ВСИЧКО ТЕЧЕ, ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ

Време за четене: 3 минути

Panta rhei, panta chorei е афоиризъм с дълбок философски смисъл. Негов автор е Хераклит. Според него, „всичко тече, всичко се променя“. Той вярва, че светът е динамичен и всичко се развива. Но какво има предвид, когато казва:”Не можете да влезете в една и съща река два пъти”? Eлементарно е! Най-лесно можем да си го представим чрез сюжета на оная народна приказка, в кoято по препоръка на бабата, малкото момиче ще трябва да изчака жълтата вода. Ако вече си влязъл веднъж в реката, вторият път в същата река няма да е същото, защото тя се е оттекла. Хераклит е вярвал, че реалността – част от която сме и ние, e в постоянно движение. Това негово разбиране определя и концептуалното му отношение към света.

Прочела съм много и различни тълкувания на този популярен афоризъм – и всяко е според случая. Най-често – не можем да правим грешки два пъти, както не можем да влезем в реката два пъти. Или пък – не можем да действаме така, както досега. Причината е, че времето или ситуацията са се променили. Трябват ни други подходи, или други начини, за да постигнем целта. Вятърът на живота духа и надува платната, отвеждайки ни напред – във времето, което няма да е същото. И ние няма да сме същите. Времето ни дава знаци, за да ни напомни какво се е случило вече веднъж и защо грешката не трябва да се повтаря.

Има периоди в развитието на човечеството, когато усещането е, че предстои нашите мисловни и ценностни навици да се променят до неузнаваемост. Стандартните ситуации вече не ни изглеждат толкова стандартни. И ако до днес само сме анализирали и отсъждали миналото, внезапно и провокативно то нахлува в нашия свят и обърква очакваните ни представи за бъдещето. Това обяснява и защо Хераклит вижда в противоборството фундаментален принцип за постигане на хармонията, която винаги е била компонент от общочовешките стремежи и усилия. А когато има сблъсък, какво ви остава – да действате по рутинния начин, изоставайки. Или да се ориентирате към друг подход, който ще ви помогне да посрещнете новите предизвикателства.

Само малък брой хора са способни да почувстват важността на всяко предизвикателство. Двадесет и първи век е едно такова предизвикателство. Провокациите, свързани с технологичния напредък, изпитания като коронавируса, проблемът с ресурсите, климатичните промени…- все причини за освобождаването на много нови идеи, но и за решения. Говорим за процес, който изисква тектонични промени в нашето мислене. Сами разбирате, че на фона на задаващи се нови изисквания, лутането в българското злободневие продължава да ни задържа в пещерния период на човешкото развитие – винаги се появява някой, който ни казва, че започваме отначало. В същото време българското общество се нуждае от прокарването на друг път и от лидери, които са проумели света около нас, имат ценностно разбиране за бъдещето на нацията ни, способни са да го представят на останалите и да ги обединят за общи усилия.

За голямо мое съжаление, усещането ми е, че народът ни не е готов за това, а и тези, които в момента са се самоназначили за негови водачи, не са в състояние да го поведат в правилната посока. По-страшното е, че като народ сме в тежка дементна криза, която е по-опасна от икономическата и от пандемичната, а и за нея няма ваксини. Живеем в дежавю – миналото се завръща. “Чудовищото” само се е преструвало на заспало. Затова историята се повтаря. Времето е на обърнатите консервативни ценности – семейство, пол, почтеност, честност, истина…За нормално се приемат медийната цензура, подхранвания от омразата остракизъм и репресията срещу политическия опонент. A готовността, с която се линчувa всеки, позволил си да казва истината, е признак на дълбок ценностен разпад. Мотивацията с агресия да се атакуват хората с различни убеждения е симптом за загуба на почтеност и на толерантност в обществените отношения.

Изпитвам съчувствие към моя народ, който постепенно губи оценъчната си способност и не може да направи разлика между истинските ценности и ментетата, които му пробутват. Това ще да е и причината да решиш да последваш един криворазбран “модел за промяна”, в който нарушители на Конституцията и на закона, се вживяват в ролята на моралисти, ментори и съдници. Не са малко и онези, които имат самочувствието да определят дневния ред на обществото. Най-често това са представители на НПО-та – първите, от които бяха създадени през 90-те години на миналия век. Те отдавна са се превърнали в параполитически общности. Те формират общественото мнение и избират дали да опонират на управляващите или да им партнират…..в броене на буболечки и мидички, а напоследък и в разбирането за пола и за човека въобще – в духа на ексцесиите (изстъпленията) на либерализма. The Gods must be crazy! Имаше филм със същото заглавие….

error: Свържете се с автора за разрешение!!