ВЛАСТ, УПРАЖНЯВАНА КАТО “ПРАВОМОЩИЕ” ЗА ДАЛАВЕРИ

инфантилизъм
Време за четене: 4 минути

Може да ви звучи странно като заглавие. Но това на фона на разкритията на служебното правителство за неефикасност и неефективност при реализирине на управленските правомощия на правителството на Четворната коалиция, моето усещане е точно такова – управление заради далавери. Защото де да беше само неефикасност и неефективност при обслужване на обществения интерес! Впрочем, съмненията, породени още с промените в структурата на Министерски съвет, eдно по едно се потвърждават. Шест месеца държавата ни е била управлявана от едно феодализирано правителство, в което всеки от коалиционните партньори е действал със собствен аршин, нe се е ръководил от обществения и държавен интерес, а от това кой да е на по-голяма далаверa*, докато е във властта.

Подобна феодализация неменуемо е водила до занижен единен контрол, а основната причина е в дефицита на управленско лидерство в упражняването на правомощия. Налице е било съсредоточаване на неконтролирани правомощия, което естествено е предпоставяло условия за корупционен риск. И това се е случвало на фона на ширещата се шуробаджинащина, роднински, партийни и бизнес връзки и назначения, в какъвто техен символ се превърна правителството на Петков. Cправедливо e да бъде поставен въпроса за качеството на държавната работа, която това правителство е свършило. И не е свършило. И до днес не знаем, а само можем да гадаем защо бяха концентрирани множество правомощия в Министерството на финансите. Или какви са били аргументите за измененията и допълненията, касаещи управлението на европейските средства. Спомням си добре, че още през януари т.г. в изпълнение на законовите си правомощия по съгласуване относно наличието на корупционен риск на законопроекти, предложени от органите на изпълнителна власт, КПКОНПИ бе категорична и не ги съгласува. Изрично в свой анализ на проекта на Устройствения правилник на Министерството на иновациите и растежа (МИР), комисията установи “индикации, представляващи рискови зони за корупция.” Там се казваше още, че “с проекта на Устройствен правилник на МИР (б.а. Министерство на иновациите и растежа), на новосъздаденото министерство се възлага управление и контрол на значителни средства, предоставени на България от Европейския съюз. Това включва управлението на пет оперативни програми, както и изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост. Общият финансов ресурс за управление, без да се отчитат средствата по предходния програмен период, е в размер на 4 323 998 910 евро.” А какво всъщност свърши Министерството на ефективното управление, освен че беше запомнено със случая “Български пощи” и с неадекватните си действия по отношение на украинските бежанци?

Всяко българско правителство носи отговорности, както за законосъобразното реализиране на функции и правомощия, дадени му от Конституцията, така също то трябва да обслужва държавния и обществения интерес. Да не забравяме, че има граници, които управляващите не бива да преминават. Те са ценностно обвързани с устоите на демокрацията, правовата държава и върховенството на закона. Аз не помня друго правителство през целия преход, което така очевадно да си е позволявало шуробаджинащина. Публично известните случаи на назначения по семейни връзки, роднинство по всички линии, лични и бизнес отношения, означават само едно – овладяване на държавата от кръг хора, между които същесвуват явни зависимости. Говорим за подходяща среда, в която конфликтът на интереси води единствено да злоупотреба с власт и преследване на далавери. Процес, който може да бъде провокиран и от случаите на превземане на няколко водещи позиции от едни и същи лица, което беше факт в това правителство. Същевременно с това беше оповестен един “респектиращ” факт – правителството на Петков назначило 62 –ма съветници. По този повод избирателите имат право да питат, а кой всъщност върши работата на правителството? Хора с достатъчен административен и експертен капацитет ли ни управляваха през тези шест месеца? Спонтанно възниква и въпроса за неефекитвното разходване на публичен ресурс.

Като стана дума за публичния ресурс, вчера медиите съобщиха, че КПКОНПИ ще разследва случай с 400 000 хиляди лева, приведени от Министерсттвото на икономиката на адвокатска кантора, а според въпросните публикации зад това стоят роднински връзки и конкретни лични интереси. Дали става дума само за правонарушения при администриране на финансови средства или зад това стои корупционна схема за източване. Защото надявам се да си спомняте за една друга кантора, свързана с “Продължаваме промяната”, и за една нарочна заплата от 14 000 лева. Адвокатска кантора се оказала удобно убежище за пренасочено финансиране и за Министерството на спорта….Та когато говорим за “чекмеджета и кюлчета”, при въпросното управление те май не са били само измислен художествен образ. Kой знае докъде щеше да стигне държавата, ако не беше този вот на недоверие –единственият успешен през 32-те години български преход. Добавете към току-що казаното и цялата сага около газовите доставки, 800 000 от Кинтекст в посока офшорна сметка. Подходящ сюжет и повод за всеки правоохранителен орган да си свърши работата докрай, ако все още сме правова държава. Защото българските граждани очакват публичност и потърсена отговорност кой и защо е действал против обществения и държавен интерес.

По мое мнение, правителството на Четворната коалиция даде много поводи за съмнения дали в процеса на реализиране на правомощията си не е действало в условията на реални предпоставки за смесване на функции и неспазване на основни изисквания. Поради публично известни индикации за конфликт на интереси и наличието на корупционни рискове, мисля, че е необходим одит и обстоен анализ на целия период на въпросното управление. Ако правоохранителните органи са с нещо задължени на българските граждани, то това е разкриването на цялата истина. Причините това да се случи са реализираната финансова политика, непрозрачния начин на разходване на част от публичния ресурс – широко обсъждан в медиите, галопиращата инфлация и липсата на целенасочена държавна политика по нейното ограничаване, влошаване на макропоказателите и на инвестиционната среда, нереализиран все още План за възстановяване, пълно безхаберие при решаването на текущи проблеми на инфраструктурата, никакъв интерес и артикулиране на проблемите на местната власт, отсъствие на стратегически направления в средносрочен и дългосрочен план и т.н.

При този дефицит на управленско познание и умения, същите хора искат отново да ни управляват. Те наистина “счупиха държавата”, поради собственото им незнание що е това държавност, правова държава, демокрация. Иначе не биха възродили позабравени уродливи проявления отпреди 1989-та. А и няма как да са “промяната”, когато са издигнали за знаме човек, който символизира това комунистическо минало. Кой разумен човек би дал гласа си за демонстрираните през изминалите шест месеца – некомпетентност, управленcко безхаберие, липса на идеология, хаотично упражняване на правомощия и неизпълнени ангажименти към обществения договор за справяне и преодоляване на кризите, а не създаване на нови. Добавете към това и провала във външната политика, дефицит на авторитетна комуникация с международните институции, загуба на извоюван от Борисов авторитет, пълно изолиране на България, поради незаемането на ясни и категорични позиции, касаещи региона на Балканите, войната на Русия в Украйна, както и в международните отношения.

Предизборно време е! Мислете….В каква България искате да живеете след 2 октомври? Искате ли отново да ви управляват тези, на които им бяха достатъчни само шест месеца, за да се провалят завинаги? Моето мнение е, че не ни трябва власт, упражнявана eдинствено като “правомощие” за далавери и корупция.

*от итал. eз. dare avere – даване-имане или да дава-да взема“,дот тур. ез. dalavere – нечиста сделка, мошеничество, измама. ур. dalavere) Нечиста сделка, мошеничество, измама.

error: Свържете се с автора за разрешение!!