Още през 1880-та година нашите предци са оценили колко стратегически важно е българската държава да се привърже към т.н. Латински паричен съюз, който в много отношения е прототип на днешната еврозона.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на Княжество България. На 4 юни 1880 г. е гласуван „Закон за правото на резание монети в Княжеството”, който приема официално българската валута “лев”. Първоначално той е приравняван с френския франк и е изработван на принципа на триметалния стандарт – сребро, злато и мед. А на следващата година са отсечени и първите монети. Този закон определя количеството злато, сребро и мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Първата българска банкнота е с номинал от 20 лева и е емитирана през 1885 година. Това се потвърждава от серийния й номер №000001.
Всъщност дискусията, свързана със “Закона за правото на рязане на монети в Княжество България”, се провежда на 27 май 1880 г. по време на заседание на Второто обикновено Народно събрание. Както стана ясно по-горе, левът е приравнен с френския франк, т.е. 1 лев е равен на 100 стотинки и е равен на 1 франк. А приравняването му към златния френски франк и възприемането на биметалният стандарт (сребро и злато), България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз. Както е видно от стенограмата* на заседанието, докладчикът по законопроекта казва, че „Латинската конвенция е най-практична и най-много общоупотребителна“. „В тази конвенция, продължава той, са влезли: Франция, Италия, Испания, Швейцария, Белгия и напоследък ще се присъедини Австрия и Румъния“. Казва още, че „всичкий свят се стреми да влезе в тази конвенция“. В “тази конвенция”, а не при руската рубла? Eдин показателен факт, че следоосвобожденските ни политици са били напълно наясно какъв трябва да бъде пътя на България оттам-нататък.
“Всичкий свят се стреми да влезе в тази конвенция”,… Още тогава нашите предци са оценили колко стратегически важно е българската държава да се привърже към т.н. Латински паричен съюз, който в много отношения е прототип на днешната еврозона. Той е основан от Франция, Белгия, Италия и Швейцария на 23 декември 1865 г. и влиза в сила от 1 август 1866 г. А кои са страните-членки в него? Веднага ви отговарям – най-богатите държави в света по онова време, доколкото историческите данни за тяхното икономическо и валутно състояние позволяват подобни сравнения. В този контекст, и ако искаме да останем обективни към истината – председател на Народното събрание по това време е поетът, публицист и политик Петко Рачов Славейков. Като будна личност, с европейско разбиране за напредъка на нацията ни, Славейков е наясно, че постиженията на Европа трябва да се използват в интерес на младата българска държава и главно – за преодоляване на собственото ни невежество. Звучи актуално, нали?
Любопитен факт е, че по време на дебатите Стефан Стамболов прокламира монетната единица да носи наименованието „франк“, а неговите подразделения „сантим“. Д-р Иван Богоров настоява думата да бъде „свободник“. Мнението на депутата Йосиф Ковачев е за чисто народното название „лев“ и то печели сърцата на всички. Създава се националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк. Независимо от официално приетото със закон наименование на българската валута и отсечените вече медни и сребърни монети с наименование „лев“, Стефан Стамболов не се отказва от идеята си за френски имена на парите. В периода непосредствено след Съединението през 1885 година, когато дипломатическите отношения с Русия са скъсани, групата привърженици на европейските названия на валутата добива сили и отново се активизира. Начело на тази група е Стамболов, който е категоричен, че на България е нужна разпознаваема и конвертируема валута, която да я доближи до европейските народи. След няколко години, когато става премиер, той отново разпорежда да се подготвят пробни монети сантими, отсечени този път в монетен двор в Брюксел, Белгия през 1887 година. Известно е, че първите български банкноти са отпечатани в Санкт Петербург. Емисията е от 1885 г. и са с номинал 20 лева. А първите български банкноти, отпечатани в Държавна печатница в София са от 5000 лв. (емисия 1924 г.) и от 20 лв. (емисия 2025 г.)
В исторически план България винаги се е стремяла да е част от Европа. От онази Европа, която продължава да е символ на просперитет и благоденствие, на повече възможности за повишаване на жизнения стандарт.. В по-ново време, и след двата периода на сериозна инфлация в страната – първият между ‘90 – ‘91, а вторият, и по-тежък – между ‘96 – ‘97, които доведоха до значителна девалвация на лева, през 1997 г. бе установен валутен борд, а левът беше прикрепен към германската марка. През 1999 г. с въвеждане на еврото, стойността на лева бе обвързана с тази на еврото при съотношение 1,95583 лева = 1 евро. При тази стойност на еврото ще преминем плавно и след приемането ни в еврозоната. България ще стане 21-та страна-членка на еврозоната. И сме третата държава – след Естония и Литва, които са направили прехода от валутен борд към еврото при запазване на фиксирания курс, а за нас той е 1,95583 лв./евро.
Както е известно, България е във валутен борд от 1997 г., а от 2000 г. е фиксиран към еврото. Страната се присъедини към ERM II през юли 2020 г., с обявен централен паритет 1 евро = 1,95583 лв., който не е променян. Според чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, курсът за конвертиране се определя от Съвета на ЕС, по предложение на ЕК и ЕЦБ и трябва да съвпада с пазарния курс в ERM II. Именно затова левът ще бъде заменен от еврото при същия курс от 1,95583, без ревизии – точно както в Естония и Литва. Изводът – историята на валутните режими в Източна Европа показа, че поддържането на стабилен курс и правна обвързаност в рамките на валутен борд е най-ефективният път към еврото. България вече разполага с тази стабилност – и ако запази настоящата си политика, би могла да повтори успешния сценарий на Естония и Литва. Литва е пример за това как в една държава, влязла в еврозоната след валутен борд, за пет години ръстът на доходите е 115%, а инфлацията е 2,2%.
*Пълната стенограма от заседанието на Второто обикновено Народно събрание можете да прочетете тук: https://old.parliament.bg/…/20191212025552XLV_27-05…
