На 9 март т.г. Европейският парламент прие резлюция, относно външната намеса, вкл. дезинформацията във всички демократични процеси в Европейския съюз. Преамбюлът съдържа основанията за навременната поява на този документ. Под внимание са взети правните норми, отразени в Хартата на основните права на ЕС, Устава на ООН, Плана за действие на европейската демокрация, Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и много други нормативни документи, от които могат да се почерпят действащи правни норми с отношение към външната намеса в демократичните процеси на страните-членки на ЕС, вкл. дезинформацията. Основната идея е в констатацията, че “външната намеса представлява сериозно нарушение на универсалните ценности и принципи, на които се основава Съюза, като човешкото достойнство, свободата, равенството, солидарността, зачитането на правата на човека и основните свободи, Демокрацията и върховенството на закона”. Външната намеса, манипулирането на информацията и дезинформацията представляват злоупотреба с основните свободи – на изразяване и на обективна информация, а целта на външната намеса и дезинформацията е изкривяването и фалшивото представяне на фактите.
В резолюцията се посочва най-вече участието на Русия и Китай. Акцентира се на участието на Русия в този процес, което се осъществява “с безпрецедентна злонамереност и мащаб, както в традиционните медии, така и в платформите на социалните медии, за да заблуди своите граждани и международната общност в навечерието и по време на войната в Украйна, което доказва, че дори информацията може да бъде използвана като оръжие.” Във връзка със свободата на словото и изразяването на “друга гледна точка”, ЕП е категоричен. Когато се дава неограничено време в ефир и социалните мрежи на тази “друга гледна точка” – например, да се отрича съществуването на Холокоста или че Русия не води война в Украйна, това вече не е “друга гледна точка”, а “представлява незаконна подривна дейност срещу демокрацията и демократичния свят”, се казва в резолюцията. В този контекст е добре българските медии да преценят доколко официалната позиция на държава–агресор, транслирана чрез нейния посланик в България е “друга гледна точка” или е външна намеса и дезинформация. Разбиране, което аз изразих като моя лична позиция – нееднократно и по няколко повода. Авторитарни режими като този в Русия използват манипулирането на информацията като стратегия за водене на хибридна война. И по това две мнения няма. Така с външно въздействие върху нагласите много лесно се поляризира, разделя и насърчава словото на омразата и се предизвиква недоверие към националните правителства, публичните органи и демократичния ред, а целта е да бъде дестабилизирана европейската демокрация. В документа се посочват различни форми – дезинформация, укриване на информация, намеса в избирателния процес, заплахи срещу журналисти и политици, фалшиви новини, автоцензура и други.
ЕС отчита заплахите от външна намеса и дезинформация и необходимостта от прилагането на координирана стратегия срещу тях. Държавите-членки са длъжни да защитават всички граждани, както и цялата инфраструктура за постъпване и предаване на информация. Предвид факта, че “дезинформацията процъфтява в среда на слабо или фрагментирано послание на национално равнище или на равнището на ЕС, е необходима устойчива политика срещу дезинформацията чрез ситуационна осведоменост за всичко случващо се, медийна и информационна грамотност, медиен плурализъм, независима журналистика и образование. Най-леснодостъпни за споменатата категория потребители се оказват онлайн платформите, които манипулират информация и контролират информационния поток. А чрез профили в мрежите често се възхваляват военни престъпления и престъпни действия, а напоследък във връзка с войната на Русия срещу Украйна – и модериране на съдържание, което е дезинформация за действията на руското и белоруското правителство на територията на Украйна и срещу нейния народ. В такива случаи се препоръчват мерки за спиране на профили, а подкрепа трябва да се оказва на онези, които се позовават на достоверна информация от обективни украински източници.
В документа се разглеждат и други проявления на външна намеса, освен дезинформацията – външна намеса в избирателния процес, кибер атаките, привличане на световноизвестни участници, превземане на националния политически елит, използване на националната диаспора, университетите и културата, мрежи, контролирани от държавата, какъвто е случая със „Спутник” и RT, които участват активно в разпространението на дезинформация. Това е само малка част от съдържанието на документа, който отчита целия арсенал от инструменти за външна намеса и дезинформация. Отчитайки сериозността на проблема, ЕП набелязва като неотложно действие прилагането на мерки за колективно противодействие на страните-членки в т.ч. има предложения и за редица санкции. Спешното прилагане на инструменти за възпиране на злонамерена външна намеса се предвижда както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Това трябва да се случва на базата на глобално и многостранно сътрудничество. В Резолюцията са цитирани примери на дезинформационни кампании, организирани от Русия, които са били компактно ориентирани, като тази в държавите от Западните Балкани по време на процеса за ратифициране на Преспанското споразумение за РСМакедония, както и тази срещу коронавируса. Разбира се, целта е дестабилизиране на тези държави и дискредитиране на ЕС. Извън Западните Балкани, България не се споменава, но вие можете сами да прецените, тръгвайки от средата, в която се коментира и влизането на РСМ в ЕС, както и провокирането на антиваксърските настроения сред част от българското население.
ЕП отчита необходимостта от координирана стратегия на ЕС срещу външната намеса като неизбежно необходима в борбата срещу всички нейни форми. Забраната в ЕС на руските програмни канали беше първата стъпка, но са предвидени и много мерки за регулиране и контрол на информацията на различни равнища. Изведена е ролята на независимите медийни регулатори и прилагането от тяхна страна на инструменти и механизми за наблюдаване и прилагане на мерки за ограничаване и противодействие на дезинформацията и на фалшивите новини. Акцентира се подробно и на външната намеса, свързана с избирателния процес. Също отделни текстове от резолюцията разглеждат т.н. “скрито финансиране на политически дейности от външни донори чрез скрити операции”, което се определя като сериозно нарушение на целостта на демокрачното функциониране на ЕС и на държавите-членки. Целта на това донорство е да се влияе на европейската и на националната политика в страните-членки. Осъжда се факта, че “популистки и антиевропейски партии имат връзка и явно участие в опитите за намеса в демократичните процеси на ЕС и всъщност такива партии са глас на чуждестранни участници за легитимиране на техните авторитарни правителства”.
Чрез резолюцията се призовават държавите–членки “при по-нататъшно хармонизиране на националните разпоредби да затворят по-конкретно последващите “вратички” за проникване на външната намеса и дезинформацията. Такава “вратичка” са чуждестранни дарения, за които трябва да бъде въведена забрана, както и на “вноски в натура“ за политически партии, физически лица и т.н. Анонимните дарения следва да се декларират пред съответните органи като тази информация се подава на ЕС за целите на европейския мониторинг. Друга мярка е събирането на информация за финансирането над определен праг на изборен процес, като приходите трябва да се разследват. Под мониторингов контрол и регулация трябва да попаднат организациите с нестопанска цел, координирани от чужди участници. В документа е изразена загриженост относно броя на европейските университети, училища и културни институти, ангажирани в партньорство с Русия и Китай, вкл. институти “Конфуций”, които позволяват кражба на научни знания и изследвания.
Документът на ЕП отразява много подробно естеството на хибридните атаки с уточнението, че то варира. Но се изразява категоричната позиция за опасността, свързана с ценностите, сигурността и целостта на Европейския съюз и на държавите-членки, както и подриването авторитета на принципите на правовата държава. Целта на резолюцията е държавите-членки да осмислят и реализират незабавно и решително противопоставяне на външната намеса и на дезинформацията, както чрез общата европейска система за глобално и многостранно сътрудничество, така и на национално равнище чрез прилагането на конкретни мерки за идентифицирането на прояви на външна намеса и проявления на дезинформация, както и прилагането на строги санкции при ясни правила и спазване върховенството на закона.
Източник: Сайта на Европейския парламент, Резолюция, относно външната намеса, вкл. дезинформацията във всички демократични процеси в Европейския съюз, от 9 март т.г.
Р.Р. Избрах да отразя онези части от Резолюцията, чиито акценти пряко резонират с българската инфорационна среда и със съществуващи практики на външна намеса и дезинформация. Oтделни текстове са придружени от кратък мой коментар.
