ДА РАЗСЕЕМ ВНУШЕНИЯТА, ЧЕ ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР Е БЕЗКОНТРОЛЕН

главният прокурор е безконтролен
Време за четене: 3 минути

След като в събота МС прие проект за изменение и допълнение на НПК, с който се променя и ЗСВ, се даде нов тласък на обществения дебат по темата за контрол на главния прокурор. И макар да нямам пред себе си текста на законопректа, имам основанията на сега действащите механизми за контрол. Направих консултация с юристи, запознах се и с практики в други държави. Аз не съм съгласна, че в сегашната българска практика главният прокурор е безконтролен. Може би трябва да тръгна оттам, че той се избира от парламента, отчита се пред него. Висшият съдебен съвет решава всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата. Ами съдът? Не е ли той този, който отхвърля или приема обвинителните актове на държавното обвинения? А трябва ли да подценяваме чл. 129 ал. 3 т. 5 от българската конституция, където се казва, че “председател на Върховен съд и главният прокурор се освобождават от длъжност при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт”. Не трябва да пренебрегваме и медийния контрол, който за българските ширини е особено “изразителен” и достигащ до изкривяване на обективността.

Ако приемем, че приемането на допълнителен механизъм е условиe за края на мониторинга на българското правосъдие, това не трябва да го приемаме еднозначно. Имам предвид, че подобно действие ще трябва да бъде съобразено с българската конституция и с българските условия. Доколкото ми стана ясно, става дума за промени в ЗСВ и НПКИ, посочени в становищата на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия. В този контекст е известно, че промени в основния закон на държавата не могат да се правят, защото това става единствено с Велико народно събрание. Няма да се отклонявам по темата дали сега има условия за това, дали обществено-политическата ситуация е подходяща и дали качеството на политическия “материал” е добра предпоставка това да се случи. А някой даже подхвърли, че трябва да го свикаме и после да го махнем, че… Бих казала обратното – ВНС трябва да продължи да е “спирачка” за мераците на онези, които са готови с “лека ръка”, безразборно и конюктурно да посягат на конституцията. Подобни мисли ми навяват и някои изявления на президента, на когото много му се услажда тази тема. Аз бих реагирала:”Не пипайте конституцията! Не е време! Не отваряйте “кутията на Пандора!”

Последните дни проследих много и различни мнения. Между тях има и такива, които определено са свързани с внушения за противоконституционност и колко належащо е свикване на ВНС. След първите коментари остана впечатлението, че става дума за избор на прокурор, който ще контролира главния прокурор. Това ме накара да отворя конституцията, където в чл. 126, ал. 2 се казва, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.“ Няма как това да не отнесем и към бъдещия независим прокурор, който едновременно с това ще е и завеждащ отдел „Инспекторат“ във ВКП, а това влиза в противоречие с цитата по-горе. Но по изявление на министъра на правосъдието Данаил Кирилов „не се налагат промени в Конституцията, прилага се пряко принципът “никой не може да съди сам себе си”. А в прессъобщението на МС беше записано още, че главният прокурор няма да може да отменя като незаконни актовете, с които завеждащият Инспектората разследва него или неговите заместници, няма да може „да осъществява надзор за законност по тези преписки и дела..

Вчера попаднах на едно интервю с бившия главен прокурор Никола Филчев. И аз като него мисля, че моделът, който той предлага е едно много добро решение и ще удовлетвори както външното изискване, така и няма да бъде накърнена българската конституция. Неговото предложение е ВСС да избира специален прокурор ad hoc, т.е.за всеки отделен случай, както е в англосаксонската правна система. След като дава една много точна прогноза за онова, което очаква да се случи, вземайки предвид “активността” на добре позната ни политико-олигархична група, бившият главен прокурор описва една много детайлна картина. Затова бих определила неговото предложение за добре аргументирано. Всъщност намирам eдин от неговите аргументи за много силен и адекватен – преценката за образуване на досъдебно производство да бъде предоставена на Висшия съдебен съвет (прокурорска колегия), който не случайно наричаме “правителството” на съдебната система. Нека сигналите да се отнасят до него и той да отхвърля или да приема фактите в сигнала като основателни или неоснователни. Но ВСС трябва да събере достатъчно доказателства и едва след това да избере този специален прокурор за целите на досъдебното разследване на главния прокурор.

Моето мнение е, че предварителен избор на т.н. независим главен прокурор формира изкривена представа за функциите му, както и създава погрешни нагласи у гражданите. Става въпрос за очакването, че този човек ще има eдинственото задължение да контролира главния прокурор и да го дебне дали стъпва накриво. Тъй като и сега има механизми за контрол и на главния прокурор, както и в кои случаи той може да бъде привлечен да отговаря пред закона, с тази промяна трябва единствено да се гарантира независимостта на прокурора, на когото ще се възложи подобно разследване. Мисля, че вариантът, публично споделен от бившия главен прокурор Никола Филчев – ВСС да избира специален прокурор ad hoc, т.е.за всеки отделен случай, е най-подходящ.

error: Свържете се с автора за разрешение!!