Времето до евроизборите е време за големия дебат – какво бъдеще за Европейския съюз искаме. Още не смея да кажа, че този дебат е започнал. Ако пък приемем, че началото е поставено с блъскането в общата тупурдия, наречена български политически живот – чий “патриотичен“ глас да се чуе по-силно, то не ми вдъхва доверие. Впечатлението по-скоро е за бързане в присламчването към общия хор по оповестяване на принадлежност към консерватизма като “модерност”. Разбира се, и този път, разбран погрешно – като популистко говорене, вербализирано единствено като “българщина”. А някои, принадлежащи към българската опозиция в момента – парламентарна и извънпарламентарна, навярно надушват подходящо време за голям тур срещу управляващите. Всъщност, причината е повече от ясна – не могат да предложат реална визия за ЕС, което ни подсказва, че печеленето на доверие ще разчита на окепазяването на управляващите по български – необективно и със средствата на хибридното въздействие. На ход ще са фалшивите новини, спекулациите и манипулирането на най-уязвимите – онези маргинални обществени групи, които продължават да разчитат eдинствено на държавата. Известно е кои са най-заинтерисовани от това тяхно положение – онези политически партии, които виждат в тяхно лице потенциал за предизборните си игри и затова не работят за реалното решаване на проблемите им. Иначе на кого ще дават празни обещания по време на избори?
И така, през следващите четири-пет месеца, очакванията на българските граждани са свързани с основните политически въпроси за бъдещето на Европейския съюз. Скоро ще са известни стартовите позиции на двете големи партии – ГЕРБ и БСП. Други, тихо или подмолно, ще се концентрират върху хвърлянето на политически въдици към чужд електорат (по примера на БСП), разчитайки да измамят доскорошни или сегашни коалиционни партньори. Трети ще продължат да се ослушват. А знаем, че всичко опира до комуникацията с хората. Някои от партиите вече “точат зъби”, разчитайки да се посветят на еуфория от разобличаване на либерализма и глобализацията, Те ще са от онези, които ще пожелаят да зачертаят всичко, което либералната идеология направи за развитието на Европа от 90-те години насам, както и за шансовете, които страната ни получи след приемането ни в ЕС. Между другото, ако си евроскептик, нима имаш място в предизборното състезание за европейски парламент? Най-естественото разбиране е, че когато си част от едно обществено-политическо семейство, каквото е европейското, нормалното поведение е да работиш за неговото съхранявне като участваш в дебата по основните теми и проблеми, касаещи неговото бъдещо развитие. Какво място имат в този дебат партии, които определено заемат антиевропейски позиции, а техни депутати не спират да ни убеждават публично как ЕС скоро щял да се разтури.
Днешният дебат за бъдещето на ЕС изисква от гражданите на Европа да са единни при справянето с предизвикателствата и силни в опазването на националните традиции и разнообразие. Това трябва да е платформата, която няма да позволи на популизма да разедини европейските граждани със заблуди за принадлежност към автентичния консерватизъм. Няма да е трудно да разпознаете популистите. Любопитна съм с каква сила ще присъства в тяхната предизборна кампания досегашното им несъгласие и отричане на политиките на съюза. Или ще преиграват по байганьовски, припявайки с фалшиви ноти чалга-мотива за „привързаността” си към “българщината”. Имайте предвид също, че популистите ще се опитат да скрият от нас по-далечните си намерения за някакъв нов радикален курс в развитието на ЕС, в случай, че спечелят депутатски места в парламента. Затова ви съветвам, ако участвате или присъствате на дебати – не пропускайте да задавате въпроси, докато не се убедите, че конкурентът е наясно с това, което предлага или критикува. Имайте предвид, че въпреки съществуващия дефицит на умения и опит за дебатиране в българския политически живот, успех ще имат онези, които осъзнаят, че дебатът е преди всичко набор от противопоставящи се ценности – морални принципи, прагматизъм и такива, свързани със социално-икономическите измерения на човешкия живот в рамките на съюза и конкретно в страните-членки. В тази връзка доста странно ще изглежда присъствието в предизборната кампания на онези партии, които не могат да отчетат никакви заслуги, свързани с реализирането на национално равнище на водещи секторни европейски политики. Все пак те са отражение на смисъла на членството ни в ЕС. Колкото до конкретния български принос във функционирането на съюза през изминалата 2018-та година, тя донесе доста самочувствие за нас, като български граждани. Българското европредседателство вдигна летвата на очакванията ни – и в бъдеще страната ни да затвърждава тази тенденция със своето активно участие във вземането на решения за настоящето и бъдещето на Европейския съюз.
Според мен, дебатът за ЕС трябва да има няколко посоки в търсенето на съгласие – миграцията и опазването на външните граници на ЕС, координирани усилия в справянето с организираната трансгранична престъпност, с тероризма и с религиозния фундаментализъм, икономическото догонване и равноправното прилагане на европейското законодателство по отношение на всички страни-членки, демографският проблем, който е общоевропейски, образованието, опазването на природата и екологичното мислене, технологичното бъдеще, система и контрол за неутрализиране и ограничаване ефекта на хибридното въздействие върху обществените настроения, съхраняване и стимулиране на националните традиции в разбирането за семейство, бит, празнична система и културно разнообразие, реформиране на европейските институции и преодоляване на бюрократичните подходи. На този фон, силата на всеки опонент в битката за Европейския парламент ще е в предизвикателството да се даде конкретна алтернатива, а не в това да се “топи” опонента в българския политически живот или да се цели сваляне на легитимно избрано правителство. Да не напомням, че обвързването на резултатите от евроизборите с вътрешнополитическия живот и падането на правителство си е чисто “българска работа”, на която някои гледат като на неконституционна вратичка за предизвикване на предсрочни избори. Ако ме питате, приемам тези избори по-скоро за мажоритарни. Защото водещи трябва да са притежаваните от кандидата личностни и професионални качества и неоспорима обществено-политическа активност, езикова подготовка и компетентности за начина, по който функционира европейската администрация. Неговата идейна платформа на бъдещ депутат да е израз на реалните му възможности да добавя стойност, представлявайки и защитавайки интересите на България и българските граждани.
Eдин дебат за бъдещето на ЕС може да бъде белязан с различни виждания за него. При всички случаи сериозната политика изисква прагматичен поглед. ГЕРБ са избрали чрез слогана на кампанията да предложат на хората диалога за смисъла на нашето членство за ускорено развитие и достигане на напредналите страни-членки, както и за необходимостта съюзът да се развива, справяйки се с предизвикателствата. За “отсъждането” кое предложение ще е смислено и кое ще бъде проиграно по байганьовски, е твърде рано, макар че никак не е трудно да се досетим каква ще е предизборната кампания на останалите политически участници. Добре ще е да им напомним, че преобладаващата част от българите са еврооптимисти и би изглеждало странно, ако сред кандидатите за евродепутати разпознаем довчерашни негови отрицатели. Или ще ми кажете, че някога те просто са били емоционални? Няма да се съглася с вас, защото когато емоциите навлязат в логиката на мисленето на някой политик, той може да е много опасен. Между другото, давам ви възможност да се позамислите – дали и доколко можете да се доверите на подобни хора? Но още отсега искам да ви посъветвам да разглеждате успоредно идейните платформи (ако има такива) на всеки кандидат. Не се задоволявайте с приказки “за” и “против”, както и не позволявайте да ви заблуждават с неискрени и фалшиви ноти за патриотизма. Да не забравяме, че реформирането на ЕС като единна Европа или като общност на национални държави, ще рефлектира пряко в бъдещето на българската държава. Заслужава си да помислим прагматично върху двата варианта и как всеки един от тях ще рефлектира върху българските интереси. Все пак, не става ли въпрос за това в каква Европа искаме да живеем през следващите години, каква трябва да е ролята на България в Европейския съюз, и как ще продължи той да присъства в нашия дом?
