ФАЛШИВОТО РАЖДАНЕ НА ГЛОБАЛНИЯ СЕВЕР*

Време за четене: 9 минути

Сурков призовава Запада да се помири с Русия и да споделят света заедно

Любко Петренко**, Zahid.net

Някога Владислав Сурков беше един от най-мистериозните и същевременно най-влиятелни руски политици, но отдавна се превърнав свален пилот. Той беше не просто „адюНтант на негово превъзходителство“, а всъщност водещ създател на идеологията на путинизма, създател на глобалната игра на Москва. Сурков ръководеше украинската политика в Кремъл, казват, че неговата задача е била създаването на Новоросия през 2014 г. и фактическото подчинение на Киев на Москва. Вероятно именно поради провала на тази мисия той изпадна в немилост на Владимир Путин и се отърва от всички свои официални и неофициални позиции. От време на време Сурков ни напомня за съществуването си с доста необикновени статии на геополитическа тематика. А наскоро той се отличи с нов текст, наречен „Раждането на Севера“ („Рождение севера“), публикуван в руския портал „Актуальные комментарии“.

Някои от читателите ще зададат резонен въпрос или по-скоро възражение: защо трябва да обръщаме внимание на писанията на някои бивши руски държавни служители, които отдавна са извън играта на руската политика? Възражението на пръв поглед е правилно. Но ако анализираме по-задълбочено последните статии на Сурков, можем да заключим, че прочитането и разбирането им може да помогне да се предвидят следващите външнополитически стъпки на руското висше ръководство. Защото и сега, намирайки се извън стените на Кремъл, Сурков не е загубил способността не само да отгатва мислите и намеренията на Путин, но дори и да ги предсказва.

Да си припомним една от предишните му статии, а именно „Къде отиде хаосът?“, публикувана на същия портал „Актуални коментари“ през ноември 2021 година.

Спомняте ли си онези дни? Британското и американското разузнаване предупреждават Киев, че концентрацията на руски войски близо до украинските граници не е просто блъф, а е подготовка за широкомащабно нахлуване. Какво отговарят нашите политици, политолози, публицисти? Хи, хи, ха, ха какво друго нашествие? Това не може да се случи, защото никога не може да се случи. Чакаме Великден-Коледа и никаква война. В същото време интернет мемовете разпространяваха видео и снимкови материали с главен герой Мистър Бийн, който няма търпение за руската инвазия.

A беше необходимо още тогава да се чете Сурков по-внимателно. Какво беше интересното в неговите публикации? На първо място, авторът защитава не просто целесъобразността на руската експанзия, но нейната неизбежност, нейната екзистенциална необходимост за Русия. Освен това, като истински интелектуалец, той обяснява тезата си с помощта на втория закон на термодинамиката (Сурков е учил в Московския институт за стомана и сплави), според който ентропията*** (а с нея и хаосът) не може да намалява, камо ли да изчезва. „Социалната ентропия е много токсична. Не е препоръчителна за домашни условия. Трябва да се отнесе някъде далеч. Износ за рециклиране в чужди територии“, съветва Сурков. Според него перманентното нахлуване в чужди територии, окупацията и анексирането, както са били жизненоважна необходимост за Русия, така и остават. „Векове наред руската държава с нейния строг и неподвижен политически интериор се е запазила изключително благодарение на непрестанното желание да излезе извън собствените си граници… За Русия постоянното разширяване не е просто една от идеите, а реален екзистенциален аспект на нашето историческо съществуване,“ – твърди той.

Сурков предупреди, че Русия ще остане агресивна, опасна държава за своите съседи (и не само). В същото време той я оправда, уверявайки, че за това не са виновни нито руските власти, нито руснаците в частност. Защото експанзията е жизненоважна нужда на Русия, „екзистенциална“, както той казва, от нейното „историческо съществуване“. Той всъщност заяви на Украйна: „Сега ще ви нападнем, гответе се!“ Но кой да го слуша. Така че може би си струва поне сега да чуете и анализирате още едно послание от Сурков? Поне за да се разберат външнополитическите намерения на Кремъл.

За какво точно е новата статия на Владислав Сурков? Да не повярвате: за любовта на Русия към Запада. В един от коментарите намерих интересно сравнение, което се отнася до зловещия филм на режисьора Алексей Балабанов „Карго 200“. Тоест любовта на Русия към Запада прилича на любовта на маниака полицай от тази лента към местна красавица. Служител на реда отвлича момичето, закопчава го с белезници за леглото, малтретира го, побърквайки го. Затова очаква, че накрая тя ще му отвърне със същото.

Статията на Сурков започва със споменаване на един митологичен герой – презвитер Йоан (папа Йоан), който уж бил владетел на голяма и мощна християнска държава някъде в Централна Азия. Много европейски владетели през Средновековието се надяват на подкрепата на презвитера в борбата срещу „неверниците“, но така и не я получават. Защото в действителност няма Йоан, няма и мощна християнска държава в Азия. Какви паралели прави Сурков с настоящето според вас? Че тази митична държава е Украйна. Сегашните западни сили заложиха много на това и се объркаха, според версията на Сурков, разбира се.

„В сегашното разделение на света геополитическите халюцинации играят не по-малка роля, отколкото по времето на Васко да Гама. И не е толкова важно дали вашингтонските стратези са видели насън бродирана риза с надпис „ще спечелите“. Или берлинските стратези си въобразяваха, че „както винаги“ с уж характерната си „германска педантичност“ решително са измислили всичко и са предвидили всичко. Или всички заедно са приели Украйна като царство на поп Иван, като прекрасна и готова чужда държава, която ще им помогне“, твърди Сурков. Разбира се, той пише думата „Украйна“ с малка буква, за пореден път посочвайки илюзорността на държавното образувание. Ще си позволя да го коригирам и граматически, и съдържателно.

И каква според автора е силата, на която може да разчита „колективният Запад“ за формирането на „колективния Север“? Разбира се – Русия. Ето как го вижда Сурков: „Какво можете да видите напред, ако се опитате да погледнете над миражите? Какво ще се случи, ако премахнете грешните фигури от шахматната дъска? Ще има Велики Север – Русия, САЩ и Европа, които ще формират общо социокултурно пространство. Триединният северен геополитически клъстер“. Как! Няма вече проклетите „пиндоси“****и „англосаксонци“, има западни споделящи партньори.

И какви, чудя се, са тези „фалшиви фигури“, които трябва да бъдат премахнати? Е, на първо място, разбира се, Украйна. Според версията на Сурков, Русия и Западът трябва да спрат да се карат за това, и както каза Шариков***** – „вземете и си поделете”. Но не само Украйна трябва да бъде изоставена в бъдещата история. В геополитическата концепция на Сурков няма място за Китай. Китай! Няма я и Индия – напоследък най-многолюдната държава в света. Няма я Бразилия и други страни членки на БРИКС, на които съвсем наскоро Путин се закле във вечна любов. В Москва вярват ли, че всички тези страни ще търпят подобно презрение? Бих искал да погледна, например, реакцията на Пекин, който е способен да смаже Русия като червей само с икономическата си мощ.

Русия като червей.

Сурков пише презрително за Украйна, намеква за нейната неавтентичност. Спомняте си, че в Букурещ, в кулоарите на срещата на НАТО, Путин се опита да убеди западните лидери, че „Украйна не е държава“. Дори тогава нищо не излезе от това начинание. Въпреки че преди 15 години държавата ни беше несравнимо по-слаба и разединена от сега. Днес, на фона на военните успехи на Украйна в борбата с „втората армия на света“, подобни тези изглеждат просто абсурдно – безумие!

Между другото, за НАТО. В статията си Сурков споменава как в началото на неговото управление Путин поискал Русия да бъде приета в Северноатлантическия алианс, но получил отказ. И тук възниква интересен момент: апелира ли лидерът на Кремъл към „вражески агресивен блок, който застрашава сигурността на Русия“? Може би по това време НАТО все още не изглеждаше „враждебен и агресивен“ на Москва? Но внимавайте, това предложение на Путин дойде – според някои кремълски служители, след „най-голямото престъпление на НАТО“, т.е. бомбардировките над Сърбия по време на конфликта в Косово през 1999 година. И нека ви напомня, че Русия оправда мащабната си инвазия в Украйна с желанието на Киев да се присъедини към Алианса.

Но все пак защо толкова внимателно анализирам статията на Сурков? Защото, предполагам, такива мисли за „глобалния Север“ бушуват във висшите ешелони на руското правителство. Сурков, от една страна, се опитва да ги систематизира и синтезира. От друга страна, трябва да дадем сигнал на Вашингтон и Брюксел, че по принцип сме готови не само за разговори, но и за сътрудничество. Но не и мътенето на „най-новата Ялта“******. Може само да се надяваме, че колективният Запад вече е натрупал достатъчно житейска мъдрост, разбрал е какво е Русия и какво да очаква от нея, за да не играе тези безсмислени и в същото време опасни игри.

Прев. от укр.

*Оригинално заглавие:Фальшиві пологи глобальної Півночі. Сурков закликає Захід помиритися з Росією і разом поділити світ, Любко Петренко, Zahid.net

**На платформата на www.ideaist.eu често публикувам преводни статии от Любко Петренко. Той е украински журналист. Завършил е журналистика в Лвовския национален университет на името на Иван Франко. Редактор на сайта на Лвов Zaxid.net. Работил е като редактор в радио „Дойче веле“. Живее в Лвов и Бон.

***ентропия – термодинамична величина, функция на топлинното състояние и възможното изменение на състоянието на една материална система, характеризираща степента й на неподреденост. прен. Неопределеност, случайност, хаотичност.

****Пиндос е жаргонен израз от руския и украинския езици. Със сленга „пиндоси“ в края на XVIII век, с началото на „гръцкия проект“, останалите жители на Новорусия започнали да обозначават местните гърци по черноморското крайбрежие (имигранти от Османската империя). Понеже тези православни „гърци“ били предимно планинци и скотовъдци, с лоши маниери, т.е. груби и невъзпитани, то по планинската земя Пинд тези преселници били презрително наричани „пиндоси“. Постепенно през XX век сленгът загубил първоначалното си означение, и с този израз с ясно отчетлива негативна конотация започнали да се означават най-различни социо- и етно-групи, вкл. изразът бил заместващ на „янки“.

*****Думи на Шариков – герой от „Кучешко сърце” на Михаил Афанасиевич Булгаков.

******Авторът прави препратка към уроците от Ялта през февруари 1945 година, когато лидерите на антихитлеристката коалиция договарят следвоенното устройство и разграничават сферите си на влияние в Европа и така Великите сили решават тогава съдбите на милиони в Европа и в света.

https://zaxid.net/statti_tag50974/

 

error: Свържете се с автора за разрешение!!