентарна република с добре изразена многопартийна система. Изпитвам истинско съчувствие към избирателите на онези системни партии като БСП и ДПС, чиито ръководства са избрали да са в унизителната позиция да се молят на истинското статукво – маргинални стари политически муцуни, които да ги признаят за “активни борци” срещу ПП ГЕРБ. Те много добре знаят, че става дума за една хибридна кампания срещу партията на Бойко Борисов. Тя се оказа единственият начин да преградят пътя му към следващо правителство. Вярно е, че всяко управление допуска грешки, но при ПП ГЕРБ грешките бързо се преодоляваха, а сгрешилите се отстраняваха. И това е така, защото в политиката решенията се вземат от експертите, но политиците са тези, които оценяват.

Успешният политик е този, който вижда отвъд видимото. Но преди това той трябва да се освободи от догматизма, предразсъдъците и тесногръдието, Българските граждани нямат нужда от това някой да ги убеждава емоционално. За съжаление в български условия емоцията вече е част от логиката на мнението, а това започва да става и опасно. Демокрацията е преди всичко усилие на разкрепостения експертен ум и е победа на нагласите да се води диалог върху базата на различните възприятия. Изкуството на дебата е в това да се търсят и намират допирни точки на задоволително съгласие. Ако не знаете – несъгласието също съдържа в себе си уважение към истината. Затова не се бойте да изразявате вашето мнение на несъгласие, защото и то е част от свободата на изразяване. Иначе ще се превърнете в конформисти, които приемат всичко безкритично или мълчаливо ще позволите да бъдете потопени на дъното на безмълвното съществуване. Демокрацията е и диалог на съгласие и несъгласие с истината.

error: Свържете се с автора за разрешение!!