Корупцията вече не е само усещане
Те се появиха в политиката с лъжа, подкрепена от настоящия президент Радев и лансирани с вдигнатия от него юмрук. Появиха се с режисирани медийни фойерверки и възхвали от близки до тях политолози и коментатори. ПП искаха да представят себе си с едно лице, а се оказаха с много лица. И всичките – измамни и нагли. Показаха ни какво е да си политически хамелион и как можеш с измама да използваш властта, когато си в нея. Безотговорни. Те се появиха, за да може някои от нас да разберат как не бива да се управлява. Защото те търсеха какво да разрушат, а не какво да изградят. Опитваха се да представят видимите достижения на опонентите си за невидими и бяха мобилизирали зависимата медийна мрежа и техни НПО-та, за да може „промяната” да продължи във всичките й измамни преображения. Така цялата им „енергия” беше свързана с омаскаряването на политическия опонент. Ако може – и неговото унижение и унищожение. Докато те продължаваха с надграждането на илюзии, свързани със собственото им пребиваване във властта и с посегателства върху държавността и демокрацията. И всичко това те наричаха “промяна”. „Промяна” беше да провесват бесилки по софийските булеварди, да палят и да къртят, да арестуват незаконно лидера на опозицията….Но най-важното за тях е било да се докопат до властта и да продължат с „бухалките”, превземайки всички нейни лостове за репресия, докато в същото време изграждаха клиентилисткия си профил и оставяха в заблуждение избирателите.
Но дали те знаеха, че където е политиката, там е и позорът. Ако българските политици знаеха това и се съобразяваха със съществуването на риска един ден да са отново никой, може би и съдбата на народа ни би била друга. Случва се така, че по българска традиция водещата цел на всеки следващ управляващ е да съсипе предходния и да се опита да покрие с прах и кал постигнатото преди него. Защо го прави ли? Много е просто – за да ни разсее от онова, което ни очаква при неговото управление. Но те не знаят, че истината винаги остава истина, а лъжата остава история. Ще да съм го прочела някъде, а може и да е мое заключение. Няма да се напрягам, за да си спомня. Важно е, че е заживяло в битността на ценност, която споделям с вас.
Да се опазиш от и в политиката, е като да бягаш постоянно от дявола. Хем ти се иска да съгрешиш, подмамен от него, хем упорито ти се ще да пропуснеш подобен епизод – сам да се овъргаляш в “катранената смес” или да позволиш на другите да го направят. Но няма как да разбереш кой от вариантите ще ти се случи, ако не проникнеш под покривалото, в нейната вътрешност. А когато говорим за “Продължаваме промяната”, първото, за което се сещам е, че там няма концепция, няма експертиза, няма държавническа компетентност и няма…партия. Има едно лаладжийство. И това обяснява накратко техните провали. Така “активните борци” за промяна, се оказаха много скоро в единствената роля на организатори на кастинг кой в това общество е „почтен” и кой може да се нареди в редичката на „добрите сили”, за каквито се представяха сами. А загърбването на истинската политика и подменянето й с предизборни фантазии и обществено разделение, винаги води до едно – до неизбежен провал.
След последните няколко дни, преминали под знака на голям корупционен скандал, вече съм категорична, че корупцията вече не е само усещане. Тя не е само едно събирателно понятие, използвано за пропагандни цели. След брифинга на двамата районни кметове и на общинските съветници, както и всички останали добавени и публично оповестени факти за корупцията в Софийска община, сме свидетели на всички синонимни нейни проявления – подкуп, рушветчийство, връзкарство, шуробаджинащина, злоупотреба с власт, конфликт на интереси, лично и групово облагодетелстване с публичен ресурс, престъпление, свързано с политически натиск… Свидетели сме на изкривяване на взаимоотношението между публични личности и длъжностни лица – от една страна, и от другата – представители на бизнеса и на гражданите. Това е симптом за покварени нрави, свързани с “Промяната продължава”. А виждаме и в какво се изразява прекият ефект – в кражба и разхищение на публични блага и на публичен финансов ресурс.
Високо размятаното от ПП знаме за „нетолерантност към корупцията и прозрачността” и за „нулева корупция” се оказа една пропагандна гола фраза за пренасочване на фокуса от себе си към политическия опонент. И не че досега не сме имали основания за хипотезата, че действителността е друга – ПП са гнездо на корупция, на шуробаджинащина и мрежови схеми за източване на публичен ресурс. Нима сте забравили за “оня запис”, който стана публичен чрез Радостин Василев? И в него се говорше за „официален” и „неофициален” кеш. Така че нищо, свързано с ПП и тази тема не е от последните два дни. Просто обществото ни бързо забравя или се отказва да се справя с корупцията, дори когато тя е извадена на светло. Затова сега се питаме докъде ще стигне този път върховенството на закона? Защото се оказва, че корупционният скандал, свързан със Софийска община, не касае само незаконното отклоняване и кражба на публични средства от длъжностни лица в местната власт, но и от политици, упражняващи натиск за отклоняване на финансови средства към партийните каси и за лично облагодеталстване. Но забележете – във въпросните схеми са овъртолени и НПО-та, които са представени като посредници в тази престъпна корупционна схема. Мисля, че този факт не бива да се подценява. А и знаем колко чувствителна за обществото ни е темата за публичното финансиране на гражданския сектор.
Ако някой ви обещава “нулева корупция”, да знаете, че или е измамник, или не знае, че корупцията съществува от хиляди години. Но според някои публикации, тя се проявява в истинския си вид през III – II век пр. н. е. по време на формиране на държави като Египет, Шумер, Индия, Китай – под формата на предоставяне на взаимноизгодни услуги чрез тайни връзки между хората. Днес корупция – в съвременните й измерения, съществува във всички държави и при всички форми на управления – от авторитаризъм до демокрация, кaкто и при всички режими. И това е така, защото винаги се е знаело, че близостта и връзките да всяка власт – политическа или икономическа, предлага възможности за облагодетелстване. Няма значение дали става въпрос за безпрепятстван достъп до обществени материални блага или до публичен финансов ресурс. Да, корупция винаги е имало, но кога тя е на допустимо ниски нива? Разбира се, в държава, която разполага със силни и ефективни контролни и регулаторни функции на управлението. Съществуват универсално приложими правила за проследяване на корупцията, които ако се прилагат, това ще допринесе за нейното ограничаване и до обезсилване на ефекта от негативното й въздействие върху обществено-икономическото развитие и върху ценностните устои на демокрацията.
Затова най-важната предпоставка за справяне с корупцията е начина, по който е сформирано едно управление. Ако вземем за пример управлението на ПП и тяхното политическо присъствие, имаме един слоган на несъществуващ партиен субект – “Промяната продължава”. Няма податки да твърдим обратното, защото това така и не се случи. Няма никакви доказателства за съществуването на регионални техни структури. Липсва и фигурата, която да олицетворява комуникационния център. Причините са ясни и те са комулирани в дефицитите на двамата им съпредседатели. И тъй като на вчерашния брифинг Кирил Петков посочи като причина за оставката – собствената си отговорност относно кадровата политика, и така реши, или някой го бе посъветвал как да се измъкне от истинското поемане на отговорност, тук е мястото да кажем, че по-голямата част от тези кадри са от средите на неговите приятели и бизнес партньори, както и членове на техните семейства. Подобна форма по време на тяхното правителство провокира усщания за съсредоточаване на огромен публичен ресурс в една група от хора – и де факто беше така, като разпореждането с него е като с частна или фирмена собственост. Очевидно е, че същата практика я има и в Софийска община с кмет Терзиев. Безпрецедентният скандал с рйонните кметове на ПП, които отказали да се поддадат на политическия натиск и не са се огънали от заплахите – какво може да им се случи при отказ, дава солидни аргументи за действията на една ОПГ. В по-широкото тълкуване е естествено случаят да се възприема като провокация към правовата държава и да доказва злоупотреба с власт. А когато усещането за корупция започне да получава потвърждение чрез отделни конкретни проявления, естествено е генерирането на чувство за несправедливост у гражданите, но и да е симптом за липса на респект към прилагене върховенството на закона. Но нека не забравяме, че онова, върху което е възникнало правото, е да урежда справедливи обществени отношения. Тежко и горко на тези, които не го знаят и се ….самозабравят. Остава да видим как българското правосъдие ще се справи с този скандал.
Р. S. Аз отдавна призовавам в коментарите да не се отделят ДБ от ПП, защото те са от една и съща корупционна смес. И много се радвам, че подобен призив чувам и от други автори и коментатори. Няма за какво обществото ни да дундурка подобни противници на правовата държава и на демокрацията, доказано с техните политически действия и общи провали. Да не забравяме, че тези шарлатани заедно отложиха развитието на България с пет години. Точно с това не бива да се прави компромиси. Илюзионистите от ПП/ДБ с техните показни фалшиви тези имат доказано единствено разрушителен ефект върху държавността, върху нейния институционален модел и върху политическия ни живот. И ако самите те не осъзнават, че краят им е дошъл, тежко им и горко!
