Теми

Популярни

ДАТАТА 4 ФЕВРУАРИ 1997

4 ФЕВРУАРИ 1997

Декември 1996 година. Българската държава е във фалит и е неспособна да изплаща външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. Една трета от банковия сектор – 19 банки, са фалирали вследствие икономическата кризa. Големият грабеж е направен и дълговете на т.н. „кредитни милионери“ се изпариха, a заедно с тях – и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срина, а моята учителска заплата стана 4 долара. Магазините бяха празни. Заради зърнената криза купувахме хляб с купони. Мощна протестна вълна обхвана цялата страна. Недоволството бе породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подаде оставка като председател на Висшият съвет на БСП и декларира, че подава оставка и като министър-председател, както и оставка на цялото правителство.

На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, въпреки че е длъжен по Конституция, президентът Жельо Желев отказа да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство. СДС обяви национална политическа стачка и призова към гражданско неподчинение. Протестите обхванаха цялата страна. Протестното шествие пред парламента завърши с блокада на сградата, когато привечер парламентът бе обграден от жива верига. През нощта се стигна до насилие. Към парламента политат камъни и всякакви твърди предмети, а депутатите са евакуирани. Има и ранени. По-късно до нас стигаха различни версии за случилото се – щурмът на парламента от 10-ти януари бил дело на самите служби, за да бъдат злепоставени демонстрантите.

Протестите срещу създаването на втори социалистически кабинет продължиха. На 21 януари изтече мандатът на президента Желю Желев, а седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчи мандат на БСП за съставяне на ново правителство до 4 февруари. Площадите продължиха да са изпълнени с недоволни хора. На определената дата кандидатът за премиер Николай Добрев и Георги Първанов – лидер на БСП, идват при новоизбрания президент Петър Стоянов, за да му връчат състава на новото правителство. Според президента двамата носят само една папка – с имената на министрите. Митовете, свързани с тази дата не са един или два, но най-важният се отнася до това дали папката е била само една или са били две, както твърдят от БСП. По думите на президента Стоянов, това звучи несъстоятелно. В едно свое интервю той припомня, че Добрев е дошъл с една папка, съдържаща списък на готов кабинет, и не е вярно, че БСП сама се е отказала от мандата за съставяне на правителство на 4 февруари 1997 година. Той твърди, че решението за отказ от мандат идва по-късно – след заседанието на свикания от него КСНС.

Според българския президент, тогава той е бил изправен пред дилемата – да приеме папката и да я внесе в НС за гласуване, което тогава беше напълно вероятно, тъй като социалистите имаха мнозинство – разполагаха със 125 депутати, а другата възможност Петър Стоянов определя като “на ръба” на Конституцията. Затова свиква КСНС, предвиждайки непредвидимите последствия за страната при едно ново правителство на БСП. Затова няколко часа след като президентът отказва папката със състава на новия кабинет, Георги Първанов и Николай Добрев връщат мандата под натиска на Консултативния съвет за национална сигурност. Коментирайки събитията, Петър Стянов е категоричен, че всеки друг изход тогава би означавал провал на членството ни в НАТО, а по-късно – и в ЕС.

По време на събитията, за които става думa, президентът Стоянов беше на този пост eдва от дванадесет дни. Това не му попречи да изиграе активна посредническа роля в условията на фалирала държава и национална политическа стачка, гражданско неподчинение, правителство в оставка и всеобщ хаос. Последва назначаване на служебното правителство на Стефан Софиянски и решение на КСНС за организиране и провеждане на предсрочни избори. На 15 февруари бе обявено въвеждането на валутен борд, а на 17 февруари България депозира молба за членство в НАТО, както и последва възстановяване на сътрудничеството с Международния валутен фонд. Предсрочните избори, проведени на 19 април 1997 година, бяха спечелени от Обединените демократични сили (СДС Демократична партия, БЗНС, БСДП).

За събитията, предхождащи и последващи датата 4 февруари 1997 година, трябва да говорим, за да не допуснем всичко отново да ни се случи. Защото познаването на историята винаги дава посока за мислене, но и за действие. Затова да гледаме на обективното отразяване на историческите факти като на възможност да придобием опитност за оценяване на политическите събития. Още повече, че в контекста на днешното поведение на БСП преди евроизборите, тази дата е едно напомняне на поговорката, че “вълкът козината си мени, но нрава – не.” Затова не забравяйте кой, кога и как ни е ограбил, и какво зло ни е стоварил. Виновните за банковите фалити и за икономическия крах на държавата тогава, както и активисти на разбойническо-мениджърската приватизация, днес безсрамно продължават да ни се натрапват като ментори и лидери на партия, и да са лица на оная…“визия за България”, обещавайки ни от същото „светло минало”. Достатъчно е само да си спомните кой беше министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов, или кой и кога точно е приватизирал “Техноимпекс”. Затова не подценявайте основната опасност, като не им позволявате, както и на другите около тях, да контролират и да влияят на вашите възприятия и усещания за обективната действителност. Тази тактика – да се нагнетява изкуствено обществено напрежение със сценарии за измислени скандали и с внушения как “държавата се e разпаднала” при настоящето управление, се цели директно във вашето мислене. А е известно, че то е допирната точка на всеки личен политически избор. Затова ви съветвам да не бягате от уместните и логични изводи и доводи, когато търсите отговор на въпроса – коя е обективната истина за днешна България и кое е по-добре за нейното бъдеще…

error: Свържете се с автора за разрешение!!