Как голямата война промени Украйна и не научи Русия на нищо
Ростислав Шаправський, главен редактор на РБК-Украйна
Преди година Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. Руснаците, настъпващи по суша, море и въздух, планираха да победят украинската армия, да унищожат нейната противовъздушна отбрана, да извършат десант близо до Киев, да докарат конвои с военна техника в столицата и да свалят законното правителство.
Путин заложи на тази кампания, ако не всичко, то много, но сгреши. Блицкригът на неговата армия се провали, Русия остана на фронта, протегнат от нея на стотици километри. „Жестовете на добра воля“ на Кремъл, когато окупаторите отстъпиха под натиска на въоръжените сили, обезсмислиха шансовете им за продължаване на февруарската авантюра. Прибързаната мобилизация и прибързаното търсене на снаряди от съмнителни съюзници също очевидно не бяха част от първоначалните планове, когато руснаците навлязоха в чужда държава.
Русия, която се втурна в Украйна, не успя да посее паника сред украинските военни и да ги изненада – всички отбранителни сили останаха в строй и не сложиха оръжие. Освен това руснаците не са успели да привлекат населението, което според една много съмнителна легенда, те са дошли да „освободят“.
Путин буквално атакува непозната за него чужда страна, където нито един метър земя няма нищо общо с „границите на историческата родина“, за които руският диктатор обича да си мисли, когато изпада в носталгичен транс.
Украинците посрещнаха нашествениците не с цветя, а с бутилки със запалителна смес и ловни пушки, учудвайки целия свят със своята смелост. На което „миротворците“ на Путин отговориха с стрелба по цивилни, насилие в окупираните градове, изтезания, масови гробове и грабежи. Явно това са всички „ценности“ в арсенала на днешна Русия.
Това, с което Украйна откровено имаше късмет, беше фактът, че Русия не беше готова за „топъл прием“. В Москва не разбраха нито реалните настроения на хората, нито мотивацията на военните, нито състоянието на въоръжените сили, нито как е организирано правителството в Украйна и кой взема решенията тук. За този провал, повлиял на планирането на военната кампания, Кремъл явно трябва да обвинява агентурната си мрежа и специалните служби, които така и не успяха да видят реалната картина.
Тук руснаците стъпиха на същия рейк, както през 2014 г., когато Руската федерация не разбра настроенията на украинците, напразно чакайки народни бунтове, за да създадат псевдорепублики на базата на мъртвородения проект „Новоросия“.
Руската агресия, разбира се, промени самата Украйна. И не става въпрос само за десетки хиляди жертви, затрити в прахта на града, деца, насилствено депортирани в Руската федерация, и загуби за стотици милиарди долари. Ужасите на кървавата война, за съжаление, ще останат белези върху повече от едно поколение украинци. Но преди година войната промени живота на всички без изключение, тя дойде дори на тези, които не я забелязваха в продължение на осем години, живеещи на стотици километри от Донбас и Крим и не мислещи много за това, което се случва в тези региони.
Украинците посрещнаха войната по различни начини. Тогава, в първия час на пълномащабна инвазия, някои стояха в километрични задръствания на излизане от мегаполисите, други минаха през праговете на военните комисариати, може би за първи път в живота си, за да вземат оръжие и защитават страната. Междувременно някой вече е взел участие в битка на източната, южната и северната граница, възпирайки колоните от руски превозни средства. Имаше и такива, които се опитваха да пробият колоните от автомобили, заминаващи за Европа на западната граница, надявайки се да намерят убежище за семействата си в съседни страни.
Шок и страх, които по свой начин, но изпитани от цялата страна на 24 февруари и през следващите седмици и месеци, по-късно се смениха с ярост и отмъщение – едно от малкото чувства, останали в украинците към руснаците след вестта, че те носят „руския мир“. И тогава цяла Украйна ще трябва да научи за подвизите на хора, които без да трепнат, възпрепятстваха настъплението на врага, взривиха мостове заедно с тях и легнаха на пътя пред танковете. Не се знаеше и за предателите, които страхливо преминаха на страната на окупаторите и спечелиха позорната слава на колаборационисти.
В рамките на една година войната засегна всички, включително жителите на по-спокойните западни региони. Руснаците също ги обстрелваха с ракети, опитвайки се да унищожат военни съоръжения, бази с петролни продукти и енергийна инфраструктура. В цялата страна украинците седяха без ток, учеха се да пускат генератори, купуваха полски консерви, даряваха за дронове и коли за фронта и стояха на опашки за бензин с часове. Спонтанното обединение, макар и по горчива причина, укрепи нацията и циментира нейния характер.
През 2014 година Путин, след като завзе Крим и част от Донбас, направи много за обединяването на украинците. Сега Русия – без да осъзнава, още повече сближи източната и западната част на Украйна. Силуетът на общия враг стана еднакво ясно видим в Лвов, Ровно и Луцк, както и в Мариупол, Харков и Бахмут, чиито жители са принудени да търсят убежище на стотици километри от зоната на военните действия. В общата беда вече нямаме разделение по много въпроси, по които политиците си играят години наред, блъскайки чела един срещу друг – език, вяра, курс към НАТО и ЕС или нещо друго.
Вместо това търсенето на справедливост е нараснало в обществото, а степента на острота е по-висока от всякога. И това, което преди се възприемаше като обикновена новина за чиновник, който е присвоил твърде много, сега подобен факт принуждава властите да действат, стигайки до кадрови чистки, отказ от депутатски мандати и министерски ротации. Войната очерта контурите на гражданската позиция дори сред онези украинци, които никога не са мислили за това.
Загубите и злоупотребите, които Украйна преживява, са прекалено висока цена. И тази цена – разбира се, бих искал да бъде избегната, но не е възможно. Освен това никой не знае колко дълго украинците ще трябва да плащат сметката, прогонвайки врага от територията си и връщайки си нашите земи. Но, както показа последната година, общият успех е много по-вероятен и пътят е по-лесен, ако вървим заедно.
Прев. от укр.
* Оригинално заглавие: Рік люті. Як велика війна змінила Україну і нічому не навчила Росію, Ростислав Шаправський, главен редактор на РБК-Украйна
