Когато някой започне да ви говори как скоро ще пътуваме с летящи коли или с един eдинствен пътен документ ще може да пропътувате разстоянието от Силистра до Ню Йорк или да ви разказва приказки за “летящa пощa”, за талази от електромобили, за термоцентрали и “нулева корупция”(и даже борбата с нея да бъде мултиплицирана в РСМ ), трябва да знаете две неща: комунизмът и “светлото бъдеще” се завърнаха заедно с новите остапбендеровци. Вие добре знаете кой е Остап Бендер. Той е „великият комбинатор“ и безскрупулен мошеник – основен герой в романите на Илф и Петров („Дванадесетте стола“ и „Златният телец“). А днешните наследници на Остап Бендер – и те като него, знаят много добре „четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари”. И те като него са посветени в истината, че държавата е “чекмедже, което само трябва да знаят как се отваря”. Има обаче един факт, който ги различава от него – Остап Бендер има слабост да чете Наказателния кодекс, но това едва ли се отнася за управляващите, предвид медийно известни детайли от личните им истории.
Но да си дойдем на думата, за да си знаете! Когато някой не може да реши непосредствените проблеми – вашите и на държавата ни, поради дефицит на компетентност и експертиза, какво му остава? Да ви обещааааваaaa! Иначе как да скрие факта, че си няма хал хабер как да спре всички тези негативни процеси и отражението им върху живота на българските граждани. Какво че те обедняват с бързи темпове, инфлацията за потребителите вече е 10%, а за промишлеността – 30%. Прогнозата на повечето експерти е за още по-голямо двуцифрено число. Разбирате ли сега защо е тази приспивна песен от обещания и мечти за “светло бъдеще”, докато вие мълчаливо гледате в тавана? А и управляващите са спокойни, защото са наясно, че това, което се каже или се напише не означава, че трябва да се изпълни (перифразирам публично заявеното от настоящия финансов министър по време на онова споразумяване в МОЛ-а).
И за да съм още по-конкретна – в момента се измисля какво ли не, но само и само – най-накрая, ЕК да одобри и приеме Плана за възстановяване. Десет месеца управляващите не могат да се справят с една стратегическа визия и сега са готови да заложат какво ли не, вкл. и ТЕЦ-овете да горят боклуците на света (а може би по-важно е нечий бизнес да печели с вноса им (звучи ви познат този сюжет от неотдавнашна сага с главни герои двама братя). Защо ни е да ги заменяме с паро-газови централи, като някой отново ще ни направи зависими и ще се опитва да ни спира тока (според финансовия министър)? Затова най-сигурно ще е с боклуците! Eх, a какво бъдеще се очертава с термоцентралите! Това последното е хубаво, ако не касаеше бъдещето, а проблемите с енергията чакат незабавни решения – сега, а не утре. Виж, оказа се не мечта, а настоящ приоритет – да бъде стопирано строителството на тунела под Шипка, който е стратегичтески обект, но как звучи само обещанието – ще ни построят три-четири други! А защо не и “тунел над Дунав”? Нищо не пречи – все в тоя дух, да бъде реализирана поредната ексцентрична трасето на АМ Струма да бъде извадена от дефилето и да минава „по склоновете на Пирин“. Подобно решение би означавало, че магистралата няма да бъде построи в близките 10 години.
Нещо до тук да ви направи впечатление? На мен – да! Ще ви го подскажа с един жокер от Министъра на регионалното развитие и благоустройството: „Като преспах и се събрах тази сутрин, смятам да канселирам този проект (б.а. тунела под Шипка) и да възложа ново проектиране…“. Сещате се какво означава канселирам (от англ. cancel – отказ), въпреки че тази чуждица си има българската дума – отказвам. Но нали отчитате какъв би бил ефекта върху общественото съзнание, ако произнесеш “отказвам” и особено ако това се чува всеки ден от управляващите? Впрочем засега те са се доказали единствено в “изчегъртването” и в “канселирането”. Защото май друго не могат. И докато правят това, държавата, която за тях – а не само за Остап Бендер, се очертава да е едно чекмедже, което ще отварят, докато ни…обещават. Истината е, че те нямат никакво намерение нито да решават текущите ни проблеми и кризите в държавата, нито да свършат някаква непосредствена работа. Но пък ще продължат да ни обещават до следващите избори, защото по всичко личи, че те се държат като в предизборна кампания. Защото какво означава – трябвало им време за анализи, отлагат важни решения, говорят за нови трасета и стартиране на нови процедури…Означава отдалечаване във времето на конкретни държавни политики, защото те много добре знаят, че не им е отредено дълго да управляват.
След казаното до тук, ми остава само едно – да ви припомня, че “cпасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. (Остап Бендер)
