В неделя премиерът Бойко Борисов изрече една метафора, в която ставаше дума за “яйцата на грабливите птици”. Тези, които успяха да го чуят, навярно се запитаха за пореден път – защо България се превърна в най-голямото местообитание на “грабливите птици”? Аз имам един много прост отговор – през тези години институциите, които трябваше да ограничат тяхната популация, не си свършиха работата. Стана така, че единичните екземпляри получиха неограничена свобода и успяха да разширят периметъра на своето местообитание, превръщайки го в колония от себеподобни.
Не мислите ли, че много от нещата, които ни се случват на нас като народ, се дължат на отсъствието на достатъчно памет. Днес говорим за КТБ, като за най-голямата финансова афера. А спомняте ли си за Балканбанк, Първа инвестиционна международна банка, Стопанска банка? Изпишете им имената в Гугъл, и ще си припомните за тях, като за първите “грабливи птици”. Отворете пресата от онова време, известни са като “банката на Мултигруп”, “банката на мутрите” и “банката–кредитор на престъпния свят”. Те изчезнаха, така както се бяха пoявили – от нищото, а заедно с тях изчезнаха и спестяванията на вложителите. Потънаха в небезизвестни джобове – чрез пренасочване с далавери към синове, дъщери, роднини, икономически кръгове и партийни централи.
През 1996–та година станахме свидетели на най-голямата криза в банковия сектор. По данни от пресата, тогава 60% от банките бяха изпаднали в несъстоятелност – Международна банка за инвестиции и развитие, Туристспорт банк, Частна земеделска инвестиционна банка, Търговска банка “Славяни”, Бизнес банка, Капиталбанк, Елитбанк, Търговска банка “Моллов”… Всички те се изпариха заедно… с парите. А вложителите им и останалите българи, останахме заклещени в девалвацията на лева и обезценяването на националната валута. Тогава пенсиите стигнаха два долара на месец, а заплатите ни – три – четири. Само за две седмици през януари 1997 година, цените на стоките, които правителството следеше, скочиха с повече от тридесет процента. Инфлацията стигна сто процента. Хиперинфлацията бе факт, а децата ни ядяха само филии хляб, намазани с маргарин…
Едно цяло поколение няма как да има тeзи спомени. Надявахме се, родените в края на 90-те години, никога да не изпитат тежестта на онова време, когато се стопяваха милиони спестявания на български граждани. Но уви! И на тях трябваше да им се случи нещо подобно – “грабливи птици” снесоха “яйцето” КТБ. Казват, че всичко се e случило едно към едно. Ако се позовем на прокуратурата – и нейният собственик разполагал спокойно с кредитния ресурс, упражнявал еднолично управление, като предишните. И той като тях финансирал избирателно проекти и фирми, оглавявани от роднини или негови бивши и настоящи служители. А навярно и те, като него са подкрепяли изгодни икономически и политически начинания. Разчитали са на рефинансиране от държавата. И те са се чувствали свободно в кожата на еднолични собственици на цялото имущество на банката. Гледали са на финансовия ресурс като на личен портфейл, а с “отварянето на кесията” демонстрирали самочувствие на големи бизнесмени.
Всяка една от тези банки, обявени изначално като банки, се оказваха финансови пирамиди за грабеж. Това което шефът на спецпрокуратурата наскоро каза за КТБ, определяйки я като “финансова измама с корупционен привкус”, спокойно може да съотнесем и към споменатите банкови случаи, преди нея. Задоволете любопитството си и се позаинтересувайте, къде са сега тези херои от българския преход, в какво охолство се къпят техните наследници, с какви семейни имоти разполагат и каква част от националните ни активи са ограбили. Няма да се изненадате – съдбата им е същата като на хероя от най-новото време – собственикът на КТБ, т.е., те останаха ненаказани от правосъдната система и помилвани от народната памет. Само че сега непомилвана остана държавната хазна – на вложителите в КТБ бяха изплатени 3,6 млрд лева по закона за гарантиране на влоговете в банките. Сума, която държавата предостави като заем на ФГВБ. Ако тези пари не бяха отклонени в този момент, с тях наистина можеше да се превъоръжи армията, да се изградят магистрали, да се изплатят надбавки за всички пенсионери, да се увеличат заплатите на учителите и на полицаите.
“Американските” централи са също едно голямо “яйце”, снесено от “грабливите птици”. “Жълтъкът” в него са договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия от „Марица-Изток“ 3 и „Марица-Изток“ 1, които са подписани на 13 юни 2001 г. по времето на правителството с премиер Иван Костов – четири дни преди парламентарните избори, които той загуби. Договорите са за 15 години и влизат в сила от момента, в който централите заработят. А „Марица-Изток – 1” заработи на пълна мощност през декември 2011 г., т.e. до 2027 г. ще плащаме електроенергия на няколко пъти по-скъпи цени от тези, на които продава АЕЦ “Козлодуй“. Дългосрочният договор за “Марица-Изток – 3” е до 2024 година. Ако съдим по думите на Делян Добрев – бивш министър на енергетиката, изречени в едно отдавнашно интервю, “в договорите няма нито една клауза, която да защитава интересите на българската държава”. Вече става ясно, защо НЕК бе на загуба дълги години, а едва отскоро се заговори за формиране на печалба. Разбирате ли и защо правителството на Бойко Борисов и всяко следващо, ще трябва да продължат да плащат на американските компании по милиард, осигурявайки им печалба по договор, а не по икономическа реализация на пазара за електроенергия?
Не бих пропуснала другото голямо “яйце” – двата руски реактора за АЕЦ “Белене”. Оставих тази история за накрая, не защото е по-маловажна от останалите, а защото е най-дълга. Тя започва в далечната 1981-а година, когато МС на НРБ взема решение за изграждане на площадка за II АЕЦ. Така се слага началото на “Одисеята Белене”, за да последват години с редуване “на ход” и ”замразяване”. И всяко правителство – с амбиции да излъже народа си. За да стигнем до 2012-та, когато мораториумът, обявен при правителството на Борисов, бе одобрен от Парламента. Едва тогава за повечето българи стана ясно, че всъщност договор за изграждането на нова АЕЦ няма. Всичко се крепяло на едно Споразумение, към което по-късно НЕК подписва Допълнение 5, с което се поръчва оборудване на стойност 673,9 млн. евро. А специалистите по въпроса “Белене” твърдят, че до този момент загубите за данъкоплатците от тази авантюра, се начисляват на повече от половин КТБ – 2 470 486 694 лв. Само за двата реактора настоящето правителство заплати около 630 млн евро. Помислете още малко и си отговорете, какво можеше да направи държавата и с тези пари – още за нова инфраструктура, още за заплати, пенсии, за модерно здравеопазване и образование…
Прочетох в Уикипедия, че “грабливи птици е несистематично сборно название за семействата: Ястребови, Соколови, Совови, Забулени сови.” Принадлежащите към тези семейства са хищни представители на птичия свят. Те нараняват, убиват и се хранят с по-дребни свои събратя. Навярно има резон в това, някакви “зелени” организации да настояват за регулиране на популацията им. Да, ама не! Казвам го между другото, но и в подкрепа на въпроса, който си задаваме всички – кога някога ще дочакаме правосъдие заради “яйцата” на “грабливите птици”, снасяни – други да плащат сметката? Но едва ли ще се случи скоро, при тази дългогодишна тенденция на нарастване на добива на “яйца” от “грабливи птици”…
Тези дни ни натресоха още едно “яйце”. Този път, като следствие от някогашно недалновидно правителствено решение от времето на Тройната коалиция, свързано с “Натура – 2000” в защитени зони на крайморска Добруджа. А покрай това се заговори и за неспазване на пълните процедури за екологична оценка, и как през 2009-та, в нарушение на екологичното законодателство са издадени хиляди разрешителни за ветропаркове и соларни, мини ВЕЦ-ове в зони за „Натура“. Добре би било да знаем кои са били привилегированите, а не само това, че правителството Борисов-3 ще трябва да плаша чужди сметки. От вчера и друго “яйце” е на път да “глътне” 15 милиона. Става дума за утилизацията на трихлоретана – отровният производствен отпадък на някогашното “Полимери-АД”. Оставили са ни го в наследство т.н. приватизатори, които вече са успели да го оглозгат, а навярно и да го разпродадат за вторични суровини. Не за друго, а зa да могат днес да се возят на “Mercedes-Maybach”! Ами, прав е премиерът Борисов…. Прав е и вицепремиерът Симеонов – “птиците” или хората… Е, дано сценарият да не е по Хичкок!
