Но те не станаха ли твърде разтегливи, предвид народното търпение?.
Аз не съм човек, който мълчи. А и никога не съм мълчала. Преминах целия т.н. преход, по неутъпкана пътека и с убеждението, че всеки човек има нужда не само от вдъхване на кураж, но и от познание и умения да повярва в себе си, т.е. че и той е важен, а не само политиците. Опитвала съм по този начин да влияя на всички, с които чрез професията и в живота съм се срещала. Защото моето разбиране е, че всеки гражданин е част от обществото, и дезинтересирането от обществените проблеми може да се окаже пагубно не само за него. А днес, и точно в този момент бягството от процесите, които текат и убиват българската демокрация, и се усеща тяхното негативно отражение върху европейския образ на България, истината не трябва да се пести.
Да, с този меморандум бяха преминати всякакви разумни граници. Но нека да си признаем, че тези граници станаха твърде разтегливи, предвид народното търпение. Затова мисля, че въпреки цялата му тежест, изявлението на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел позакъсня. Имаше още много други поводи, за да бъде спрян този цинизъм и наглост, на които е символ въпросния документ. Ще го кажа – този цинизъм и наглост бяха захранвани и отглеждани от иначе политически зрели и експертно подготвени политици. Опасно е да мълчиш на фона на хаоса в държавността, на нарушаването на Конституцията и пълното неглижиране на истинските проблеми, които касаят пряко българските граждани. Това правителство не говори за политики. Политики не се реализират. Не се чува нищо за проектите, включени в Плана за възстановяване. Единствената тема, която се вербализира от сутрин до вечер е свързана с кадруване и парцелиране на властта. А същинската работа, която гражданите очакват от правителството е подменена с разпространението на заблуди за „страхотните успехи” на управлението. Докато в същото време истината е, че това правителство генерира единствено проблеми и скандали.
Оказва се, че евроатлантическият консенсус не е единственият аргумент за съществуването на това правителство. За мандатоносителя водещият мотив, скрит зад външната обвивка на евроатлантизма, се оказа установяването на абсолютна власт. Тази тенденция услужливо се пропускаше и неглижираше от хора, притежаващи необходимата експертиза да я коментират публично и обективно. Меморандумът е кулминацията в протичането на процеси, движени от апетит за власт – и ако може, завинаги. Затова този документ е като учебник, илюстриращ недопустимо газене на основни демократични принципи.
Не от вчера, и не от днес, се знае и се вижда от преобладаваща част от българските граждани, че през последните три години „държавата се управлява при неспазване на фундаментални демократични принципи”. Каза го и вицепремиерът Габриел – при това с цялата тежест на позицията, която заема. И за да съм обективна – не каза нещо, което ние като граждани и коментатори не знаем. Разбира се, че произнесено с категоричен тон и в контекст на европейското разбиране, надявам се да е с позитивно отражение оттук-нататък. И ако това последва, аз не бих спестила моите аплаузи. Но ако оценката за появата на подобен документ е само като за нещо незряло и инцидентно, ще е голяма политическа грешка. Защото този документ отразява принципното разбиране на управляващата коалиция ПП/ДБ за това как функционира демокрацията и парламентарната република. Нека не забравяме и да не подценяваме факта, че появата на въпросния меморандум е кулминация и е част от верига предходни действия и законодателни „реформи”, чиято цел е ясна – „заковаването” във властта на сега управляващите за години напред, дори когато самите те може да са изчезнали като субект в българската политика. Тези дни в един мой пост се пошегувах, че много скоро управляващите може да поискат връщане на чл.1 от Конституцията(1971 г. Знаем ли? Може мечтата им да е точно такава – в нея да пише, че „Ръководната сила в обществото и държавата е ПП в тясно братско сътрудничество с ДБ”.
Кое от категорично казаното от вицепремиера Габриел не е вярно или не е вече видимо за преобладаващата част от българските граждани? Няма такова. Защото процесът на парцелиране и „дялкане” може да се констатира и с просто око от всеки социално ориентиран български гражданин. Гражданското недоволство може да се види и усети през хилядите профила в социалните мрежи. Очаквано в онези официални медии, които са рупори на властта, вие няма да усетите градуса на народното недоволство, защото едни „реформатори” са решили да парцелират властта „в противоречие с демокрацията и европейските практики, в нарушение на законодателството на държавата за сметка на лични цели и партийни интереси” . По мое мнение, управляващите имат погрешно принципно разбиране или това при тях е целенасочен и съзнателен процес – да не зачитат европейската трактовка за независимост на съдебна власт, на контролните органи и на регулаторите.
Меморандумът е саморазобличаващ, що се отнася до разбирането им за върховенството на закона. Звучи потресаващо, когато се отнася за хора, които си „изкарват хляба” в политиката с прогласяването единствено на „върховенството на закона”. Парадокс! Защото зад този привиден лозунг – вече неприкрито, по определение на вицепремиера Габриел, се предлага политическа търговия. А на Народното събрание все повече се гледа като на единствен властови център, който пък с лозунга за „връщане на парламентаризма”, изземва от правомощията на останалите две власти – съдебна и изпълнителна.
Аз няма да коментирам казаното във втората част от изявлението на вицепремиера Габриел, където тя прави ценностни констатации относно намерения, отнасящи до съдебната реформа, електронното управление, за КЗК, за външната политика, за специалните служби. Тя ги маркира, но те са горния, повърхностния слой на всички проблеми, които този меморандум извади на бял свят. Затова няма да спестя въпроса – а какво оттук – нататък? Ако ме питате – време е да се каже категорично „стоп” на тази опасна некомпетентност и аматьорщина, която подкопава основите на демокрацията, на правовата държава и убива държавността и парламентаризма. Защото с този меморандум действително бяха преминати всички граници.
