И не винаги търсенето „под вола теле” приключва с…теле
Какво казва чл. 5 ал. 1 и 2 на Конституцията? „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат”, „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”. Припомням ви го във връзка с така коментираната тема – трябва ли настоящият състав на ВСС да стартира процедура по избор на Главен прокурор? ВСС бил с непопълнен състав, нямал морално право, бил с изтекъл срок на мандата, кандидатът бил само един, и той, и сегашният състав не отговаряли на критериите за морален интегритет и т.н. Eдно ветрило от политически „съображения”, повтаряни като опорки от точно определен кръг представители на една и съща коалиция – ПП/ДБ, и на още няколко техни клакьори, надявайки се след изборите да им подхвърлено дори малко кокалче от властта. Защото „най-добрите” – ПП/ДБ, заявяват преди изборите, че те ще са тези, които ще редят правителство с “равноотдалечен премиер”, а заявката е той да изпълнява тяхната програма?!?.
Още на училищния чин учим, че Конституцията регулира обществените отношения и нейното върховенство е неоспоримо, защото съдържанието й отразява ценностите, принципите и нормите, които са в основите на споменатата от мен по-горе цел. Първият непосредствен извод, за който се сещам е, че действията и законите не трябва да се разминават с нея, а да съответстват на тези ценности, принципи и норми. Когато има неясноти или се появи някакво противоречие между основния закон на държавата и отделни законови разпоредби, с предимство е конституционния текст или казусът се решава от Конституционния съд. Винаги може да се отправи искане към него. В конкретния случай ще дам пример с параграф 23 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на РБ, който все още действа и който казва, че настоящият ВСС не може да избере нито един от тримата големи, докато не се избере нов състав. В същото време е известна позицията на КС, че непопълването на квотите в срок е нарушение на демократичния ред. А в случай кой е нарушителят на демократичния ред – Народното събрание! Да се черпят аргументи за „виновност” на ВСС е несъстоятелно. Напротив, както самите те заявиха в декларация – ако не изпълнят задълженията си по Конституция, самите те ще бъдат обвинени в нарушаване на демократичния ред.
А вие самите не откривате ли разминаване между въпросната промяна и факта, че вече имаме случаи на произнасяне на КС по отношение мандатността, когато е налице изтекъл срок? Толкова съм коментирала темата и решенията на КС от 2003 и от 2022 година в мои предишни публикации, че тези от вас, които са редовни читатели на моя сайт – не се съмнявам, вече са наясно що е то „континуитет на държавното управление” и какво означава израза „несъщинско удължаване” на мандата. Същественото е, че създателите на Конституцията от 1991 година са предвидили възможността – в бъдеще да бъде проявено бездействие или пък да станем свидетели на целенасочено и умишлено политическо бавене на процеса по попълване на квотите в мандатните органи, като за целта се прилагат различни хватки. А какво щеше да се случи сега – при толкова непопълнени квоти и неподменени състави? Не само ВСС, но и всички останали органи с изтекъл мандат, ще трябва да прекратят реализирането на дадените им от Конституцията правомощия. Хаосът, блокажът и провалът на държавното управление ще е факт и ще се отрази шоково на държавността. Няма да пропусна да задам въпроса: А защо въпросният, противоречив на Конституцията параграф 23, остава в Основния закон на държавата? И ако търсим “под вола теле”, защо си затваряме очите пред извършено изменение на Конституцията, което не хармонира с изразена вече от КС позиция в неговото решение по дело 7/27 септ. 2022 година?
Ха сега, помислете върху казаното от бивша министърка на правосъдието в интервю по „Офанзива”, тази събота, която се позова на посочения по-горе параграф 23 :”…настоящият ВСС не може да избере нито един от тримата големи, докато не се избере нов състав. В това има сериозен разум, защото мандатността на органите е установена така в Конституцията, че да гарантира допълнително тяхната независимост и демократична легитимност. И тогава, когато се наруши съотношението в мандатността между тези органи, вече имаме конституционен проблем от гледна точка на правовата държава”, поясни бившата министърка на правосъдието и кандидат за депутат от ПП/ДБ. На това му се казва „един гащи плява”…Нерде, Ямбол нерде Стамбол…Защото не ставаше ли дума за легитимността на един орган и дали той е в правомощия да реализира функциите си. И дали умишленото и целенасочено възпрепятстване на дейността на този мандатен орган съответства на принципа за „независимост и демократична легитимност”, по нейно определение. Впрочем аз мога да обясня какъв е източника на подобен объркан коментар, но няма да направя отклонение от целеполагането, което следвам в тази статия.
Зрителите на „Офанзива” чуха от въпросната ексминитърка, че „в момента България има дело пред Съда на ЕС именно по въпроса за мандатността. В зависимост от неговото решение и становище ние можем да се окажем в нова ситуация на конфликт и неясен въпрос от гледна точка на Конституцията”. Като вносители очаквали от решението на Съда на ЕС да стане ясно „дали ВСС с изтекъл мандат може да избере Главен прокурор и един от тримата „големи”. И например, Инспекторатът към ВСС може ли да изпълнява контролната си дейност, тъй като и той е с изтекъл срок. Ами КС вече излезе с решение относно Инспектората към ВСС, в което има също текст, който е универсално съотносим към други случаи на мандатни органи с изтекъл срок! Кой още не е разбрал след публичното коментиране на тази тема, че до избора на нов състав всеки орган е легитимен и трябва да изпълнява правомощията си по Конституция.
Да, известно е, че Конституцията е върховен закон, а правото на ЕС има предимство над всички национални закони. Ако не бъркам, така формулираното искане до Съда на ЕС, по същество е той да се произнесе относно „законосъобразността”, на който и да е национален мандатен орган. В същото време се премълчава първоизточника на „кашата” – законодателният орган не изпълнява задължението по реализиране на правомощия, свързани с попълване на парламентарните квоти. А всеки юрист и конституционалист ще ви каже, че органите не могат да са ”незаконосъобразни”, щом са излъчени по правилата на мандатния процес. Незаконосъобразни могат да са само техните актове и действия. Допускам също, че няма нищо общо между правомощията на националните ни мандатни органи и правото на ЕС. Само напомням, че КС е този, който се произнася и „дава задължителни тълкувания на Конституцията” чл. 149 (1). А що се отнася до споменаването от интервюираната на случая с Полша преди време, той не е съотносим към повода на българското питане до Съда на ЕС. Доколкото си спомням, полският КС оспорваше върховенството на правото на ЕС, което незабавно ги конфронтира с Брюксел. Известно е също, че ЕК нееднократно е констатирала наличие на системни проблеми, накърняващи независимостта на полската съдебна система. Ето един проблем, който е актуален и за България, и при това напоследък илюстриран със законодателни набези върху Конституцията с цел овладяването на независимата съдебна власт.
Но да се върнем на конкретната българска действителност и по повод чутото за искането до Съда на ЕС! Принципът за върховенството на европейското право се отнася и до националната Конституция в смисъл, че България не може да се позовава на собствената си Конституция, за да откаже да спазва правото на ЕС. Иначе ще бъде нарушен баланса на равенство между държавите-членки, а ние сме подписали учредителен договор и сме поели задължението да го спазваме. Но специалисти по европейско право ще ви кажат, че предимството на правото на ЕС не е безгранично. Има се предвид, че ЕС ЗАЧИТА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ на всяка държава-членка, както и идентичността на техните конституционни структури, които действат в законен правопорядък. Така че въпросът за легитимността на ВСС и на други мандатни органи с изтекъл срок на мандата им, може да е обект на тълкуване от българския Конституционния съд. А той вече се е произнесъл по различни поводи, но достатъчно аргументирано, вкл. и в онова пространно негово решение 3/10 апр. 2003-та година, което проследих подробно в моята публикация „Що е то форма на държавно устройство и форма на държавно управление”. Намирам за непрофесионално отправеното искане към Съда на ЕС, относно това дали мандатен орган с изтекъл срок може да продължи да изпълнява правомощията си.
Надявам се да сте разбрали, че “търсенето под вола теле” не винаги приключва с…теле. Затова смятам да остана последователна в мнението за състоятелността в действията на ВСС по стартиране на процедура за главен прокурор. Защото това го изискват Конституцията и закона. И аз не одобрявам този състав на ВСС, който даде поводи за недоверие и се отнасям с резерви към персоналнаjd кандидатура. Но категорично не приемам и публичните опити да се въздейства на независим орган с цел възпрепятстване и спиране на задълженията му по прилагане на конституционните му правомощия. Виновникът в така стеклата се ситуация е единствено Народното събрание, което след четири поред парламентарни мандата, отказва да попълни парламентарните квоти в мандатните органи. А бъдещето на мелница, която не мели брашно, е свързано с все по падащо надолу недоверие.
