Да разказваме за Св. Св. Кирил и Методий и тяхното дело не е легенда, не е приказка, а история, която трябва да изучаваме. И винаги се започва с А , Б, В…. В думата АЗБУКА са скрити две букви Аз и Буки, които са първите две букви в глаголицата, създадена от двамата братя Кирил и Методий. Българската азбука е всъщност един увлекателен разказ за грамотността: Аз Буки Веди Глаголи Добро Есть Жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казват първите букви от азбуката, в чието начало са нашите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж….
В старобългарския език АЗЪ означава ПАМЕТ. Освен това означава и АЛЕМ, т.е. ПЪРВИ, а АН означава БОГ или НЕБЕ. Затова св. Св. Кирил и Методий поставят на първо място буквата А като символ на НАЧАЛОТО и САМОСЪЗНАНИЕТО. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума. Когато ги четете последователно, те образуват смислен текст. Това е едно скрито послание към народа, който ще ползва тяхното творение. Те искат той да разбере защо са нужни буквите, какъв е техния смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.
Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни ГЛАГОЛИ, т.е. да ни ГОВОРИ: „Аз Буки, Веди Глаголати! Добро Ест Живети ДЗело Земля! Иже (Йота) Како Люди Мислите, Наш Он Покой. Ръци Слово Твръдо! Ук, Фрът, Хер! От! Ща Чръв! Ци Ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен Он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Днес тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.
За мен 24 май винаги идва с уханието на цъфналия люляк и със спомена за онези венци от цветя които сплитахме, за да обвием с тях портрета на двамата братя Св. Св. Кирил и Методий. Празник за възхвала на делото им! Празник на словото, на думите и на буквите, които са стигнали до нас, преминавайки през вековете с енергията и с вибрациите на Светите Отци! Затова Словото на Братята е свято, а ние го носим така, както майката износва рожбата си. Св. Св. Кирил и Методий не са само минало, а настояще и бъдеще, защото Словото и Знанието са хляба, без който не бихме могли да оцелеем като народ.
Да пиша е любимото ми занимание, още от докато бях дете. От тогава вярвам в силата на думите и в съдържащите се в тях енергии и вибрации. Писането ми позволява да отида на най-далечното място и да се озова там, където си искам, с когото си искам, и то веднага. Усещам писането като финал на едно духовно състояние, което искам да покажа на другите. Не гледам на него единствено като на възможност да компенсирам нещо. Напротив, всеки път, пишейки, аз късам по едно парче от душата си. Позволявам на другите да надникнат, да влязат в нея. Това е то, споделянето. Аз уважавам хората, които ценят споделянето. Но не единствено като писане, а и като начин да говориш за това, което преживяваш или те вълнува. Едно от основанията ми да пиша е, че ме вълнува и ме боли онова, което ги вълнува и боли другите. А и знам, че споделянето на опит и знания винаги носи радост. Пиша, защото то ми помага да съхраня чувствителността си. Надявам се с енергията, която притежавам, да променям към по-добро нещата, които ни заобикалят и които ни се случват. Писането и словото ни помагат да преминаваме границите, които ни разделят, защото само заедно можем да променим света.
Нека да са свети имената на двамата братя Cв. Св. Кирил и Методий! И нека да пребъде делото им! Поклон пред техния духовен подвиг! Да е свята ръката и на всеки, посветил професионалния си път и живота си на словото и познанието! Честит празник!
