Това каза Лаура Кьовеши – европейски главен прокурор, по време на предишното си посещение в България. Както вече е известно, тя пристига днес по покана на министър-председателя Кирил Петков днес. Според прессъобщението на МС, премиерът ще се срещне с нея, а разговорът им ще се състои в Министерски съвет. Двамата ще обсъдят приоритетите на правителството за борба с корупцията и за съдебна реформа, както и взаимодействието между двете институции. Това е третото посещение на Кьовеши в България. Първото й посещение беше през 2017-та година в качеството й на главен прокурор на Румйния. Второто – през юни 2021 година като Главен европейски прокурор. Настоящото й посещение е второто в същото й качество. По изявлениие на министър-председателя, Министерският съвет щял да стане “директна точка за контакт c Европейската прокуратура, така че сигналите от МС ще постъпват директно към европрокуратурата, без да има посредници”. Според Петков, тези нови отношения между двете институции ще дадат възможност за експедитивно изпращане на сигнали, свързани с корупция и злоупотреба с европейски средства.
Сега да си припомним за какво става дума, когато чуем името Кьовеши и опитва ли се някой в България за пореден път да я употреби политически. Аз имам не една, а няколко публикации, свързани с нея като главен прокурор на Румъния (“За Кьовеши – вчера и днес“, “Българско Кьовеши, мерси!“, “Да отгледаш Кьовеши“ и др.). Поводите бяха много конкретни и трябваше да изразя гледната си точка, ръководейки се и тогава от моето прагматично отношение към теми, свързани с правото и със закона. В този контекст, посещението й през 2017-та година като главен прокурор на Румъния остави спомена за крах на онези, които бяха инициирали покана до нея. Същите, които са превърнали политическия натиск върху прокуратура и главния прокурор – тогава Цацаров, а сега Гешев, в болезнена фиксация за поддържане на слабото си присъствие в българската политическа дествителност. Но ако имаше някаква полза от нейното пребиваване тогава, то е че българските граждани – въпреки наложените ограничения в достъпа на журналисти за отразяване на формата, разбраха, че румънските съдии нямат право или почти не връщат на прокуратурата дела за корупция “за отстраняване на процесуални нарушения”. Нещо, което много често се прави от българските съдии.
На пресконференцията, която Кьовеши даде през юни 2021-а година, тя заяви, че Европейската прокуратура ще работи напълно независимо и няма да се поддава на политически натиск:”Никой няма да може да се намесва в тяхната (б.а. на делегираните европейски прокурори) работа. И това трябва да е ясно на всички.” Тя каза, че ще разкрива публично всеки опит за натиск върху прокуратурата и намесата в разследванията, вкл. опитите за намеса от страна на политиците. До тук добре, но тя дали знае кой и защо продължава да упражнява пряк политически натиск върху българската прокуратура и дали това е допустимо в държава-членка на ЕС, приела с Договора за присъединяване да спазва върховенството на закона и демократичният принцип за разделение и независимост на властите? И ако не знае, кой трябва да я информира, а не да го скрива или да я дезинформира? И предвид публично заявените от нея критерии, от които ще се ръководи Европейската прокураторa – независимост, принципно разглеждане на всяка жалба и недопускане на политически натиск, основателно възниква един въпрос. Ще допусне ли тя да бъде употребена политически от българските хитреци, скрити зад някаква неясна “съдебна реформа”. Засега тя се свежда до едно – “да сменим настоящите с наши хора”. Така те разбират “промяната”, а всъщност се има предвид овладяването докрай на съдебната състема и използването й като репресивен инструмент за справяне с политическите опоненти.
Миналата година Кьовеши бе категорична, заявявайки:”Не става дума за доверие и лични чувства, важно е да зачитаме закона по всяко време. Националните органи, които имат сигнали за престъплениe, трябва да сигнализират. Качествoто на дейността на една прокуратура зависи от законадателните инструменти, от ресурсите – човешки и финансови, и от независимостта. Дейността й зависи и от сигналите и от информацията, която получаваме. Ако искате да блокирате работата й, може да изпращате хиляди дребни дела. Така няма да има ресурс за важните дела. Ето защо Европейската прокуратура не може да се занимава с дребни дела.” Какво имам предвид напомняйки ви този нейн цитат? С тези няколко изречения, отнасящи се за Европейската прокуратура, тя казва няколко принципни неща, важни за работата на всяка прокуратура. На първо място, “важно е да зачитаме закона по всяко време.“ Бих добавила – той да се прилага по отношение на всеки и никой да не е недосегаем, ако ще да е министър или президент. Второ, „националните органи, които имат сигнали за престъплениe, трябва да сигнализират.“ У нас това са МВР, КАПКОНПИ, прокуратурата…През последната година и заради явния политически натиск и опити за дискредитиране на прокуратурата и на Главния прокурор, разбираме чрез медиите, че МВР не предоставя разследваните случаи. А във връзка с т.н. “списък Гугъл”, поисканите от държавното обвинение разследвания, свързани с посочените лица, разбираме, че такива не са предоставени или качеството на част от постъпилите не дават основания на прокуратурата. Точно това има предвид Кьовеши, когато говори за качеството на дейността на една прокуратура. Защото тя трябва да следва върховенството на закона, т.е. справедливото му прилагане, а то е възможно при достатъчно доказателства. Затова прокуратурата трябва да бъде оставена да работи, спазвайки демократичните принципи, вкл. да бъде съхранена нейната независимост.
България участва в ръководството на Европейската прокуратура с европейския прокурор Теодора Георгиева. Тези дни се появиха публикации за (не)регламентирани срещи между нея и представители на правителството на най-високо равнище. Пропускам коментирането на появилата се медийна информация, но ако това е вярно дали не са използвани за политически натиск или за посредничество, чиято цел е политическа? И дали за това трябва да бъде информирана самата Кьовеши. Защото това пряко влиза в противоречие с по-рано заявеното от нея, че ще разкрива публично всеки опит за натиск върху прокуратурата и намесата в разследванията, вкл. опитите за намеса от страна на политиците. Колкото до казаното от премиера, че Министерският съвет щял да стане “директна точка за контакт c Европейската прокуратура, така че сигналите от МС ще постъпват директно към европрокуратурата, без да има посредници”, ще ви припомня, че жалби до Европейската прокуратура може да бъдат внесени и от частни лица, а самата тя може да се самосезира и от медийни разследвания. Във връзка обаче с казаното от министър-председателят, въпросът е защо се прави демонстративно? Ами защото в това се вижда възможност – след като не се успява с пропагандното говорене срещу Главния прокурор, да опитат и по този начин да го дискредитират. Съмнението за преследване на подобна цел се съдържа в разбирането по същество за прокуратурата, която е държавното обвинение, т.е. представлява интереса на държавата. Виждате ли, ние му нямаме доверие и затова го заобикаляме. Любопитна съм дали Кьовеши ще допусне да бъде употребена политически?
Припомням, че България е задължена да прехвърля в Люксебург всички дела които попадат в юрисдикцията на Европейската прокуратура, а тя може да избира по кои от тях да работи. Разполага с 15 постоянни състава. Имайте предвид че делата се разпределят на случаен принцип, а някои от тях даже могат да попаднат под личното наблюдение на самата Кьовеши. Водещ е критерия за незабавяне на сроковете за разследване и надзор. Миналата година Европейският главен прокурор сподели очакванията си за българския офис – да работи ефективно и да действа независимо. Eвропейската прокуратура има във фокуса си всяка измама с европейски средства за над 10 000 евро, пране на пари и престъпления, свързани с еврофондовете. Най-актуалната му задача е надзора по разходване на средствата по Плана за възстановяване – да се гарантира, че тези 750 млрд евро под формата на заеми и безвъзмездни средства да стигнат до икономиката и до европейските граждани. Отнася се и за България, въпреки че остана единствената държава-членка на ЕС. която още няма одобрен План за възстановяване. Така че “важно е да зачитаме закона по всяко време”…
