ЩЕ БЪДЕ ЛИ СПРЯН РУСКИЯ ГАЗОВ ШАНТАЖ

газов шантаж
Време за четене: 5 минути

Възползва ли се Русия от “пукнатините” в санкциите и очаква ли ни “ледена епоха”

За всеки е ясно, че Русия използва доставките с газ като енергийно оръжие и ще продължи да го прави и в бъдеще. И доколкото ми позволяват възможностите да следя, май не само Украйна е тази, която си задава вече въпроса докъде ще стигне това изнудване и докъде Европа ще удържи санкциите. Защото никoй не може да отрече, че за Кремъл създаването на проблеми в снабдяването с руски енергийни източници има два ефекта – за самата нея, но и за европейските иконимики. Още повече, че диверсификацията не е нещо, което се постига за един ден. Oпределяща е съществуващата към този момент инфраструктурна свързаност и нейните възможности за достаки от повече източници. Това е истината, колкото и да не искат да го признаят настоящите български управляващи. Факт е, че през годините на управлението на ГЕРБ изграждането на газова инфраструктура беше част от енергийната политика. Днес малко си спомнят или не искат да си спомнят, че ЕК беше тази, която подкрепи изграждането на газов хъб в България. Още от времето, когато еврокомисар по климата и енергетиката беше Мигел Ариас Канете. Той е и първият, който категорично заяви подкрепата на ЕК и съфинансирането на проекта “Балкан“. И един от водещите аргументи беше, че не трябва да се допуска повтарянето на газовите кризи от 2005-та и 2009-та година. Още тогава чухме позицията на Брюксел, че Русия ще продължи да търси начини да използва газа като политически инструмент за влияние. Затова ЕК продължи да подкрепя усилията на националните правителства, вкл. и на българското – това на Борисов, във връзка с “Балкански поток”, който стана европейски проект, но подкрепи също и новите диверсивни компресори с възможности за транспортиране на газ в две посоки, изграждането на интерконекторите с Гърция и Румъния. Така само говоренето към оня момент за интерконектори и диверсификация, започна да се превръща в реалност.

Войната в Украйна и санкциите спрямо агресора Русия извадиха на дневен ред адекватността на държавите-членки на ЕС да реагират на новите обстоятелства. Защото санкционният режим има и своето противоположно действие – Русия да се опитва да създава изкуствен недостиг на газ и вече сме свидетели на опита й да го постигне с т.н. “профилактика” на Северен поток – 1. Така веднъж тя цели да провокира съмнение у държавите-членки, относно използването на санкциите като подход срещу нея и в интерес на жертвата Украйна. И втори път, Кремъл засилва политическия си натиск, опитвайки се да компенсира загубите от санкциите с поскъпването на петрола и газа. Някъде прочетох, че в резултат на това и въпреки санкциите, печалбите са се увеличили два пъти повече в сравнение c март т.г. Не бива да си затваряме очите и пред факта колко различно реагираха държавите-членки на искането на Москва – плащането за руски газ да се извършва в рубли и по две сметки. Тогава ЕК зае категорична позиция за неприемане на това условие, но впоследствие всички видяхме какво се случи, когато не малко държави-членки взеха решения, ръководейки се от собствените си икономически интереси. Затова не трябва да ви изненадва моята констатация, че Русия ще се възползва от всяка “пукнатина”, за да следва интересите си, вкл. и геополитическите, както и интереса, свързан с прокарването на разделителни линии в самия ЕС.

Тези дни се заговори за авария по трасето на Северен поток-1 и за неотложен ремонт. Оправдани са съмненията за поредно изнудване с цел “пропукване” на санкциите. И тук “героят” е една турбина, коята стана прецедент за нарушаване на санкционния режим. Става въпрос за решението на канадските власти да върнат на Германия – по нейна молба, турбината, произведена от Siemens, която е необходима за работата на газопровода „Северен поток 1“ и е важна за доставката на руски газ в страната.Тази турбина е била отдавна изпратена за ремонт в Канада, но поради антируските санкции нейното връщане е било възпрепятствано. И след настояването на Германия, беше решено турбината да бъде върната. Въпросът е дали Русия ще спре дотук или ще измисля все нови и нови поводи за “пукнатини” в прилагането на санкциите, а оттам – и в самия ЕС. Защото случаят с турбината само доказва, че Кремъл ще намира начини да продължи да го прави, преследвайки определени отстъпления от страна на Европейския съюз.

Засега в ЕС преобладаващо е разбирането за голямата роля на единството в отношението към войната и подкрепата за Украйна. Без съмнение затягането на санкциите е единственият начин да се влияе на агресора. Но трябва да отчетем, че Русия също търси и ще намира възможности да използва търговията с газ и петрол, за да постига геополитическите си цели, а една от тях е чрез натиск да всява разделение и отслабване на Европейския съюз чрез ефекти в националните икономики. „Днес сме принудени да заявим, че Русия използва енергията като оръжие. Никой не вярва, че Русия намалява доставките на газ само по технически причини“, каза германският канцлер Олаф Шолц на 6 юли. Подобни коментари направиха и други представители на германската управляваща коалиция, които се аргументираха с това, че същестуват и други алтернативни трасета за доставяне на газ в Европа, което подсказва, че не става дума за повредени турбини. Затова Германия бе принудена да поиска изключение от санкциите и да върне въпросната турбина, нормализирайки по този начин доставките по „Северен поток 1“, които са много важни за германската иконоика, а самите германци рискуват да не могат да отопляват домовете си с наближаването на зимата. Изключването на турбината от пакета антируски санкции бе подкрепено и от Държавният департамент на САЩ.

Проследявайки в украинските медии отражението на темата за турбината, мога да кажа, че тя съвпада с официалната позиция на властите в Киев – като отстъпление и подаден сигнал, че и в бъдеще Русия ще може да разчита на подобно “пропукване” на санкциите, използвайки различни подходи за политически натиск. „Всяка отстъпка при такива условия се възприема от руското ръководство като стимул за по-нататъшен, по-силен натиск“, коментира тази ситуация президентът Володимир Зеленски. И е прав, което определено поставя въпроса – доколко енергийната сигурност на ЕС може да удържи на руския шантаж. А аз бих попитала и доколко европейската стратегия за противопоставяне на този натиск, ще издържи предвид предстоящата зима? В този контекст Европа ще трябва да се подготви за потенциалното възникване на проблеми през зимния сезон, защото съм убедена, че Кремъл очаква с нетърпение настъпването на зимата. Чета, че в момента икономиката на Европейския съюз е активно заета с пълненето на складовете си за следващия отоплителен сезон и всъщност вече е преминала към режим на спестяване на всички видове енергийни ресурси. Следователно зареждането на хранилищата в момента се очертава като най-важната задача на националните правителства.

Така че не само в Германия са притеснени за “профилактиката” на Северен поток- 1. Дали тази годишна процедура няма да бъде последвана и в бъдеще от други “проблеми” с газопровода? Затова са толкова важни общоевропейските решения за оптимизиране на европейския газов пазар. Не бива да пропускаме, че една от главните цели на Русия е сплашването и на политиците, и на европейските граждани с покачването на цените на енергоизточниците, както и всички проблеми, които ще съпътстват предстоящата зима. Тук е и ролята на кремълската дезинформационна машина. B засилването децибелите на този хибриден шум, Кремъл е обнадежден в очаканията си за нови турбуленции и “пукнатини” в санкционния режим и в отслабване на подкрепата за Украйна. Затова моето мнение е, че ЕС трябва да бъде подготвен още отсега за евентуални енергийни атаки от страна на Руската федерация. Не мисля, че е по възможностите на всяка страна да се справи поотделно, ако не бъде активиран механизма за солидарност. И ако има нещо, което много спешно стои пред Европейската комисия, то това е пътната карта за посрещане на зимния период, защото в никакъв случай той не трябва да се превърне в “ледена епоха” за европейската икономика и за гражданите на Еропейския съюз. Защото както смятат експерти, зимата на 2022-2023 година наистина ще е трудна. На тест ще е подложен принципа за солидарно справяне с руския шантаж, както и европейското ни единство срещу най-голямята агресия от седемдесет години насам – войната на Русия в Украйна. И не бива да си правим илюзии, че ни чака един лек път.

Р.Р. Може да прочетете и други мои публикации по темата: ”Ще се отърве ли Европа от руския газ и петрол”, “България, ембаргото върху руския газ и войната“,”За петролното ембарго и Шестия пакет“.

error: Свържете се с автора за разрешение!!