България се противопоставя на части от 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия.
В момента държавите-членки на ЕС обсъждат 21-вия пакет от санкции срещу Русия, който ЕК представи на 9 юни. Накратко, cанкциите обхващат области като енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и търговията. За първи път се предлага забрана за влизане в ЕС на руски военни, които са участвали в агресията срещу Украйна. Според някои европейски издания ЕС се опитва отново да включи в списъка руският патриарх Кирил. През 2022 г. ЕС се опита да го санкционира, но Унгария наложи вето върху решението. Обвиненията срещу него са за разпространение на пропаганда, която оправдава войната в Украйна.
Според Reuters, в пакета ще бъдат включени ограничения срещу 90 банки, които представляват повече от половината от всички руски кредитни институции, които извършват международни транзации. Според Урсула фон дер Лайен, санкциите ще бъдат особено строги към 31 от тях, както и към платформи и криптофирми в трети държави, които обслужват руски финансови интереси от кръга на санкционираните. За първи път ще бъде приложена “възможност за пълна забрана на предоставянето на услуги, свързани с криптоакитви в трети държави”. Това се предприема с цел да се ограничат възможностите на трети страни да заобикалят европейските санкции като обслужват Русия.
Очевидно е, че целта на 21-и пакет е затягане на санкциите срещу руската финансова система. Като се започне от замразяване на активи до пълна забрана на транзакции и финансови услуги. Тази мярка ще обхване най-големите банки, като известните Сбербанк, ВТБ, Алфа-Банк, Россельхозбанк, Промсвязьбанк, Московский кредитный банк, Совкомбанк и Новикомбанк. Някои по-малки банки ще бъдат с ограничен достъп до европейски капитал, дългосрочни инвестиции и отделни услуги. Под европейски санкции попадат и някои чуждестранни банки, за които има данни, че са заобикаляли санкциите.
По проект на санкционния пакет се включва и забрана за влизане в ЕС на всички, участвали в руско-украинската война на страната на Русия. За първи път се забранява влизането им в ЕС. Според Урсула фон дер Лайен, така Европа ще остане затворена за тях. Според някои европейски издания ЕС се опитва отново да включи в списъка руският патриарх Кирил. През 2022 г. ЕС се опита да го санкционира, но Унгария наложи вето върху решението. Обвиненията срещу него са за разпространение на пропаганда, която оправдава войната в Украйна.
Eвропейската комисия предлага и замразяване на тавана на цените на руския петрол в срок до януари 2027 година. Предвижда се и разширяване на списъка за забрана на обслужването на кораби от т.н. руски сенчест флот. Има се предвид налагането на ограничения срещу летища и пристанища, свързани с опитите за заобикаляне на европейските санкции за търговия с руски петрол, както и забрана за продажба на Русия на кораби за пренос на втечнен газ.
Европейската комисия предлага допълнителни ограничения върху износа на технологии и суровини, които могат да бъдат използвани от руската отбранителна индустрия. Сред тях са специализирани метали и сплави за авиационния и военния сектор, както и оборудване, свързано с производството и използването на безпилотни летателни апарати, системи за заглушаване на радиочестотния спектър и автомобилни части. Планират се и нови забрани за внос на стоки от Русия на стойност около 60 милиона евро, включително определени метали, метални руди и автомобилни компоненти. За първи път в санкционната политика на ЕС се предвиждат ограничения и за руския риболовен сектор. Част от рибните продукти ще бъдат обект на сериозни ограничения, а за други, включително треската, се предлага пълна забрана за внос.
Според двама дипломати, „България съобщи, че се противопоставя на части от 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия“. Това написа днес брюкселското издание „Политико“. Това бе потвърдено и в изявление на българския министър по външни работи Велислава Петрова-Чамова. Според нея, „санкциите имат за цел да окажат икономически последствия, така че да се стигне де ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата на преговорите. Когато става въпрос за санкции, които имат символен характер, България се противопоставя“, посочи тя. Като такъв тип “символични санкции” Петрова-Чамова определи предложението да се санкционира руския патриарх Кирил. „Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в банки на руския патриарх ще предотврати дейността му“, каза още тя. Според българската позиция „това няма икономически ефект, а има потенциал да бъде контрапродуктивно. Създават среда, в която се води антиевропейска пропаганда, защото Европа има вмешателство в църковни дела“, смята външният министър. Впрочем ЕС се опита да санкционира Кирил през 2022 година, но тогава решението беше блокирано от Унгария, когато премиер беше Виктор Орбан, като тогава той определи това като въпрос на религиозна свобода. Българската позиция в това отношение не се различава. Има и други елементи, които България не подкрепя. От една страна е енергийната линия. Пак според Петрова има мерки, които ще повлияят на дъщерни дружества на „Лукойл“. „Това е позиция, която България постоянно поддържа. За нас е приоритет да се поддържа енергийната стабилност“. Как ви звучи казаното? На мен – като написана инструкция, дошла от Кремъл и предадена по време на посещението във Външно министерство на руския посланик Митрофанова.
А вие нали не сте забравили какво се случи по време на посещение на агент Гундяев в България? Тогава той си позволи да отправи остър тон и упреци към тогавашния президент Радев и настоящ български премиер, поучаваки го публично: „България я освободи Русия! Нито Полша, нито Литва, нито други страни! Русия!“. Тогава сканадалното му поведение предизвика силен обществен и политически дебат. А може би си спомняте и кой коленичи в нозете му – настоящият български президент Йотова. Думите са излишни….
<<Към момента на публикуването на статията ми, дискусиите в Европейския парламент не са приключили, т.e. пакетът все още не е приет в окончателния му вид.
