Време е да признаем, че и у нас анархолибералите претърпяха крах.
Има неща, които не само трябва да бъдат изречени, но и да се повтарят, докато стане ясно, че българските анархолиберали отдавна се простреляха в крака. И те се превърнаха в нещо несъщностно – заради собствените си провали, и заради провала на либерализма в глобален мащаб. Това е факт, който стана особено явен след края на управлението на Байдън и завръщането на Тръмп в Белия дом. Може да сте забравили, но в речта си по време на инаугурацията новоизбраният президент каза: „Bреме е да действаме със смелост”. Явно той беше наясно и с провала на лявоцентристката Демократическа партия и с пораженията, които нейните правителства нанесоха на американското общество. Беше наясно и с причините, поради които една част от американското общество не искаше да слуша другата, а и последната й отвръщаше със същото. Става въпрос за нежеланието на демократите да слушат мнозинството американци, които вече не се интересуваха от всички тези приобщаващи програми за гейове, мигранти и други малцинствени части от обществото. Естествено е в този контекст да приемем завръщането на Тръмп като знак, че американците са узрели да поискат да си върнат онова нормално, реалистично и адекватно общество, което да отговаря на техните изисквания. Прави чест на настоящия американски президент, че извади на бял свят всичките изкривявания по време на управлението на лявоцентристката Демократическа партия и особено признанията му за разрушението в умовете на големи групи от хора.
И макар че либерализмът се свързва най-вече с генерирането на колкото се може повече свободи, всъщност се оказа, че след като има разделение, то този процес преминава през тяхното отнемане на едни за сметка на други. И така си идваме на думата, стъпвайки на наш, български терен. Не е необходимо много да се напрягаме, за да видим нещата такива, каквито те протекоха през последните години. И трябваше да преминем през тях ли, за да признаем за съществуването на едни хамелиони – храненици на комунистическата власт и деца и внуци на ярки нейни представители, които след 1989-та побързаха да се обявят за най-големите демократи, облечени в либералната тога. А всъщност – отново храненици, но сега през НПО-та. Тоест, да се модифицират е най-лесния начин да са винаги в позицията на ментори и на манипулатори на общественото съзнание. А най- естественият резултат го видяхме всички – разделение и омраза, извращения в комуникационната култура, спад в качеството на политическия живот и …зависими медии.
Eдва ли е либерално да отнемаш свободи, произтичащи от Конституцията, като се опитваш да налагаш изкуствени ограничения с измислен „санитарен кордон” около политическия опонент вместо публичен политически дебат. Защо ли? Защото би станало ясно, че кресливостта не помага, ако не си в състояние да предложиш алтернатива за развитието на обществото. Оказва се, че е по-лесно да измисляш конспиративни сюжети за опонента си, да правиш внушения или да го сочиш с пръст. Този подход се е превърнал в основен „културно-политически” аспект на публичната комуникация в нашия политически живот. България е уникална с това, че политическото противопоставяне е върху личностно ниво. В същото време тези, които са се самоопределили като “демократична общност” и които са в малцинство, изпаднало на изключително ниско интелектуално ниво, искат да продължат да са ментори и да ни казват кое е „добро” и кое е „лошо”. А истината е, че заради провалите си те отдавна са напуснали територията на сериозната политика. Разбира се, че всеки е свободен да прави каквото иска със свободата си на изразяване, но когато имаш някакви претенции, то те трябва да съответстват на възможностите ти, които пък са отражение на интелектуалния потенциал и култура. А когато става въпрос за политика, там нещата са още по-сериозни. Присъствието през последните години на случайници в нея я убива и предизвиква отдръпване на истински проактивните граждани и най-вече – масово отвращение и недоверие. Вие сами виждате до какво „ниво” е стигнало „лидерството” в ПП/ДБ, „Възраждане”, МЕЧ и „Величие”. Всичко се свежда до рекъл/казал. Единственият „бонус” към подобно говорене е познатия рефрен, превърнал се в общ припев до втръсване:”Пеевски/Борисов, Пеевски/Борисов”, и изпълняван от посочените, и много близки помежду си, политически субекти. Впрочем всичкото говорене колко е зависим Борисов от Пеевски е силно преувеличено и служи да обслужва партийната пропаганда на ПП/ДБ и на останалата опозиция.
Време е да изоставим фалшивата демагогия, всичкоговоренето и изкуствените “санитарни кордони”, защото в една правова държава водещи са законите, правата, произтичащи от тях и от Конституцията, както и от принципите на парламентаризма. Кой стои по-високо от Конституцията и от парламентаризма, че си позволява да ограничава правото на една парламентарно представена партия като ДПС-НН, да има заместник-председател на НС и членове в парламентарните комисии? С какво право ПП/ДБ поставят себе си над волята на суверена, изпратил въпросната партия в парламента? Не става ли дума за една реална партия, зад която стои волята на също толкова реални избиратели. И като начало не трябва ли да започнем да си връщаме нормалността, като се придържаме към принципите, заложени в основния закон на държавата? Време е някой и в България да каже: „Bреме е да действаме със смелост”. Мисля, че вчера по време на откритото заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, лидерът Борисов направи тази първа крачка. Той каза, че е готов да понесе всички последващи негативи от официализирането на подкрепата на ДПС-НН, но и останалите съуправляващи трябва да поемат отговорността и негативите от това управление, както ги понася и ГЕРБ. А кой ще направи следващите крачки? Да се надяваме, че съуправляващите също ще демонстрират готовност да се завърнат към нормалността в парламентаризма и към държавността. Това правителство ще е най-достойният отговор за изгубеното историческо време при управлението на “Промяната”.
При все, че сме наясно – опозицията ще проодължи с опорките, целящи единствено да уязвят правителството и парламентарното мнозинство с негативната пропаганда срещу ДПС-НН и лидера на партията Пеевски. Но парадоксът е точно в тази тактика на опозицията, която издава политическата им безпомощност и поради тази причина се спасяват през публичното изкривяване образа на опонента. Аз и до днес не съм чула за едно реално доказателство в подкрепа на сюжетите, свързани с всемогъществото на Пеевски. Всичко се свежда до едно пропагандно лаладжийство и фолклор. Докато в същото време сме свидетели на реални факти, свързани с корупционни практики, фалшификации, злоупотреба с политическо влияние и т.н., които превърнаха много от представителите на ПП/ДБ в клиенти на правосъдието. Що се отнася до санкциите “Магнитски”*, добре известно е, че по начина, по който те се прилагат през последните години, наистина става въпрос за отклонение от съществото на случая „Магнитски”, защото се използват за адаптивни политическа цели.
Ще ви го кажа направо – санкциите “Магнитски” в досегашния си вариант на прилагане са инструмент за директно политическо вмешателство във вътрешните работи на други държави и за разширяване на политическо влияние. И нещо повече – този списък се оказа изкусителна възможност за местни келипираджии да го използват като повод за удобни интерпретации и политически атаки срещу опонентите като ги „натопят” и им „отрежат крилата” в политиката. Само ще напомня, че съгласно европейското законодателство този списък няма юридически последствия за европейските граждани, защото законодателството на трети страни не действа на територията на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него. Нещо повече – посочването на лица в този списък не е резултат на решение на американския съд, а по същество е политическо решение и това потвърждава разбирането ми за политическите цели, които се преследват. Поводът да го коментирам е, както отбелязах и преди това, е че една от опорките, с които ще продължат атаките срещу правителството, ще е и във връзка с участието на ДПС-НН в парламентарното мнозинство, а лидерът на партията е санкциониран по “Магнитски”.
Време е и в България да действаме със смелост! Време е да признаем, че и у нас анархолибералите претърпяха крах. И сега някой трябва да сглоби композицията на нашия разглобен обществено-политически живот, като го върне върху релсите на държавността и принципите на оня парламентаризъм, който не неглижира, а материализира – през Конституцията и законите, политическата воля на суверена, изразена по време на избори. Време е да кажем “стоп” на либеалния спам, който продължава да замърсява публичната и медийната среда през същите храненици на траншове, представящи се за политически коментатори. Ще ми се и ние като американците да сме узрели да поискаме да си върнем онова нормално, реалистично и адекватно общество, което да отговаря на новите изисквания. А мястото на тези, които искат да продължат по същия начин с политическа манипулация като я облекат в официално приемлив костюм, макар че се оказа – под него е манекен, е на сметището. И това ще се случи, ако настоящото правителство се справи с историческата задача да върне държавата към нормалността и наистина се превърне в мост, по който да ни прекара до фактическото ни приемане в еврозоната, с което ще приключи и дългия ни път на присъединяването ни като страна-членка на Европейския съюз.
*Прочети моята статия “За Магнитски и за още нещо”.
