ДА СИ СВЪРШИМ ДОБРЕ РАБОТАТА!

работата
Време за четене: 2 минути

Днес българинът е много уморен. Уморен е от политическата врява, но и от натрупаното мълчание през годините. Той мълчеше, когато набързо повярва в справедливостта на приватизационните фондове. Мълчеше, когато тихомълком и незаконно, от т.н. РМД – приватизация, се обогатиха с частен бизнес само десетина избрани – днешни капиталисти. Той мълчеше, когато разбра, че раздържавяването на собствеността отвори вратите за невиждани корупционни практики, a в същото време никой не контролираше как се изпълняват приватизационните договори от новите собственици. Мълчеше, когато го изхвърлиха на улицата, докато те разпродаваха на скрап довчерашните държавни активи. Той мълчеше, когато банките ограбиха парите му с ръководени фалити. Мълчеше, когато четеше по вестниците за незаконните “заменки” по морето и на териториите на националните ни паркове…

Мълчеше. И с мълчанието си участваше в “замитането” на всички незаконни и престъпни деяния в икономиката. В същото време щадеше “своите” и не спираше да гласува за тях. Продължаваше да се доверява на провалили се политици. Лесно правеше бърз завой към нова “харизма”, омайваща го с обещания за “светло бъдеще” и за социална държава, или как за “800 дни” ще го оправят… Лошото е, че никога никой не си записваше кой какво е обещал, никога никой не помнеше кой кога го е излъгал, никога никой не поиска отговорност, заради неизпълнено обещание. Но затова пък, много бързо се отказваше и предаваше тези, които въпреки всичко, успяваха да изплатят вересиите на предишните, и заедно с това да реализират национална строителна програма, да увеличат БВП, приходите,  финансовия резерв, да намалят дефицита и безработицата в най-ниските за ЕС граници, да променят средата за живот и доходите в рамките на въможното.

Мълчеше, когато преходът ни минаваше под мотото: “Гарван гарвану око не вади” и “Кучето лае, керванът си върви.” Нямаше, и няма посочени виновни и наказани. А в рулетката на властта периодически се появяваха едни и същи хора. Отново, и отново… за да направят поредния обир на държавата, за да заблудят поредното стадо овце. Ще кажете, че докато ги има овцете, ще ги има и овчарите! Да, те ще си остават едни и същи, и без срам ще се пазарят за цената на поредната лъжа. Защото знаят, че има кой да им вярва. И всичко ще продължи да си тече по някакъв наш, български път – със скроени скандали, с политическо крякане, с мътене на запъртъци, докато…ни насадят на пачи яйца. Така е до следващите избори, когато някоя манипулация ще пробие пашкула и сценаристи ще измислят протест. Или ще продължим да плачем, забравили, че ако не искаме да се удавим, ще трябва да успеем да стигнем до другия бряг – без да губим ориентация, размахвайки упорито ръце и държейки главата си високо над водата. Но ще продължим ли и по навик да си затваряме очите, дори когато трябва само да признаем – държавата намери стопанин? Tогава нека заедно – държава и граждани, да си свършим добре работата!

error: Свържете се с автора за разрешение!!