„Беше ужасна година, но беше година на надежда. Украинската съпротива пренаписа историята за много от нас”.
Любко Петренко, Zahid.net
Да се пишат обобщения от изминалата година, от една страна, е съвсем просто, защото има война. Така че всичко, което се прави, най-малкото всичко, което е важно, е свързано с нея. От друга страна, писането е много трудно, поради същата причина. Защото е трудно да си неутрален, безстрастно аналитичен, когато умират твои сънародници, разрушават се градове и села и се разрушава обичайният начин на живот.
Войната се превърна в събитието не само на годината, но и на десетилетието, дори на века и в крайна сметка на хилядолетието. Войната определи всичко в живота ни тази година.
ОГРАНИЧЕНА ГОТОВНОСТ ЗА ВОЙНА
Бяхме ли готови за това? Да и не. Искрените украински патриоти се подготвяха за „война с Московия“ много преди независимостта, а след това и през цялото реално съществуване на суверенната украинска държава. Разбира се, в определено време на стабилност мнозинството от украинците си мислеха, че всичко е минало, те се промъкнаха през пукнатините, успяха безкръвно да „получат държавата си“, а не „да умрат в борбата за нея“. Но най-бдителните все пак предупредиха: рано или късно това ще се случи.
През последните три десетилетия много домашни скептици са чували саркастични фрази като „какво ви прави Русия?! ние живеем отделно вече (толкова) години.“ Но сега вече знаем, че Русия беше основният източник на нашия провал през това дълго време. Да, имахме собствена домашна корупция, собствени борби, лошо управление и т.н. Но след време щяхме да се отървем от тях, ако Кремъл не наливаше постоянно масло в огъня. Да, през цялото това време (тоест и по време на президентството на Борис Елцин) североизточната ни съседка подготвяше за поглъщане „временно изгубената“ Украйна. Той активно влияеше на изборите, корумпираше елитите ни, възпрепятстваше укрепването на отбранителната ни способност и сигурността като цяло, манипулираше износа на енергоносители и т.н. Сега вече го знаем със сигурност.
Че войната не може да бъде избегната, стана ясно, след като руският лидер Владимир Путин подписа укази за признаване на „ДНР-ЛНР“. Въпреки че имаше надежда военните действия да се ограничат до Донбас.А фактът, че ние не се подготвихме добре за войната, не положихме всички усилия от страна на обществото и държавата, надявахме се на „ще носи“, на „чевермета за майските празници“, имаше фатални последици. Резултатът беше десетки хиляди смъртни случаи, загубени територии, трагедии в Буч, Мариупол, окупирания Херсон и др.
В същото време, Украйна се оказа много по-готова за война, по-способна за защита, отколкото Русия, т.е. нейното ръководство, си представяше. Това беше шок, както на място за окупаторите, така и за редовните служители на Кремъл. Украинската армия, подсилена от доброволци, записали се в Териториалната отбрана в първите дни на войната, успя първо да спре мощния настъпателен натиск на руските окупационни войски, а след това да ги отблъсне от украинската земя – първо в Киевска област, Сумска област и Черниговска област, а след това в Харковска област, и накрая – освобождаване на Херсон и Херсонска област на десния бряг.
Украйна издържа, въпреки факта, че дори западни анализатори говореха за няколко дни до няколко седмици преди падането на Киев и пълна окупация. Когато стана ясно, че агресорът си е счупил зъбите, към Украйна започна да тече невиждана военна помощ. Западът коренно промени отношението си към руско-украинския конфликт.
Беше ли светът готов за война? Съмнително. Определено не всички. Въпреки тревожните данни на американското разузнаване, агресивните изявления на Путин и неговите помощници, повечето западни политици вярваха, че здравият разум ще надделее. Те се убедиха, че Москва блъфира, за да накара Украйна и Западът да се поддадат на изнудването. Успокоиха се, надявайки се Путин и неговото обкръжение, които толкова обичат луксозния живот, не могат да ударят изворите на собственото си благополучие.
В крайна сметка Северен поток 2 беше почти готов за пускане, търговията на Европейския съюз с Русия възлизаше на стотици милиарди евро. Постепенно желанието на западните политици да премахнат санкциите от Русия и да работят както обикновено, нараства.Спомняте си угризенията на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, изразени в коментар за вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung непосредствено след руската инвазия: „Моята оценка беше, че Владимир Путин не би искал да плати пълната икономическа, политическа и морална гибел на своя страна за неговата имперска лудост. Подобно на другите, аз грешах.“
Щайнмайер, бившият германски канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и други висши западни политици бяха убедени, че участието на Русия в европейската икономика, активната търговия с нея и движението на капитали ще гарантират 100% добросъседско съжителство. Че Москва ще се откаже от агресивната си политика, в частност по отношение на Украйна и други бивши съветски републики, дори и да са избрали западния вектор на развитие.Да, всички грешаха. Оказа се, че от Русия могат да се очакват най-неочаквани действия. Както Украйна предупреждаваше преди това в продължение на осем години подред.
Готова ли беше Русия? Изглежда, определено е така. Поне през последните 10 години Путин активно се готви за война: преследва опозицията с тих удар, унищожава гражданското общество, забранява всички повече или по-малко независими неправителствени организации. В същото време имаше мощна модернизация на армията, постоянни военни учения. Освен това Русия предприе предпазни мерки срещу евентуални санкции: беше въведена системата за банкови карти „Мир“ (в случай на прекъсване на връзката на Русия със SWIFT), разгледа се така нареченото „заместване на вноса“, разгледаха се алтернативни начини за внос на енергоносители и др. Но в крайна сметка, както показаха тазгодишните събития, Русия беше най-неподготвена за война.
В края на краищата целият свят видя, че основната гордост на руснаците – армията, не е нищо повече от колос на глинени крака, хартиен тигър, фалшиво напомпан. Както сега се шегуват фейсбук умниците: втората армия на света всъщност беше втората армия сред участниците в руско-украинската война. А кремълската пропаганда се базираше основно на армията. С укрепването на отбранителната способност се оправдаваха за социалните проблеми, социалните неудобства, ограничаването на демократичните права, унищожаването на опозицията, ликвидирането на обществени организации, забраната и на най-малките протестни действия и др. Освен това руската армия се смяташе за гръбнака на режима в Кремъл. Така че сега е логично да приемем, че целият режим е един и същ, т.е. прогнил до основи.
ДЕМОКРАЦИЯ СРЕЩУ ДИКТАТУРА
Фактът, че демокрацията е в състояние да осигури много по-висок стандарт на живот на обществото от диктатурата или автокрацията, не е бил поставян под въпрос преди. Ясно е, че наличието на богати находища на нефт или газ донякъде намалява тази разлика, но за сравнително кратък период, в зависимост от обема на полезните изкопаеми, непоквареността на върха, цената на енергоносителите и т.н. Въпреки това все още имаше увереност, че преди войната автокрацията беше много по-добра от демокрацията.
Оказа се, че дяволът не е толкова страшен, колкото го представят. Тиранията предизвикваше ужас и трепет с дрънкането на оръжия, показване на мускули. Но това продължи само докато не срещна истинска съпротива.
През последните години чухме много критики срещу либералната демокрация. Въпреки това, перифразирайки Марк Твен, може да се твърди, че новината за нейната смърт се оказа донякъде преувеличена. Това беше ясно показано от войната. В момента дори не сме напълно наясно с всички последствия от подобно заключение. Почти съм убеден, че това осъзнаване на абсолютната неефективност на диктатурата ще промени коренно геополитическата ситуация в следвоенния свят.
Да, един диктаторски режим може да си позволи изобщо да не се интересува от спасяването на живота на своите войници. Десет хиляди, сто хиляди, един милион. Колкото е необходимо да вложи, за да запази властта си, толкова ще вложи диктаторът, без да му мигне окото. Но това няма да го спаси, ако от другата страна вече е създадена такава глобална коалиция от напреднали държави.
Въпреки факта, че победата на Украйна и съответно поражението на Русия е все още далече, Путин вече загуби, както и целият руски политически елит, който се поддаде на подобна авантюра. Русия се превръща в световен парий и никой няма да иска да прави бизнес с нея още дълго време. Обикновеният бизнес е изключен. Западът прави радикален завой в отношението си към Русия, освобождавайки се от всички илюзии. Вече всички разбраха, че Кремъл възприема политиката на помирение, меката дипломация, търсенето на консенсус и готовността за отстъпки изключително като слабост на противоположната страна и само засилва натиска си върху визата.
И фактът, че Путин беше признат за губещ на годината, а Зеленски за човек на годината, откритие на годината, съвсем логично се вписва във всички изложени по-горе тези. Не напразно шефът на Кремъл отказа да проведе традиционната декемврийска пресконференция и да отправи послание към Федералното събрание, въпреки че конституцията на Руската федерация го изисква. Защото той просто няма какво да каже на руснаците.
Междувременно Зеленски отправи годишно послание до Върховната рада на Украйна за вътрешната и външната ситуация на Украйна, в което по-специално заяви: „Благодарение на Украйна светът започна да вярва, че ценностите дават сила. Той повярва след нашата борба. Светът се убеди, че тиранията ще загуби. Следвайте нашата вяра. Светът видя, че свободата може да победи. Следете нашите постижения на бойното поле. И на всички наши войници.“
Да, войната стартира много положителни процеси, както в самата Украйна, така и в свободния свят. Разбира се, щеше да е по-добре, ако всичко беше минало без тази кървава касапница. Нека процесите протичат по-бавно, но в мирни условия. Тази история, както знаете, няма конвенционален метод.
В заключение бих искал да цитирам туита на Ботакоз Касимбекова, професор от Базелския университет, родом от Казахстан: „Беше ужасна година, но беше година на надежда. Украинската съпротива пренаписа историята за много от нас. Това ни даде сили.“ Надявам се, че Украйна вече ще се възприема в света от този ъгъл.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Рік війни.«Це був жахливий рік, але це був рік надії. Український опір переписав історію для багатьох із нас», Любко Петренко, Zahid.net
