И вината тук дори не се определя от броя на жертвите
Ярослав Коцішевський, Zahid.net
Още в началото на войната президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че въпреки че не е юрист, според него действията на руснаците на територията на Украйна свидетелстват за геноцид, тъй като са насочени към унищожаване на самоличността на eдна нация. Самите изказвания на президента на Русия Владимир Путин свидетелстват за желанието да се унищожи украинската нация, както и многократните изявления на други руски политици и публицисти, които подчертават, че украинска нация не съществува, а в двете държави живеят само руснаци. Според създателя на понятието геноцид Рафаел Лемкин, родом от Лвов, не броят на жертвите, а по-скоро намерението показва извършването на това най-тежко престъпление срещу човечеството.
„Според Рафаел Лемкин можете да извършите геноцид, без да убиете нито един човек“, казва Лиора Биeлска, професор по право в университета в Тел Авив и ръководител на Центъра за човешки права Minerwa. “Ако отнемем всички архиви, история и език на група хора, тогава няма да остане нищо, което да бъде предадено на бъдещите поколения”. От гледна точка на Лемкин това е геноцид.
Според израелската съдебна практика подходът на Байдън и други лидери на западните демокрации към престъпленията, извършени от руснаците в Украйна, и по-специално към определянето им като геноцид, има ироничен характер.„Байдън нямаше предвид масово убийство, физическо или биологично унищожаване на нация, подчертава професор Билска. “Само опит да се унищожи Украйна като културна и политическа единица. Заличаването на отделен език, който отличава украинците от руснаците“.
Тази културна интерпретация на геноцида обаче е отхвърлена от Съединените щати и много други западни страни. Рафаел Лемкин започва да работи върху концепцията за геноцид, когато заявява, че няма правна категория, която да дефинира нов тип престъпление, извършено от нацисткия режим през първата половина на миналия век. Той отбеляза, че убийството се дефинира независимо дали става дума за стотици, хиляди или милиони жертви. Международното право също дефинира военни престъпления, грабежи, изнасилвания и т.н. От друга страна, нямаше концепция, която да схване общата идея за опит да се убият милиони хора и също така да се унищожи напълно група хора. В същото време такива нематериални елементи като език, култура, университети и представители на интелектуалния елит бяха в центъра на неговите съждения за пълното унищожаване на група хора.
„Наричахме го „културен геноцид“ дълго време, но за Лемкин това беше в основата на концепцията за геноцид“, казва израелецът. Думите на Байдън бяха иронични, тъй като именно американците, австралийците и други страни с колониално минало или такива, които насилствено асимилираха малцинства, се противопоставиха на въвеждането на понятието „културен геноцид“ в Конвенцията на ООН от 1948 година за предотвратяване на престъплението геноцид. Техни представители твърдяха, че само тоталитарните държави извършват геноцид. Демократичните държави никога не правят нещо подобно и понятието „културен геноцид“ би разширило прекомерно тази правна категория. Затова не беше включено в Конвенцията“, подчертава професор Биелска.
Универсално мислене
Докато създава концепцията за геноцид, Лемкин полага много усилия за разработването на универсална категория. В крайна сметка той не беше просто професор, прекарал живота си зад бюрото си и размишлявайки какво липсва в законите. Той беше бежанец от Полша, който по време на бягството си събра укази и закони от всички страни, окупирани от нацистите, убеден, че геноцидът може да приеме формата на нещо повече от масово убийство, което сполетя еврейския народ и семейството му (той загуби около 50 роднини). Той вярваше, че геноцидът може да бъде програма, насочена на различни нива срещу различни нации, и следователно говорим за икономически, културен и политически геноцид.
Скоро след Втората световна война еврейските организации говорят за „престъпления срещу еврейския народ“, докато Лемкин не е съгласен с такова ограничено твърдение. Той подчерта, че е имало геноцид, който е засегнал физически преди всичко евреите, но и други народи са преживели нещо подобно. Той смята, че понятието „геноцид“ не може да се ограничи до Холокоста, тъй като подобни престъпления ще продължат да съпътстват човечеството.
„В Израел израснахме върху идеята за преход от Холокоста към възраждане“, казва Лиора Биелска. – Ако погледнем на Холокоста от гледна точка на културния геноцид, ще видим, че убитият език е идиш – езикът на повечето еврейски жертви, езикът на местата, откъдето идват тези жертви. Има общности и места, където протече известно възраждане, но идишът като жив език, език на културата и историята изчезна с геноцида. Това показва, че интуицията на Лемкин да търси същността на понятието геноцид там е била правилна.
В статията „Първият геноцид: антисемитизъм и универсализъм в мисълта на Рафаел Лемкин“ (The First Genocide: Antisemitism and Universalism in Raphael Lemkin’s Thought), публикувана през пролетта на 2022 г., проф. Джеймс Льофлър, историк от Университета на Вирджиния, заяви, че в своята автобиография Лемкин създава универсален, аполитичен образ, именно за да популяризира идеята за геноцид и конвенцията срещу него. Поради тази причина Лемкин много ясно прикрива собствения си опит и преживяванията на семейството си в резултат на Холокоста, своя ционизъм и еврейската традиция, които са оформили мирогледа му. Благодарение на тази дейност той постигна такъв успех, че в продължение на десетилетия концепцията за геноцид беше свързана с универсално мислене, а доктрината за геноцида беше отделена от ученията за Холокоста.
По-важна от всякога е мисълта
Лиора Билска смята, че разбирането на Лемкин в международното право се налага с времето. Десетилетия наред идеите му бяха практически забравени в изследванията за геноцида. Професорката от Тел Авив си спомня за собствената изненада, когато по време на работа със студенти в Полша осъзнала, че почти никой от тях не е чувал за Лемкин.
Една от причините за първоначалната забрава са напрежението и разделенията от периода на Студената война. Тогава държави, юристи и групи хора от Източна Европа за първи път се опитаха да дефинират и да се противопоставят на престъпленията, извършени по време на Втората световна война. Според израелката едно от най-интересните места в този контекст е Полша и Върховният национален трибунал, създаден през февруари 1946 г., за да преследва и наказва „нацистко-хитлеристките престъпници и предателите на полския народ“. За две години трибуналът проведе седем изключително важни процеса срещу германски нацистки престъпници. Между тях, Амон Гет – палачът от Плашув, изобразен в известния филм „Списъкът на Шиндлер“, или Рудолф Гьос, комендантът на лагера Аушвиц-Биркенау.
През лятото на 1946 г. първият обвиняем, който се явява пред Върховния национален трибунал, който тогава се помещава в аудиторията на университета в Познан, е Артур Грайзер, райх губернаторът на област Варта. Процесът се проведе по същото време като Нюрнбергския процес, където бяха съдени основните престъпници на Третия райх. „В Нюрнберг беше призната нова правна категория, тоест престъпления срещу човечеството, а прокуратурата използва понятието геноцид само за да опише събитията, а не като отделно обвинение или като отделна правна категория“, отбелязва Биелска. „В същото време полската прокуратура реши, че концепцията за ново престъпление, дефинирана от Лемкин, трябва да бъде приложена в основата на първия процес срещу нацистки престъпници, а именно срещу Артур Грайзер.“
Прокурорите в Познан обвиниха Грайзер в геноцид в най-широкия смисъл на думата, защото искаха да го съдят като губернатор, който отговаряше за съдебната система и следователно за престъпления срещу етнически поляци и евреи. Следователно съдиите разглеждат геноцида не само като масово убийство, но и като културен геноцид, водещ до германизация и деполонизация. „Убийства могат да се извършват с помощта на мачете и брадва“, казва израелският експерт. “Една общност и нейната култура не могат да бъдат унищожени без нарочни закони и разпоредби, които разделят хората, забраняват използването на езика, създават университети за една група, но не и за друга. Ролята на съдебната власт в осигуряването на платформа за геноцид беше в основата на процеса срещу Грайзър”.
Присъдата е произнесена на 9 юли 1946 г., а окончателното решение е следното: „Артър Грайзър трябва да бъде признат за виновен за всички престъпления и правонарушения, повдигнати срещу него, с уговорката, че Артър Грайзър не е извършил лично убийствата, телесните повреди или жестокостта. За гореспоменатите престъпления Артър Грайзър да бъде осъден на смърт, също така завинаги да бъде лишен от обществени и граждански права и да бъде конфискувано цялото му имущество; го освобождава от заплащане на съдебни разноски и съдебни такси. Веществените доказателства да се оставят по делото“. Съдия Болеслав Берут не уважи молбата за помилване от самия престъпник и от папа Пий XII. Присъдата е изпълнена на склоновете на Познанската цитадела и това е последната публична екзекуция в Полша.
Инфлация на понятието
В момента понятието геноцид е от голямо значение, пример за което е използването му в контекста на руската агресия срещу Украйна. В същото време има известна инфлация на това понятие поради напрежението при използването му в областта на международното право и политиката.
Геноцидът е признат като правна категория в международното право, илюстриран от Римския статут от 1998 г., с който се създава Международният наказателен съд в Хага, въпреки че терминът, използван там, не е толкова широк като този, определен от Лемкин, и не обхваща културния геноцид. Професор Биелска отбелязва, че през годините геноцидът се е превърнал в най-тежкото престъпление в международното право и в резултат на това групите на жертвите се опитват да докажат, че е имало не само клане, погром или масово убийство, но и геноцид.
Също така си струва да запомните, че геноцидът не е престъпление, което е наказуемо повече от всяко друго престъпление срещу човечеството или нещо друго. Няма такъв мащаб. Освен това геноцидът е много труден за доказване, защото се основава на намерението за унищожаване. В същото време опитите да се разглежда геноцидът като най-лошото нещо, което може да се случи на група хора, придобиха изключителна политическа популярност.
„В политическия контекст виждаме, че използвайки понятието геноцид, групи, които са били маргинализирани в други контексти, се опитват да се самоопределят“, отбелязва проф. Биелска. “Това са етнически, религиозни, но не политически или културни групи”. Този механизъм се използва с надеждата, че използването на понятието геноцид ще привлече вниманието на световното обществено мнение. Мисля, че се вписва в съвременната инфлация на понятието и вярата, че ако нещо не е определено като най-лошото, то изобщо не се брои.“
Прев. от укр.
*Росіян можна звинуватити у вчиненні геноциду в Україні. І вина тут визначається навіть не кількістю жертв, Ярослав Коцішевський, Zahid.net
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia. Статията е превод от полски език и оригиналното заглавие на статията е “Rosjanie w Ukrainie połęce dopuszczać się ludobójstwa. O winie nie wielze liczba ofiar.”
https://zaxid.net/statti_tag50974/
